Определение № 2805 от 18.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2805 гр. Варна, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501376 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Жилфонд“ЕООД (в ликвидация), против Определение № 6420/28.05.2023 г., постановено по гр.д.

№ 16284/2022 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение подадената от него молба /озаглавена „частна жалба“/ за изменение на постановеното по делото Определение № 1424/01.02.2023г., с което производството по делото е прекратено, в частта за разноските.

В жалбата се излага, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, тъй като доброволно е заплатил исковата сума преди да получи препис от исковата молба, в изпълнение на отправена от ищеца претенция в ликвидационното производство, поради което разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца.

В отговора на жалбата ответникът по нея излага доводи за правилност на обжалваното определение, с твърдения, че след като сумата е заплатена след предявяване на иска, ответникът е дал повод за завеждането му. Фактът, че длъжникът не е разполагал с парични средства, не съставлява основание, изключващо неговата отговорност. От предявяване на вземането на 09.11.2020г. до датата на завеждане на иска ликвидаторът не е предприел никакви действия по удовлетворяването му. Приемането на заявлението не е равнозначно на признание на вземането. Разпоредбата на чл.267 от ТЗ изисква изрично писмено уведомяване на известните и безспорни кредитори на длъжника в ликвидация, каквото до ищеца не е отправяно. Ищецът не е бил уведомен, че вземането му е безспорно, поради което за него е бил налице правен интерес от установяването му съдебен ред.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:

1

ВРС е сезиран с искова молба №85916/12.12.2022г. от Я. С. В. срещу „Жилфонд“ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 31800.78 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за управление №Д15000482ВН от 16.04.2015г., сключен с Община Варна, за периода м.10.2017г. – м.08.2020г. и сумата от 6500 лева, представляваща обезщетение за забава върху всяко месечно възнаграждение от падежа на всяко от тях до 10.12.2022г.

С разпореждане №2645/20.01.2023г. е разпоредено връчване на препис от исковата молба на ответника.

Съдебните книжа са връчени на ответника на 26.01.2023г. Срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл на 26.02.2023г.

С молба №7833/31.01.2023г. ищецът е оттеглил предявените искове поради извършено на 19.01.2023г. плащане на исковите суми и е направил искане за присъждане на разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК в размер на 3700 лева адвокатско възнаграждение и 1532.03 лева държавна такса. Приложено е платежно нареждане от 19.01.2023г. за заплатена от ответника сума в общ размер на 45110 лева, представляваща възнаграждение съгласно споразумение.

С определение №1424/01.02.23г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска на основание чл.232 ГПК. Със същото определение в полза на ищеца са присъдени сумата от 3700 лева адвокатско възнаграждение и 1532.03 лева държавна такса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

От служебна справка в ТР по партидата на ответника се установява, че дружеството е в производство по ликвидация считано от 02.11.2020г. със срок до 02.11.2021г., че за ликвидатор понастоящем е назначен Емил Борисов Димитров, както и че на 09.11.2020г. е обявена покана до кредиторите по чл.

267 от ТЗ.

Не е налице спор, че в деловодството на „Жилфонд“ЕООД е регистрирано заявление №70/09.11.2020г., с което ищецът Я. С. В. е предявил вземането си за възнаграждение по управленския договор.

В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на обжалвания съдебен акт съдът намира следното:

Предявеният главен иск е с цена на иска над 25000 лева, поради което спорът е родово подсъден на Окръжен съд като първа инстанция.

Прекратителното определение на ВРС, макар постановено от родово некомпетентен съд, е влязло в сила поради необжалването му. Със стабилизирането на крайния съдебен акт порокът му, водещ до недопустимост, се е санирал. Определението, което е предмет на разглеждане, е постановено в производство по чл.248 ГПК, което не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. В този смисъл произнасянето на ВРС по чл.248 от ГПК не води до недопустимост на обжалваното определение, тъй като има за предмет съдебно-деловодните разноски като процесуална последица от постановеното от същия съд влязло в сила прекратително определение.

По изложените съображения не са налице основания за обезсилване на 2 обжалваното определение, а частната жалба подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на делото. Разноските се понасят от ищеца, независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска – чл.78, ал.2 от ГПК, като изплати дължимите суми в хода на процеса. В този смисъл е и формираната практика на ВКС, според която правото, респ. задължението на ответника за разноски в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане на исковите суми, респ. при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете в резултат на погасяване на задълженията, е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото.

Съдебният състав намира, че в случая с извънпроцесуалното си поведение ответникът не е дал повод за завеждане на делото. След като дружеството не е заличено след изтичане срока на ликвидацията, следва да се приеме, че производството по ликвидация продължава. Ищецът не е кредитор на безспорно (ликвидно) вземане, доколкото последното не е установено с влязло в сила решение. Следователно ликвидаторът не дължи изпращането на персонална покана до ищеца за предявяване на вземането му за възнаграждение. Вземането на ищеца е надлежно предявено в законоустановения шестмесечен срок от обявяване на поканата по чл.267 от ТЗ в Търговския регистър. Законът не предвижда срок за погасяване на дълга в производството по ликвидация. Дали и кога предявеното вземане ще бъде удовлетворено зависи от наличието на подлежащо на разпределение имущество. Фактът, че изискуемостта на задължението, произтичаща от материалното правоотношение, е настъпила, сам по себе си не означава неизпълнение на задължението на ликвидатора да го погаси. За да се приеме, че такова неизпълнение е налице, кредиторът следва да отправи покана с изричен срок за изпълнение, след изтичането на който правото да бъде защитено по исков ред. В случая по делото не се установява ищецът да е определил срок за изпълнение, в рамките на който да е било налице неправомерно бездействие на ликвидатора, за да се приеме, че последният е отказал да погаси дълга.

Същевременно плащането, макар извършено един месец след предявяване на иска, предхожда връчването на исковата молба на ответника, дори и самото разпореждане по чл.131 от ГПК. В платежното нареждане като основание за плащането е посочено споразумение, което е индиция, че страните са били в преговори за доброволно уреждане на спора. С оглед всичко изложено съдът намира, че вземането е погасено от ответника доброволно, а не във връзка с предявения иск.

С извършеното плащане ответникът на практика е признал дълга. В този смисъл изрично признание на иска по делото не е необходимо, а и в случая оттеглянето на иска предхожда изтичането на срока за отговор, в който това процесуално действие е могло да бъде предприето.

По изложените съображения и по аргумент от чл.78, ал. 2 от ГПК разноските по делото следва да бъдат понесени от ищеца, а не да бъдат възлагани на ответника.

3

Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което искането по чл.248 от ГПК бъде уважено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6420/28.05.2023 г., постановено по гр.д. № 16284/2022 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение подадената от „Жилфонд“ЕООД (в ликвидация) молба /озаглавена „частна жалба“/ за изменение на постановеното по делото Определение № 1424/01.02.2023г., с което производството по делото е прекратено, в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определение № 1424/01.02.2023г. по гр.д. № 16284/2022 г. на ВРС, в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК, като го отменя в частта, с която Жилфонд ЕООД /в ликвидация/, ЕИК 813109281, е осъден да заплати на Я. С. В. с ЕГН **********, разноски за производството в размер на 3700.00 лева адвокатско възнаграждение и 1532.03 лева държавна такса, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4