Решение № 1450 от 25.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. Варна, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря И.а Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110109109 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * срещу И. К. П., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: ½ част от сумата от 274.16 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер *, дължима за периода от 02.06.2022 г. до 02.02.2023 г., за обект-имот, находящ се в *, както и ½ част от сумата от 8.96 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.08.2022 г. до 04.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1313/09.03.2023 г. по ч. гр. д. № 2848 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал по реда на чл. 414 от ГПК възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Поддържа се, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект и период с аб. № *, доколкото е съсобственик на процесния водоснабден имот, притежаващ ½ ид. ч. от него. Сочи се, че исковата главница съставлява служебно преизчислена по методика по ОУ стойности на задълженията на ответника. Методиката е регламентирана в чл. 39, ал. 5, т.

1 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, респективно чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ. Излага се, че поради изтичане срока на метрологична проверка на индивидуалния водомер в имота на ответника и неизпълнение от негова страна на задълженията му по чл. 34а и чл. 11, ал. 5 от Наредбата, ищецът е начислявал средна консумация на вода, определена по 5 куб.м., месечно за един обитател в имота. Твърди се, че бездействието на отвтеника е поставило ищеца в невъзможност да отчита реално потребената вода в имота. Ищецът навежда, че за процесните суми са издадени съответните фактури, като периодът на фактуриране на ползваните ВиК услуги, начислени по партида с аб. № * е от 05.07.2022 г. до 06.02.2023 г., при начален период на забава – 04.08.2022 г.

По същество моли съдът да уважи предявените искове.

1

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, действащ чрез адв. Д. П., оспорва иска по основание и размер. Оспорва се потребителското качество на ответника с доводи, че същият не живее в в процесния водоснабден имот, считано от 1986 г.; учредената между страните облигационна връзка с предмет доставка на В и К услуги по отношение на аб. № *, като последният бил потребител на вода по кл. № * за друг имот. Оспорва се и служебното начисляване на стойността на В и К услугите – предмет на предявения иск, с доводи, че ответникът не е бил уведомяван, за това че е изтекъл срокът на метрологична годност на водомера; за датите на отчитане на водомера в процесния имот.

По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез юрк. П. В. поддържа исковата молба. Излага новонастъпили факти и обстоятелства по делото, а именно сочи, че считано от м.02.2024 г. изключителен собственик на водоснабдения имот е ответникът; че считано от м.02.2024 г. е сменен и водомерът с дистанционно отчитане, както и че считано от м.02.2024 г. ответникът е заявил пред ищцовото дружество, че ползвател на имота е неговият племенник – К. Г..

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява.

Представлява се от адв. Д. П., чрез която оспорва предявените искове и поддържа отговора на исковата молба. Не оспорва твърдените новонастъпили факти по делото.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 2848/2023 г. по описа на РС-Варна, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1313 от 09.03.2023 г., срещу която длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителните искове за съществуване на вземанията си.

По делото са ангажирани Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, решения на ДКЕВР и преписи от централен и местен ежедневник.

По делото е представена и справка за недобора на частен абонат, от който е видно, че за периода от 05.07.2022 г. до 06.02.2023 г. за абонатен № *, който се води на името на И. К.

П. и който се отнася за имот, находящ се в *, В и К услугите са с нулеви показания, т. е. служебно начислени.

По делото е представено и споразумение, сключено между страните на 21.05.2021 г. по реда на чл. 40, ал. 2 от ОУ във връзка с чл. 365 от ЗЗДза дължими В и К услуги за периода от 20.07.2016 г. до 14.04.2021 г.

Видно е от приобщената справка по лице в СВ-гр. В. за периода от 01.01.1993 г. до 13.07.2023 г., че ответникът притежава ½ ид. ч. от процесния водоснабден имот.

Не се спори по делото, че считано от м.02.2024 г. изключителен собственик на водоснабдения имот е ответникът, като в полза на К. Г. е учредено ограничено вещно право на ползване, както и това, че ответникът е заявил пред ищцовото дружество, че ползвател на имота е неговият племенник – К. Г., което е в унисон и с представеното заявление от 05.02.2024 г.

По делото е представено уведомително писмо № 1000192708, адресирано до ответника, от което е видно, че ищецът е направил опит да доведе до знанието на потребителя, че метрологичната годност на на индивидуалния водомер е с изтекъл срок на валидност. Върху уведомителното писмо е направено отбелязване, че потребителят отказва да получи същото.

Не се спори по делото, че считано от м.02.2024 г. е сменен и водомерът с дистанционно отчитане, което е в унисон и с ангажирания талон за пломбиране на водомери от 07.02.2024 г.

От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че начислената сума за ползвани ВиК услуги за абонатен номер * с период на 2 фактуриране от 05.07.2022 г. до 06.02.2023 г. възлиза общо в размер на 274.16 лева, ведно с мораторната лихва в размер от 8.96 лева, начислена върху главницата за периода, считано от падежа на всяка фактура до 04.03.2023 г. Констатира се още, че няма извършени плащания по процесните фактури към 11.03.2024 г. Установява се, че количеството вода по месеци, съгласно алгоритъма, посочен в чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ за периода от м.06.2022 г. до м.01.2023 г. за един обитател е 109.026 куб. метра, чиято левова равностойност е 487.12 лева с ДДС, т.е. фактурираните от ищеца сумои са в по-малки размери от сумите съгласно методиката. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: че ответникът е потребител на В и К услуги; учредената между него и ответника облигационна връзка; изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги, включително, че е спазена методиката, регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ и размера на претендираните суми.

Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да установи, че е изпълнил задължението си да поддържа индивидуалния водомер, включително, че същият е бил в срок на метрологична проверка, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения, както и да докаже своите възражения.

Нормативният акт, който регулира обществените отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора.

В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен начин е установено, че ищецът е оператор на ВиК услуги /видно от Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР/. От представената справка от Службата по вписвания – В. се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот и е бил съсобственик, притежаващ ½ ид. ч. до м.02.2024 г., когато имотът е изцяло придобит от него. Тоест, през процесния отчетен период ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху водоснабдения недвижим имот.

Именно в качеството си на собственик, ответникът е бил посочен като ползвател в справката за недобора по партидата с абонатен № *. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани имоти.

Договорът за предоставяне на ВиК услуги е неформален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на правните норми, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в Общите условия на оператора, които обвързват отвтеника, доколкото същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил правото си по чл. 8, ал. 4 от цитираната наредба, а именно да направи пред съответния оператор заявление, в което да предложи различни условия, които да са отразени в писмени споразумения.

От страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на негово име партида за този имот, за отчуждаване на правото на собственост върху него през периода от 05.07.2022 до 06.02.2023 г. или за учредяване на право на ползване на друго лице, факти които по несъмнен начин биха 3 отрекли твърденията на ищеца.

Предмет на настоящото производство не са реално доставените и потребени от ответника В и К услуги, а служебно начислените такива по арг. от чл. 34а, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 39, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от Наредба № 4, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да поднови неизправния водомер, което задължение му е вменено по силата на чл. 17, ал. 4 от Общите условия на ищцовото дружество и чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4. Ответникът не ангажира по делото доказателства, посредством които да проведе насрещно доказване по твърденията на ищеца, че процесния водомер не е в срок на метрологична годност за процесния претендиран период от 05.07.2022 г. до 06.02.2023 г., което обуславя извода, че процесният водомер не е бил годно измервателно средство по смисъла на § 7 от ПЗР на Закона за измерванията през релевирания отчетен период.