Решение № 18 от 23.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500406 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 140/6.07.2023 година по гр. д. № 81/2023 година на Окръжен съд Габрово „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Б. Л. Л. сумата 60 000 лева – обезщетение за претърпени от пътнотранспортно произшествие, станало на 28.07.2018 година, неимуществени вреди вследствие смъртта на баща Л. В. Л., заедно със законната лихва от 19.09.2018 година до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение е отхвърлена претенцията на Б. Л. Л. за сумата над 60 000 лева до 120 000 лева.

Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумите: 2 400 лева – държавна такса върху присъденото обезщетение;

5 лева – държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

С посоченото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат М. И. сумата 5 450 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Със същото решение Б. Л. Л. е осъдена да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД сумата 1

5 910 лева – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М. И. – пълномощник на Б. Л. Л., против Решение № 140/6.07.2023 година по гр. д. № 81/2023 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 60 000 лева до 80 000 лева, съответно разноските съобразно изхода на спора пред Апелативен съд Велико Търново.

Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваните части е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излагат се подробни съображения за несъобразяване на принципа на справедливост при определяне на обезщетението и неговото занижаване; неотчитане в достатъчна степен на емоционалната връзка между ищцата и починалият баща, на конкретните икономически условия към момента на инцидента, общественото разбиране за справедливия размер на обезщетението, съдебната практика.

Направено е искане да се отмени Решение № 140/6.07.2023 година по гр. д. № 81/2023 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 60 000 лева до претендираните 80 000 лева, и да се постанови друго такова, с което да се осъди „ЗД „Бул инс“ АД да заплати на ищцата допълнително 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.09.2018 година до окончателното изплащане на сумата; претендира се адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Д. Н. – процесуален представител на „ЗД „Бул инс“ АД, в който излага съображения за нейната неоснователност.

С Писмено становище вх. № 6270/24.11.2023 година процесуалният представител на Б. Христова Л. поддържа въззивната жалба. Отправя евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на ЗД „Бул инс“ АД оспорва въззивната жалба; претендира разноски.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 81/2023 година по описа на Окръжен съд Габрово е образувано въз основа на предявен иск от Б. Л. Л., представлявана от адвокат М. И., против „ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

В исковата молба се твърди, че на 28.07.2018 година, около 10.20 часа, до магазин 2

„Техномаркет“ в град Габрово, на главен път II-44 при километър 27+719, Л. В. Л. – баща на ищцата, управлявал лек автомобил „Ситроен“, с ДК № С 74 ****, в посока от град Габрово към град Севлиево, като започнал маневра „завой в обратна посока“ по указания в табелата начин, с цел да се върне към град Габрово. Малко преди да осъществи маневрата движещият се в същата посока с превишена скорост в лявата лента за движение лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № ЕВ 48 ****, управляван от Д. И. Д. от град Габрово, го удря в областта на вратите. Вследствие на този удар Л. В. Л. получава несъвместими с живота наранявания, в резултат на които настъпва неговата смърт. Б. Л. заявява, че е покрусена от внезапната и нелепа кончина на своя баща, която причинила големи душевни болки и страдания.

Изтъква, че била в много близки и сърдечни отношения с баща си – разчитала на неговата морална и материална подкрепа.

С влязла в сила присъда Д. И. Д. – водач на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № ЕВ 48 ****, е признат за виновен в това, че нарушил правилата за движение по чл. 15, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изречение първо от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Л. В. Л.. Относно лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № ЕВ 48 **** към момента на пътнотранспортното произшествие е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник. Съгласно изискването на чл. 380 от Кодекса за застраховането ищцата предявила извънсъдебна застрахователна претенция пред „ЗД „Бул инс“ АД на 19.09.2018 година, по която е образувана Щета № 1810029227, но не ѝ е предложено и изплатено обезщетение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Бул инс“ АД да заплати на Б. Л. Л. сумата 120 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от смъртта на баща , ведно със законната лихва от 19.09.2018 година (датата на предявяване на застрахователната претенция) до окончателното изплащане; сторените разноски; претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат Д. Н. – пълномощник на „ЗД „Бул инс“ АД, с който оспорва иска по основание и размер; смята, че исковата молба е нередовна; оспорва механизма на процесното произшествие; спори изключителната вина на водача на автомобила, за който е сключена застраховка с дружеството, причинната връзка между процесното произшествие и получените несъвместими с живота телесни увреждания от наследодателя на ищцата; отправя възражение за съпричиняване на вредите от загиналия Л. Л. – бил е без предпазен колан; нарушил императивна разпоредба от Закона за движението по пътищата (не е спрял на знак „Стоп“, като приносът е над 90 %). Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-застраховател оспорва иска.

Въззивната инстанция като прецени

3 всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 140/6.07.2023 година по гр. д. № 81/2023 година на Окръжен съд Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от Б. Л. Л. против „ЗД „Бул инс“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая „ЗД „Бул инс“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).

Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице кумулативно.

Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания относно заключението на първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „ЗД „Бул инс“ АД.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Габрово е уважил претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва от 19.09.2018 година до окончателното изплащане; отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до 120 000 лева.

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева. С оглед на изложеното основанието на 4 предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо.

В настоящата инстанция се спори за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Свидетелката А. В. С. познава ищцата (жалбоподател пред настоящата инстанция) и нейните родители повече от четиридесет години (били съученички с Б. Л.). А.

С. не знае да е имало неразбирателство между ищцата (жалбоподател пред въззивния съд) и нейния баща; имали отношения на грижа един за друг. Свидетелката сочи, че Л. В. Л. винаги помагал на дъщеря си във всяко едно отношение – морално и финансово, дори когато тя сключила брак. Наследодателят на Б. Л. бил здрав, жизнен човек, отдаден на своето семейство. А. С. заявява, че Б. Л. много тежко преживяла новината за смъртта на баща си („не беше на себе си“; „Това за нея беше голям удар.“); имала проблеми със щитовидната жлеза и след инцидента здравословното състояние се влошило. След кончината на Л. В. Л. ищцата (жалбоподател пред въззивната инстанция) поела грижите за своята майка, която има здравословни проблеми. Свидетелката посочва, че дори след като се омъжила Б. Л. продължила редовно да посещава бащиния си дом, непрекъснато се обаждала на своите родители. Ищцата (жалбоподател в настоящото производство) все още не може да преживее нелепия инцидент с нейния баща.

Свидетелят Т. И. Т. заявява, че злополуката се отразила много зле на неговата съпруга Б. Л. Л.. Първоначално тя била в шок и се наложило да се лекува с антидепресанти.

Свидетелят сочи, че ищцата (жалбоподател пред въззивния съд) била в много близки и топли отношения със своя баща, била привързана към него. Тодор Тодоров изтъква, че Л. В.

Л. бил много активен и здрав човек за възрастта си, дъщеря му се съветвала с него ежедневно по различни въпроси. Свидетелят обяснява, че след злополуката животът на съпругата му се променил – налага се да полага грижи за болната си майка, които преди това изцяло били поети от нейния баща. Б. Л. е единствено дете.