Решение № 173 от 22.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Перник, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500226 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 140/ 13.02.24 г. по гр.дело 5168/ 23 г. състав на районен съд Перник е постановил:

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев", № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на М. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1. предл.1 ЗЗД, сумата от 2589,12 лева, представляваща сума разпределена без основание в полза на взискателя „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД с ЕИК 203670940 по изп. дело № 20227530400898 по описа на ЧСИ С.Б., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.11.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД с ЕИК 203670940 да заплати на М. Д. С. с ЕГН ********** сумата от 663,56 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за 1 събиране на вземанията" ЕАД, подадена чрез неговия пълномощник. В жалбата се твърди, че както е посочено в подадената за първото по делото открито съдебно заседание пред районния съд молба, ответникът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД признава иска за допустим и основателен. Признава, че между страните е налице предходно развило се производство (3519/2022 г.), с решението по което е признато за установено, че вземането, произтичащо от издаден изпълнителен лист по т.д. 4053/2011 г., на СГС, е погасено по давност.

Неправилно съдът в мотивите на атакуваното решение е посочил, че недоказани са останали твърденията на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, че преди образувано на гр.д. 5168/2023 г., е изпратена молба до ищеца за предоставяне на банкова сметка, по която да бъдат заплатени съдебните разноски и възстановени суми, събрани в хода на изпълнителното производство. В тази връзка жалбоподателя е приложил заверени преписи от изпратените молби по гр.д. 3519/2022 г., ведно с удостоверение за връчване, както и молба по гр.д. 5168/2023 г., ведно с удостоверение за връчване. С тях следва да бъде доказано желанието на ответника за доброволно уреждане на спора, което желание е доведено до знанието на насрещната страна преди образувано на производството по гр.д.

5168/2023 г., PC Перник.

.

Поради това се моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови ново решение, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се и разноски.

От въззиваемата С., чрез нейния пълномощник- адв.Б. е постъпил отговор на въззивната жалба по реда на чл.263, ал.1 ГПК. Сочи се, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Оспорва се довода на жалбоподателя, че ищцата не е представила банкова сметка, като се сочат и доказателства за това.

Претендират се разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Фактите по делото не са спорни между страните.

След собствен анализ на събраните по делото доказателства въззивната инстанция достигна до аналогична на приетата от районния съд фактическа обстановка, 2 поради което не се налага нейното детайлно преповтаряне. Достатъчно е да се отбележи, че настоящият състав приема същата, като своя.

Накратко- с влязло в законна сила на 21.09.2023 г. решение по гр.д. № 3519/2022 г. на РС Перник № 736/08.07.2023 г. е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.439 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК, че вземането на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД /АСВ/ от М. Д. С. за сумите от 305,94 лева, дължимата по силата на сключен между страните Договор за кредит Credi Go № *** от ***, сумата от 57,65 лева обезщетение за забава, считано от 0б.01.2009г. до 14.04.2011г., както и законната лихва върху посочената сума, считано от 15.04.2011г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 808,98 лева, дължима по силата на сключен между страните Договор за кредит Credi Go № *** от ***, сумата 44,34 лева обезщетение за забава, считано от 10.02.2009г. до 14.04.2011г., както и законната лихва върху посочената сума, считано от 15.04.2011г., както и сумата от 80,00 лева арбитражна такса, сумата от 212,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 50,00 лева, представляваща разноски пред СГС не подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на погасителната давност.

Видно от представеното по делото издадено от ЧСИ С. Б. удостоверение, в производството по изпълнително дело № 20227530400898, образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден по Търг. дело № 4053/2011 г. на СГС със страни АСВ срещу М.

Д. С. е събрана сумата от общо 2 589,12 лева, разпределена по посочения в удостоверението начин.

Липсват доказателства горепосочената сума да е възстановена на ищцата.

При така приетите факти районния съд е развил подробни, ясни и убедителни мотиви за това, че ответника следва да бъде осъден да я възстанови в полза на С.. По отношение на правните изводи настоящия състав намира, че те са в такава степен несъмнени и отговарят на материалния закон, че следва да се препрати изцяло към тях в хипотезата на чл.272 ГПК. Въззивния съд ги приема изцяло като свои.

Направеното с въззивната жалба възражение за това, че ответника бил признал предявения иск и по основание, и по размер, но тъй като не му била предоставена банкова сметка той е бил в невъзможност да изпълни задължението си е неоснователно.

Видно от събраната като писмено доказателство молба от адв.Б. по гр. д. № 3519/22 на ПРС такава банкова сметка е посочена и по нея ответника е превел единствено направените по първоинстанционното дело разноски. При това положение настоящия съд намери, че кредитора не е отказал да приеме изпълнението и е дал необходимото съдействие за това, а от своя страна длъжника не е изпълнил своевременно и точно.

За пълнота следва да се посочи само, че длъжника е могъл да депозира дължимата сума в избрана от него банка след което да уведоми кредитора- ищец. Тежестта за установяване факта на плащане лежи върху длъжника ответник.

Към останалите мотиви на районния съд с които настоящия състав напълно се солидаризира въззивната инстанция препраща по реда на чл.272 ГПК.

3

По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, респективно, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъда потвърдено.

С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя се присъждат и съответни разноски определи в размер на 560 лв. за адвокатски хонорар.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 140/ 13.02.24 г. по гр.дело 5168/ 23 г. на районен съд Перник.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД с ЕИК 203670940 да заплати на М. Д. С. с ЕГН ********** сумата от 560 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4