Определение № 24207 от 01.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24207 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513078 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба на Б. Л. Т., с ЕГН: ********** срещу Определение № 46948 от 11.11.2025 г., постановено по гр. дело № 12328 по описа на Софийски районен съд за 2025 г., 169 състав, с което съдът е върнал исковата молба като предявена по недопустим иск и е прекратил производството по делото.

Съдът е посочил, че предвид твърденията на ищеца и уточненията във връзка с дадените от съда указания, не се установява наличието на правен интерес от установителния иск, като законът не е предвидил възможност за атакуване по реда на гражданското производство и осъществяване на съдебен контрол на законосъобразност на издаден на основание чл. 186 от ЗДвП, вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП фиш, както и е посочил, че от друга страна не се сочи да е предприето принудително изпълнение по отношение на задължението по фиш серия GT, №14870464/29.12.2024г.

Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно, тъй като фишът бил станал изискуем и в портала за административни услуги на МВР тази санкция излизала като дължима. Счита, че интересът му произтича от това да заведе отрицателен установителен иск преди пристъпване към принудителни действия от приходната администрация или при заплащане на санкцията - на иск по реда на чл. 55. ал. 1, пр. 1 ЗЗД и тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да анулира фиша, което е следвало да стори поради подадено възражение в срок и пристъпи към издаване на АУАН, съобразно разписаното в чл. 186, ал. 2 ЗДвП. Счита и че оспорване на фиша не може да се осъществи по реда на АПК и ЗАНН.

Счита, че липсата на изявление на съответния административно наказващ орган за отмяна на фиш за глоба по реда на чл. 186 ЗДвП или неиздаването на АУАН не съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, както и не представлява бездействие или неизвършване на фактическо действие по чл. 256 АПК. Счита, че може да реализира правата си само в изпълнителното производство или чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК. Претендира разноски.

Производството пред Софийски районен съд е образуване по иск с петитум да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 20 лева, 1 представляваща административно наказание „глоба“, наложена с фиш, серия GT, №14870464/29.12.2024г. Съдът е дал указания на ищеца да уточни исковата си претенция, като обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, доколкото в исковата молба се твърди, че е следвало да се развие процедура по ЗАНН, вр. ЗДвП, като нейното изпълнение/неизпълнение подлежи на контрол по реда на ЗАНН. Във връзка с дадените указания ищецът е посочил, че поради неразвилото се производство по издаване на акт за установяване на нарушението, не е налице възможност за оспорване на издадения фиш и същият подлежи на плащане и принудително изпълнение.

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, поради което е допустима. По съществото жалбата е неоснователна, а атакуваното в настоящото производство определение е правилно и законосъобразно при следните мотиви.

Отрицателният установителен иск е средство за защита на спорното право, с което ищецът цели установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът не е носител на това право. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на такъв иск е наличието на конкретен, обоснован правен интерес. С оглед служебното начало, съдът правилно е дал и указания на ищеца да мотивира правен интерес от предявения установителен иск в изпълнение на чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като такъв не произтича от твърденията изложени в исковата молба. Не е обоснован и в подадената уточнителна молба.

В случая, предмет на отрицателния установителен иск е недължимост на сума, представляваща глоба в размер на 20 лева, наложена за извършено административно нарушение на норма от ЗДвП. В закон е предвиден специален ред, по който следва да се развие административно- наказателната процедура, който определя какви актове следва да бъдат издадени и тяхната обжалваемост, тоест, регламентира как санкционираното лице може да защити правата си. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, фишът (изрично следва да се уточни, че не се твърди да е издаден електронен фиш) се твърди да е издаден на основание чл. 186, ал. 2, вр. чл. 183, ал. 2 ЗДвП, като ищецът не твърди да е отказал подписването му при съставяне. В чл. 39, ал. 3 от ЗАНН е уредена хипотезата, ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за която е издаден фишът, за нарушението следва да се състави акт съгласно разпоредбите и процудерата, установена в общия закон – ЗАНН – чл. 52 и сл. ЗАНН и съответно – издаване на наказателно постановление, при наличие на предпоставките за това. Аналогично е и разписаното в специалната норма на чл. 186, ал. 2 ЗДвП. Съобразно общите правила на ЗАНН, наказателното постановление подлежи на съдебен контрол относно неговата законосъобразност пред съответния районен съд.

Следователно, щом режимът на установяване на конкретното административно нарушение и наложената санкция са уредени в специалния закон (ЗДвП) и общите норми на ЗАНН, е налице специален административен ред за реализиране на правата на санкционираното лице, с който разполага и ищецът. След като законът предвижда специален ред за оспорване на нарушението и съответно - защита на нарушеното право, при наличието на който специален ред приложимостта на общия исков ред е недопустим, е налице липса на правен интерес от предявяване на иска.

Наличието на правен интерес е и една от основните положителни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск, а липсата й води до недопустимост на такъв иск.

Следва изрично да се допълни и че в закона не е предвиден самостоятелен съдебен контрол на издадени фишове по чл. 186 ЗДвП (когато същите не са електронни), а преди това е предвидена процедура, която следва да бъде изпълнена чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение от органа, издал фиша и издаване на наказателно постановление (което подлежи на обжалване по реда на ЗАНН), съответно 2 приложимост на последиците по чл. 186, ал. 8 ЗДвП.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. Л. Т., с ЕГН: ********** срещу Определение № 46948 от 11.11.2025 г., постановено по гр. дело № 12328 по описа на Софийски районен съд за 2025 г., 169 състав, с което съдът е върнал исковата молба като предявено по недопустим иск и е прекратил производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3