Определение № 2562 от 01.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2562 гр. София, 01.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вилислава Янч. Ангелова

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605033 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 345, ал. 1 и ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение № 4232 от 05.03.2024 г. на Софийски районен съд, НО, 133 състав, по НОХД № 14696/2023 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено на 01.03.2024 г., с което съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на констатирано от съда съществено процесуално нарушение. В протеста се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че не е налице соченото от районния съд нарушение на процесуалните правила във връзка със задочното привличане към наказателна отговорност на подсъдимия О. З., доколкото последният е бил надлежно привлечен в качеството на обвиняем след изчерпване на всички възможности за призоваването му и при стриктно спазване на разпоредбите на чл. 206 във вр. с чл. 269, ал. 3 НПК. Поддържа се, че наказателното производство е проведено в отсъствие на обвиняемия в съответствие с процесуалните правила, тъй като последният не е бил открит въпреки щателното му издирване. Предлага се отмяна на обжалвания съдебен акт на основание чл. 249, ал. 3 НПК.

Съдът, като взе предвид изложените в протеста доводи и материалите по делото, приема следното:

Протестът е допустим, доколкото е подаден от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване и протестиране определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и е депозиран в посочения в чл. 249, ал.

3 във вр. с чл. 342, ал. 1 НПК седемдневен срок. Разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:

1

За да прекрати съдебното производство с обжалваното протоколно определение от 01.03.2025 г., СРС е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в това, че производството срещу подсъдимия З. е проведено изцяло задочно, без на него да му е било предявено постановление за привличане на обвиняем. В определението се сочи, че преди изготвянето на постановление за привличане на обвиняем на 15.12.2022 г. относно деяние, за което се твърди да е извършено на 19.04.2022 г., подсъдимият е напуснал пределите на страната на 04.08.2022 г. с пътнически полет № LO634, като в информация от отдел „Миграция“ е посочен номер на паспорт, издаден от Естония на О. З.. СРС е изложил съображения, че предвид обстоятелството, че Естония е държава членка на ЕС, СРП е разполагала със способи да издири лицето там, да го призове за предявяване на постановлението, с което му е повдигнато обвинение, или да използва способите за международно правно сътрудничество, като изпрати постановлението за връчване по делегация в държавата по произход и му даде възможност чрез разпит на обвиняем да даде обяснения по случая. Вместо това СРП е провела задочно производство изцяло в отсъствие на подсъдимия, като в резултат на това последният никога не е бил уведомяван, че срещу него се води наказателно производство с правна квалификация чл. 195 НК. Първоинстанционният съд е намерил, че, протекло по този начин производството, доколкото за повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление би могла да бъде издадена ЕЗА, се явява незаконосъобразно и предполага постановяване на нестабилен съдебен акт, както и неблагоприятни последици за държавата при евентуално производство пред ЕСПЧ. Поради това СРС е прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за отстраняване на допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, като бъдат използвани способите на международното правно сътрудничество за предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем на О. З. и бъде предоставена възможност на последния за разпит и даване на обяснения.

По делото се установява, че с постановление на СРП от 04.07.2022 г. (л.

1 от ДП) досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 1 НПК и водено срещу О. З. за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. В хода на производството е разпитан като свидетел пострадалият Й.Б.Ф., на когото подсъдимият З. е върнал сумата от 200 лв. /двеста лева/, видно от разписка от 14.06.2022 г. (л. 10 от ДП).

От докладна записка от 22.12.2022 г. (л. 46 от ДП) се извлича информацията, че наличният по делото адрес на подсъдимия в Република България, а именно гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бул. ****, е посетен от инсп.

И.М. и инсп. К.Д. при 08 РУ-СДВР за установяване и връчване на призовка в качеството на обвиняем на О. З., като същият не е открит. След разговор с живущи в блока лица е установено, че не са виждали подсъдимия от известно време, като нямат връзка с него.

По делото е постъпила информация от Главна дирекция „Изпълнение на 2 наказанията“ (ГД „ИН“) в Министерство на правосъдието (л. 50 от ДП), че подсъдимият не е търпял наказание „лишаване от свобода“ и не търпи такова, както и не се задържа на друго основание в затворите на страната към 16.01.2023 г. В отговор на запитване от разследващия орган е постъпило писмо от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГД „ГРАО“) в Министерство на регионалното развитие и благоустройството от 17.01.2023 г. (л. 52 от ДП), съгласно което няма данни за подсъдимия в Национална база данни „Население“, като данни за ЛНЧ не се поддържат. Информацията от ГД „ИН“ и ГД „ГРАО“ е потвърдена и в писма от 26.09.2023 г. (л. 83 и л. 85 от ДП). По-нататък, видно от писмо от СДВР, отдел „Миграция“ от същата дата (л. 58 от ДП) О. З. е напуснал междувременно Република България през аерогара София на 04.08.2022 г. в 17:16 ч. с полет LO634, като не са налице данни да се е завръщал в страната.

От проведените в хода на досъдебното производство оперативноиздирвателни мероприятия е придобита информация, съгласно която О. З. е бил в трудово правоотношение с търговско дружество „СтудиоТек“ ЕООД, ЕИК 206612535, в периода от 29.11.2021 г. до 30.07.2022 г. По предоставени от работодателя данни при подписване на трудовия договор подсъдимият е посочил адрес за контакт в гр. София, находящ се на бул. „Цариградско шосе“ № 159, а на 26.11.2021 г. е сключил за срок от дванадесет месеца с лицата А.В.Т. и Н.К.Н. договор за наем на апартамент, находящ се на известния по делото адрес на О. З. – гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бул. ****. По делото са налице данни, че при проведен разговор от страна на ОР при 08 РУ-СДВР с Н.К.Н. последният посочил, че при освобождаване на наетото от него жилище, подсъдимият заявил намерението си да напусне пределите на Република България още в същия ден.

По-нататък, на 15.12.2022 г. е изготвено постановление за привличане на О. З. в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Същото е връчено на служебно назначения в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК защитник на подсъдимия, а именно адв.

М.Д. – САК, на 19.10.2023 г., като на същата дата й е предявено постановление от 15.12.2022 г. по чл. 64, ал. 2 НПК за задържане на О. З. до 72 ч., както и разследването в условията на чл. 269, ал. 3 НПК. Защитникът е заявила, че към този момент няма връзка с подзащитния си.

Установява се също така, че известният по делото адрес на подсъдимия, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бул. ****, междувременно е посетен от полицейски инспектори при 08 РУ-СДВР още два пъти – на 13.10.2023 г. и на 16.10.2023 г. съответно, като О. З. не е намерен. Не са установени други лица на адреса, а при разговор с живущи в същия вход последните заявили, че не познават подсъдимия.

О. З. е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 3609/07.02.2023 г. на ГД „Национална полиция“ в МВР и бюлетин № 38/2023 г. на СДВР.

3

На 27.10.2023 г. СРП е внесла в СРС обвинителен акт срещу О. З. за това, че на 19.04.2022 г., в гр. София, от шкаф № 15 в с ъблекалня на фитнес клуб „Роял“, находящ се в ж.к „Дружба 2“ – „Цариградски комплекс“, 286 блок, чрез използване на неустановено техническо средство отключил шкафа и отнел чужди движими вещи – сумата от 200 лв. /двеста лева/, от владението на Й.Б.Ф., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не били под постоянен надзор – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 14696/2023 г. по описа на СРС, НО, 133 състав.

В проведеното на 01.03.2024 г. разпоредително заседание по делото СРС е приел, че макар и формално отсъствието на подсъдимия да се явява пречка за даване ход на делото и провеждане на това заседание, ход следва да се даде, доколкото от материалите по досъдебното производство е видно, че подсъдимият З. е напуснал пределите на Република България на 04.08.2022 г. с пътнически полет до Естония, като впоследствие същият е бил обявен за общодържавно издирване. СРС е посочил, че доколкото няма данни до момента подсъдимият да е установен, издирването му все още продължава.

Съдът е приел, че О. З. не се намира в пределите на страната, поради което са налице основанията по чл. 269 НПК за даване ход на разпоредителното заседание в негово отсъствие.

Софийски градски съд, след извършване на самостоятелна проверка за съществени процесуални нарушения, споделя извода на първоинстанционния съд за допуснато такова в хода на досъдебното производство при провеждането му изцяло задочно, което да налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняване на нарушението.

Повдигнатото на подсъдимия З. обвинение се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, респективно присъствието му в съдебно заседание е задължително на основание чл. 269, ал. 1 НПК. Съгласно константната съдебна практика разглеждането и решаването на делото в отсъствие на подсъдимия, когато явяването му е задължително, без да са били положени от съответните органи всички необходими и възможни процесуални усилия за издирването и призоваването му, представляват съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящият съд не споделя довода на подалия частния протест прокурор, че в хода на досъдебното производство е осъществено щателно издирване на подсъдимия в хипотезата на неизвестното му местоживеене в страната – чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. Действително органите на досъдебното производство са изискали множество справки – за постоянен и настоящ адрес в НБД „Население“, справка относно преминавания през граничните контролно-пропускателни пунктове в страната, справки от ГД „Изпълнение на наказанията“ и НСлС относно задържания на територията на затворите в страната. Лицето включително е било обявено за общодържавно издирване с мярка „принудително довеждане“. Следва да се отбележи в тази връзка, че самото обстоятелство, че обвиняемият е обявен за общодържавно 4 издирване, не е достатъчно, за да позволи провеждане на задочно разследване.

Нужни са категорични данни, че издирването е било именно „щателно” и че то не е дало положителен резултат.

При наличие на информация по делото за напускане от подсъдимия на страната през аерогара София още на 04.08.2022 г. обаче, настоящият състав намира за недостатъчно издирването на лицето единствено на територията на Република България. Съдът констатира липсата на процесуални усилия от страна на органите на досъдебното производство за установяване на местоназначението на еднопосочния полет. Нещо повече, предвид обстоятелството, че лицето е чуждестранен гражданин и се ползва с паспорт, издаден от Естония, съвсем логично би било да се положат усилия за издирването на местоживеенето на подсъдимия най-малко в държавата, чийто гражданин е той. В този смисъл очевидно липсват доказателства органите на досъдебното производство, знаейки за обстоятелството, че подсъдимият се намира извън страната на територията на друга държава членка на ЕС, да са положили необходимите усилия за издирването му там и респективно за връчването на постановлението за привличане на обвиняем. Не са правени опити за осъществяване на контакт с подсъдимия и на посочения от него телефонен номер на л. 9 от ДП с оглед установяване на действителното му местонахождение и изпълнение на процедурата по предявяване на обвинението, евентуалното даване на обяснения от негова страна, както и разясняване на правата му в хода на наказателното производство, вкл. и възможността за провеждане на производството в негово отсъствие при наличието на посочените в закона предпоставки.