Решение № 103 от 05.12.2022, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Златоград, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20225420100083 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Постъпила е искова молба от А. М. О., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Н.В.“ № *, чрез адв. Е. В., служебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №*срещу О. Н., представлявана от Б. Р. К. - Кмет, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №*.

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. В. твърди, че по силата на давностно владение е собственик на реална част с площ един декар и половина, находяща се в североизточната част на имот с идентификатор ***, в землището на гр. Н. в местността „К.“ с обща площ 3039 кв. м., начин на трайно ползване „Л.“ по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен Директор на АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***;

***.

Сочи, че има реалната част от процесния имот по наследство от баща си, която му е дадена от 1980 г. и от този момент я владее явно и необезпокояван от никого. В имота има построена сграда. Ежегодно от 1980 г., а преди това и неговият баща е обработвал процесните един декара и половина от имота, като през годините е засаждал различни селскостопански култури заедно със семейството си. Към настоящия момент процесният имот с площ един декар и половина в едната си част е „нива“, а в другата си част е 1

„ливада“, и ежегодно се обработват от него. Не е губил владението върху процесната реална част от имота от 1980 г. до сега, като е обработвал имота явно и необезпокояван от никого като свой. Останалата половина от процесния имот е на брат му, който е водил гр. д. № 129/2021 г. по описа на Районен съд З., като видно от диспозитива на постановеното по горното дело решение, брат му Р. М. О. е признат спрямо настоящия ответник Община Н., че е собственик на югозападната част на имота.

При направена справка установил, че процесният имот, включително и неговата реална част от един декар и половина от имота е записан като стопанисван от Община - Неделино и попадаща в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени при граници и съседи Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, стар номер 002947, никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община - Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.

Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

След като спорният имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували пречки за придобиването му по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо нея не е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС (изм.), нито основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.

Моли, съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че е собственик на основание давностно владение на реална част с площ от един декар и половина, находяща се в североизточната част на Имот с идентификатор ***, в землището на гр. Н., в местността „К.“ с обща площ 3039 кв.м. и начин на трайно ползване „ливада“ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на ККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК , при граници и съседни имоти с идентификатори: ***; ***; ***; *** и

***.

Ответникът Община - Н., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по иска.

По делото е конституирано като трето лице-помагач на ответника Р.

М. О., който, чрез пълномощника си адв. З. Д., оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира за разноски по делото.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

По делото е изготвена съдебно-техническа и допълнителна експертизи от вещото лице инж. Д. С..

2

От заключението по първоначалната експертиза на вещото лице, съдът приема за установено, че в имота има построени двуетажна сграда – близнак и едноетажна сграда. Двете сгради са долепени. Вещото лице е установило, че посоченият имот от А. О. и имота, за който неговият брат Р. О. е признат за собственик по гр.д. 129/2021 г., се застъпват, като още при извършване на огледа възниква спор за вярната граница. При извършената проверка в Община – Неделино, вещото лице С. е установила, че имот с идентификатор *** е предаден за стопанисване на Община – Н. от ПК – Н. с Протокол № 36/28.07.2008 г. по чл. 19 ЗСПЗЗ. Имотът не е отчуждаван, не са съставени актове за общинска собственост. Същият този имот, след проверка в ОСЗ – Н. се установило, че не е внасян в ТКЗС, АПК и други организации и не са правени постъпки за възстановяването му.

Към заключението е изготвена и комбинирана скица, на която е повдигнат в жълт цвят процесният имот, като вещото лице е изчислило, че площта му е 1330 кв.м. Като граници са посочени: изток - имот *** и имот ***; на запад – път;на север - имот *** и път и на юг - имот *** - частта на Р. О. и общата част с югозападния близнак. На скицата са нанесени двуетажната жилищна сграда - североизточен близнак и едноетажната жилищна сграда. С червен контур са повдигнати новозаснетите граници.

В съдебно заседание на 28.09.2022 г., вещото лице уточнява, че в жълто е посочила частта, която се ползва и претендира от А.. За тази част в жълто Р. имал претенции за около четири метра ивица, т.е. за около 150-200 кв.м. Вещото лице е посочило с пунктир общата постройка и мястото около нея, което също е общо. С решението, с което Р. е признат за собственик на неговия имот практически се отнема част от жълтото и част от общото по настоящата скица.

Вещото лице е изготвило и допълнително заключение, от което се установява, че припокриването на претенциите на ищеца по настоящото дело и ищеца по гр.д. 129/2021 г. по описа на РС – З. е със 158 кв.м. и застъпването е повдигнато в жълто на скицата към допълнителното заключение. В частта, с която се припокриват двата имота има оформен път. Има скат от северната му страна и втори – от южната му страна. Вещото лице е изготвило скица към допълнителното заключение, на която отново е посочило, че процесният имот, за който претендира да е собственик А. О. е с площ 1330 кв.м. и е повдигнат с червена линия. Имотът на Р. О. по гр.д. 129/2021 г., с площ 1570 кв.м. е повдигнат в зелен контур. Припокриващата се площ, повдигната в жълто, е с площ 158 кв.м.

В съдебно заседание на 21.11.2022 г., вещото лице поддържа допълнителното заключение и уточнява, че мястото на третия брат, а именно Ангел О., обхваща повдигнатото в жълто и стига до средата на къщата или до ъгъла, който е приблизително 90 градуса и е образуван от червените линии.

Тоест ищецът А. О. претендира освен за своето място и за цялото място на А.

Повдигнато в жълто е желано и от Р., и от А., но по принцип е на А.

Съдът приема заключенията, като обективни, компетентни и пълни.

3

Същите кореспондират с твърденията в исковата молба, а и със събраните по делото гласни доказателства, поради което същите следва да бъде кредитирани.

Като свидетели по делото са разпитани А.Т.Х., Р.Х.Р. – сестра на съпругата на ищеца, Р. А. Д. – братовчедка на съпругата на ищеца, П.М. О. и Ангел М. О. – братя на ищеца и ответника.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите, събрани по делото доказателства, с изключение на показанията на Р.Р., в частта им, в която изнася информация, кой е ползвал спорното място. В тази й част, показанията й влизат в противоречие с показанията на останалите свидетели, най-вече с показанията на Ангел О. – неформален собственик на спорната част.

От показанията на свидетелите, съдът прие за установено, че бащата на А., Р., А. и П. О.и още приживе им е разделил имотите, вкл. и процесния.

След смъртта му, всички братя се събрали и съобразно волята на баща им окончателно разделили имотите, в това число и процесния. По средата на билото, над къщите, мястото било определено да е на А. О.. Той заминал да кара казарма в гр. С. – завода в К. и определил на братята си, кой от тях, кои от неговите места ще ползват. Мястото на билото го ползвал Р.. Ползвал го до средатата на къщата. Преди не повече от четири години му се обадил С. – синът на А. и попитал, може ли там, в неговото място, да си построи нещо и да го ползва. А. отговорил на племенника си, че ще му даде мястото, но да се разбере с чичо си Р., за да го поделят, защото това място не му трябва на А.

А.О. допускал, че братята му могат и да не се разберат, както и станало. А. искал да им даде мястото на двамата братя, като да стане тяхна собственост, а не само да го ползват.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на св.

Р.Д., която допълва, че в мястото на А., Р. е държал и сушилня, а сушилнята на А. е била в неговото си място. Тя също е виждала Р. да обработва мястото, горе-долу до средата на къщата. Р. ползвал мястото, докато синът на А. изринал мястото и отстранил Р. от същото, т.е. преди не повече от четири години.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, но за площ, в размер на 1172 кв.м. (1330 -158) кв.м.

От събраните по делото доказателства се установява, че едва от не повече от четири години синът на А. владее спорните 158 кв.м. През останалото време спорната част е владяна и ползвана от Р.. Владението на Р. е продължило повече от 10 години, тъй като свидетелят А. О. е роден през 1967 година, т.е. през 1985 година приблизително е влезнал за две години в казарма и след казармата е дал своето място на братята си. Тоест Р. О. владее мястото му от около 1987 година и след като А. е дал мястото си на братята си, като със съзнание да стане тяхна собственост, то неговата част явно е 4 станала собственост на Р. по силата на давностно владение. Затова придобиване има произнасяне на съда по гр.д. 129/2021 г., по описа на РС – З.

Всички тези разсъждения се правят със съзнанието, че ответник по делото е Община – Н. и отношенията между Р. О. и А. О. могат да бъдат решени в едно бъдещо производство. Но след като се установява по делото, че синът на А. владее повдигната част в жълто, при ответник Община – Н., то няма как А. да бъде признат за собственик въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години, защото владението (дори не на А., а на сина му) е помалко дори и от четири години. Спрямо Община – Н. Р. е признат за собственик и на повдигната част в жълто и по настоящото дело, следва А. М.

О. да бъде признат за собственик на частта, повдигната в червен цвят, но без повдигнатото в жълто, а на запад – югозапад, до зелените линии, ограждащи имота на Р. О..

За останалата площ, повдигната в червено, с квадратура 1172 кв.м., ищецът следва да бъде признат за собственик въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години, за което свидетелства св.

Райчева, тъй като съдът дава вяра на нейните показания в тази й част. Те кореспондират и с показанията на Ангел О., че претендираната част от А., с изключение на повдигнатото в жълто си е собственост на А..

По отношение на площта

1172 кв.м., следва да се изложат разсъждения по-долу за признаването на ищеца за собственик.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.