Решение № 1144 от 28.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1144 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100500779 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 14614 от 15.12.2022 г., постановено по гр. дело № 20221110105050 по описа за 2022 г. на СРС, 125 състав, е отхвърлен предявеният от Е. Д. М., ЕГН ********** против Върховен Касационен съд осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода 16.4.2020 г.-29.12.2021 г. в размер на 23 000 лева – причинени на ищеца от постановено решение на ВКС, НО, ІІІ състав по н. д. № 1018/2019 г., с което ищецът М. е признат за виновен по непредявено обвинение - неотразено в обвинението лице – Н.Г., че ищецът е заплашил с автомат „Калашников“ неотразено в обвинението лице К. и е извършвал охранителна дейност, докато Г. е извършил грабежа на 12.3.2010 г., като ищецът М. е стоял странично с насочен автомат срещу К., неотразено в ОА лице и че ищецът е заплашил с автомат Б. и му е отнел пистолет „Байкал“ – за това деяние бил обвинен обв. П.. С решението е осъден Е. Д. М.

ЕГН ********** да заплати на Върховен Касационен съд сторените по делото разноски от 100 лева, както и да заплати в полза на бюджета на СРС сумата 460 лева платен депозит за вещо лице.

Решението е обжалвано в законоустановения срок от ищеца в първоинстанционното производство – Е. Д. М., ЕГН **********. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна на решението и уважаване 1 на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – Върховен Касационен съд.

В отговора се излагат съображения за неоснователност на доводите, изложени във въззивната жалба. Въззиваемият моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно, но процесуално недопустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Е. Д. М., ЕГН ********** срещу Върховен касационен съд, с която ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ.

Ищецът Е. Д. М. твърди, че за периода от 16.4.2020 г. до 29.12.2021 г. претъпял неимуществени вреди – душевни болки и страдания, защото по касационно НОХД № 1018/2019 г. на ВКС, по което е постановен краен съдебен акт, въз основа деяния, за които не е обвинен от прокуратурата, обсъждат се нови фактически положения, непосочени в обвинителен акт, поради което и се твърди съдът да е нарушил задължението си да разгледа обвинението, въз основа обвинителния акт, както и за него, като подсъдим, да не бъде съден за обвинение, за което не е обвинен, с което счита че ВКС е нарушил правото на ЕС. Ищецът е предявил осъдителен иск по чл. 2в ЗОДОВ за сумата 23 000 лева против ВКС.

Ответникът – ВКС, в писмения си отговор, оспорва иска като недопустим с твърдения, че исковата молба е нередовна, и като неоснователен, с довод, че следва да се вземе предвид специфичната функция на ВКС при разглеждането на делото, като счита, че отговорност може да се носи само в изключителен случай, когато правото на ЕС е очевидно нарушено.

Видно от материалите по делото, в производството пред СРС не е конституиран, не е призоваван и не е участвал в проведените открити съдебни заседания прокурор, съгласно изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.

Пропускът на първоинстанционния съд да конституира прокурор е пропуск да бъде конституирана задължителна страна по делото. Приложимо 2 по аналогия е даденото в т. 6 на ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар.

Приложимият процесуален ред, по който се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС е този на ЗОДОВ, като производства пред гражданските съдилища, по които Прокуратурата на Република България не е ответник по иска, участието на прокурор е задължително, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. Такова разрешение дава и т. 15 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, в която е прието, че в този случай участието на прокурор като страна по делото е задължително. Производството по делото е образувано и се разглежда по реда на ГПК от 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.), при действието на който няма контролиращи страни (така и решение № 16/02.03.2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г. на ВКС, IV г. о.) и съгласно чл. 26, ал.

3 ГПК в случая прокуратурата следва да участва като главна страна.

Участието на прокуратурата на това основание (чл. 26, ал. 3 ГПК) е разяснено с Решение № 300/09.01.2019 г. по гр. д. № 2262/2018 г. на ВКС, IV г. о, постановено в производство по чл. 290 ГПК (в този смисъл е и Определение № 668 от 2.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3569/2021 г., IV г. о., ГК).

Въпросът за задължителното участие на прокурор е разрешен и с посоченото по-горе Решение № 16/02.03.2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г. на ВКС, IV г. о., с което е прието, че при разглеждане на дело за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз по реда на ГПК, приложение намират процесуалноправните разпоредби на ЗОДОВ, към които препращат чл. 2в, ал. 1, т. 2 (определянето на ответника по реда на чл.

7) и ал. 3 (приложението на чл. 9а и чл. 10 за определянето на дължимите такси и разноски и за задължителното участие на прокурор в производството). Без съмнение в настоящия случай, участието на прокурор като страна по делото е задължително.

Неконституирането на прокурора в първоинстанционното производство по гражданскоправен спор за обезщетение за вреди, причинени от действията на Държавата, чрез нейните органи, налага обезсилването на първоинстанционното решение като недопустимо, като този пропуск не е преодолим във въззивна инстанция в съответствие с приетото в т. 6 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо в случая по аналогия. В края на мотивите към т. 6 на тълкувателното решение се съдържа отговор на въпроса защо този пропуск (процесуална пречка) не е преодолим във въззивната инстанция и защо приетото с т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС при действието на отменения ГПК, който урежда пълен въззив, не е актуално при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) и уредения от него ограничен въззив.

Според ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителното другарство представлява частен случай на необходимо 3 другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Ако задължителният другар е ответник (пасивно другарство), производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита. Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар. Постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС са създадени при действието на отменения ГПК, в условията на пълен въззив и сравнителна неограниченост при представянето на доказателства и използване на защитни средства във въззивното производство. Поради въведените с действащия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) преклузии, ограничено въззивно производство и ограничени доказателствени искания в производството пред въззивната инстанция постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на решението в обжалваната му част. Поради изложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителното участие на прокурор, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 26, ал. 3 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 20091543 от 12.04.2021 г. на СРС, 24 с-в, по гр. д. № 27759/2018 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на СРС със задължителното участие на прокурор.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в 4 едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5