Решение № 944 от 14.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Варна, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223100501005 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 17411/15.03.2022 г., подадена от СТ. В. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, ап. 12, чрез адвокат Л.Ш., срещу Решение № 324/14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 6660/2021 г. по описа на РС - Варна, IX състав, в частта, с която СТ. В. АТ., ЕГН **********, е осъдена, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, ап. 12, сумата в общ размер от 11 056,13 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/3 ид. ч. от следния недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, със застроена площ от 91,35 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 6,20 кв. м, както и 2.1103% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при граници за жилището по документ за собственост: тревна площ, вход А, тревна площ, стълбище, коридор и Апартамент № 11, за периода от 12.05.2016 г. до 30.04.20121 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.05.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата в общ размер от 4380,13 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху всяко дължимо плащане за главница за периода от 12.05.2018 г. до 12.05.2021 г.

Жалбоподателката счита постановеното решение в обжалваната част за незаконосъобразно, неправилно и необосновано и настоява за неговата отмяна. Счита, че ищецът не е доказал при пълно и главно доказване, че същият не е допускан до съсобствения имот. Заявява, че в представените в първоинстанционното производство нотариални покани не се посочва кои имоти се ползват от С.А., както и до кои имоти ищецът няма достъп или му е възпрепятствано ползването. Нотариалните покани са изпратени през 1

2010 г. и не сочат възпрепятстване на ползване към 2016 г. и следващите. Твърди, че на С.А. не е била изпратена покана и същата не е получавала покана, съдържаща искане за заплащане на обезщетение в определен размер. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля С. относно връчването на поканата. В тази връзка застъпва, че показанията на свидетеля следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същият е заинтересован от изхода на спора и изводите на съда, тъй като той е лицето, което би отговаряло за невярно удостоверяване. Сочи, че никога не е било отправяно искане за ползване на част от жилището, нито жалбоподателката е отказвала предоставяне на ключове.

Счита, че претенцията е погасена по давност за плащания върху главницата от 01.11.2012 г. до 30.04.2018 г.

Отделно застъпва, че отправената нотариална покана е от преди дванадесет години и възникналото вземане на 10.12.2009 г. не може да бъде претендирано след изтичане на десетгодишна абсолютна давност.

Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявената претенция да бъде отхвърлена изцяло, евентуално да бъде уважена само за тригодишния период преди завеждането на исковата молба.

Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от В.В., чрез адвокат Д.П., с който оспорва въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в същата. Настоява за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивницата СТ. В. АТ., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Л.Ш.. Поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседания въззиваемият В. Д. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.П.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. Д. В., ЕГН **********, срещу СТ. В. АТ., ЕГН **********, първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: 1) сумата в общ размер от 16 936,45 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване по отношение на 2/3 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, със застроена площ от 91,35 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 6,20 кв. м, както и 2.1103% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при граници за жилището по документ за собственост: тревна площ, вход А, тревна площ, стълбище, коридор и апартамент № 11, за периода от 12.05.2016 г. до 30.04.20121 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.05.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, и 2) сумата в общ размер от 7329,84 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху всяко плащане за главница за периода от 01.11.2012 г. до 12.05.2021 г.

В исковата молба вх. № 8949/12.05.2021 г. се излага, че ищецът и ответницата са съсобственици на гореописания недвижим имот, придобит по време на прекратения между тях брак, при следните квоти: 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за ответницата. Поддържа, че след преустановяване на брака имотът се използва изцяло от ответницата. Предвид последното, ищецът е поканил ответницата да му заплаща обезщетение за ползата, от която е лишен. Твърди, че поканата е връчена на 23.03.2010 г. чрез нотариус В.Г., т.е. че обезщетението е дължимо от 23.03.2010 г.

Твърди, че между страните вече е воден съдебен спор с предмет, идентичен на този 2 по настоящото производство, приключил с влязло в сила решение, въз основа на което ответницата е била осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер от 3971,44 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствените на ищеца ид. ч. от процесния недвижим имот за периода от 24.03.2010 г. до 11.10.2012 г., ведно с акцесорното вземане за обезщетение за забавеното плащане на главницата до окончателното погасяване на вземането и мораторна лихва в общ размер от 783,23 лева за периода от 24.03.2010 г. до 18.10.2012 г.

Заявява, че въпреки отправената покана и последващото осъдително решение, ответницата не изпълнявала задължението си да заплаща обезщетение на лишения от ползване ищец.

Поддържа, че размерът на обезщетението за лишаване от правото на ползване по отношение на 2/3 ид. ч. от съсобствения недвижим имот за един календарен месец възлиза на 165 лева. Сочи, че тъй като за периода от 12.10.2012 г. – деня, следващ края на предходния период, за който е присъдено обезщетение, до 30.04.2021 г. са изминали 102 месеца и 20 дни, общо дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС възлиза на 16 936,45 лева. Навеждат и доводи, че доколкото ответницата е в забава, същата дължи и заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, чийто общ размер възлиза на 7329,84 лева за периода от 01.11.2012 г. – денят, следващ деня, на който е следвало да се плати първата главница (последното число на календарния месец), до повторното сезиране на съда – 12.05.2021 г.

Настоява исковете да бъдат уважени по основание и размер. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата С.А. е депозирала писмен отговор. Не оспорва, че страните са бивши съпрузи, както и че е налице съсобственост между тях, учредена върху процесния недвижим имот, придобит по време на прекратения брак, при квоти 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за ответницата. Исковете обаче се оспорват по основание и размер.

Ответницата твърди, че не е препятствала достъпа на ищеца до имота, напротив, самият ищец не е пожелал ползването на притежаваните от него ид. ч. от апартамента. Сочи се, че последният не е отправял покана за ползване на имота и искане за заплащане на обезщетение в определен размер за ползите, от които е лишен, доколкото от ангажираната разписка на л. 26 не ставало ясно, че на ответника е връчена представената по делото нотариална покана на л. 25, тъй като текстът на разписката е бил поправен – не съдържал последната цифра на рег. номер на нот. покана, а именно „2“; годината била изписана печатно „2010 г.“, но впоследствие текстът бил поправен на ръка на „2009 г.“, включително бил поправен и томът от „1“ на „4“. Инвокирано е възражение за изтекла в полза на ответницата кратка погасителна давност по отношение както на мораторната лихва, така и на главницата, като последната обосновава възражението с довод, че вземанията на ищеца за обезщетения за лишаване от правото на ползване по своята правна същност представляват периодични плащания, доколкото имат характер на наем.

Настоява исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Договор № 15105 за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, на 22.08.1990 г., въз основа на заповед № 1286 от 01.08.1990 г., В. Д. В. и С.В. В.а са закупили недвижим имот, ведомствен на СКС, находящ се в к-с „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, представляващ апартамент 12, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор, 2 балкона, със застроена площ 91,35 кв. м, с принадлежащо избено помещение с полезна площ 6,20 кв. м, както и 2,1103 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. В т. 5 от договора е посочено, че съгласно чл. 18 от ЗС, договорът прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот, като нотариална форма не е необходима.

3

С Решение № 560 от 05.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1535/2008 г. по описа на ВКС, I гр. о., съдът е отменил решение от 10.01.2008 г. по гр. д. № 1195/2004 г. по описа на Окръжен съд – Варна, и е признал за установено по отношение на СТ. В. АТ., че В. Д. В. е собственик на 2/3 ид. ч. от имуществото, придобито по време на брака, включващо и апартамент № 12, намиращ се в бл. 29, вх. Б, ет 4 в ж.к. „Възраждане“, гр. Варна, състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалетна, килер, пералня, коридор и два балкона, със застроена площ от 91,35 кв.м, и с прилежащото избено помещение с площ от 6,20 кв. м, както и 2.1103% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.

С Решение от 22.05.2015 г. по в. гр. д. № 2523/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е потвърдено Решение № 4061 по гр. д. 15347/2012 г. по описа на ВРС в частта, с която СТ. В. АТ., ЕГН **********, е осъдена да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, сумата от 3971,44 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване по отношение на 2/3 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, със застроена площ от 91,35 кв.м, и с прилежащото избено помещение с площ от 6,20 кв. м, както и 2.1103% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, за периода от 24.03.2010 г. до 11.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2012 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 738,23 лева – мораторна лихва върху всяко плащане от деня, следващ деня, на който е следвало да се плати (последно число на всеки месец), т. е всяко първо число на следващия месец, до внасяне на ИМ в съда – 18.10.2013 г., като искът е отхвърлен за сумата над 3971,44 лева до 5343,26 лева – главница. С Определение № 373 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 4484/2015 г. на ВКС решението не е допуснато до касационно обжалване.