Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1524 от 18.11.2020, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 2132/2020
Вид
Решение № 1524
Подписан
18.11.2020
Състав
Иво Димитров, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал.1и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.77 · Закон за движението по пътищата
  • чл.79 · Закон за движението по пътищата
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.274, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.343г · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.10, ал.1, т.1, б."а" · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.139 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

Номер 1524

17.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

5-ти търговски

На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20201001002132 по описа за 2020 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на ЗД»Бул инс»АД, чрез адв.А. И. от САК насочена против Решение № 3/13.02.2020 г., постановено по т.д. № 34/2019 г. по описа на ОС Видин, с което предявените от въззивника застраховател против Ц. И. Г. от гр.*** искове с правно основание чл.274, ал.1, т.2 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 35 000 лв., представляваща изплатено от застрахователя обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно с лихвата за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, са отхвърлени.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – КЗ /отм./, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, както и за необоснованост.

Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора уважаване на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила доводите, развити в нея, и поддържа правилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

ОС Видин е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.274, ал.1, т.2 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД от ЗД“Бул инс“АД против Ц.

И. Г. от гр.***.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че на 11.12.2014 г. в гр. ***, в тъмната част на денонощието в посока гр.Кула, на път II-4 /Видин - Кула/в 1 района на пътен възел /надлез/ "Новоселци', образуващ се от път Е-79 и път II-14, било реализирано ПТП с участието на МПС "Фолксваген Пасат" рег. № ***, управлявано от ответника Ц. Г. и ППС велосипед, управляван от Г. М. М..

Твърдяло се е, че според представения Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължали на противоправното поведение на Ц. Г., който, управлявайки МПС „Фолксваген Пасат“ с peг. № ***, при изкачване на надлеза след разминаване с насрещно движещият се автомобил на дълги светлини не е забелязал велосипедиста, а поради движението си с несъобразена скорост, при застигане блъснал с дясна челна част на автомобила задната част на велосипедиста в областта на задната капла.

От удара пострадал Г. М., който е бил откаран в МБАЛ Видин, а в последствие е починал.

Твърдяло се е също, че л.а. „Фолксваген Пасат“ с peг. № ***, бил застрахован по застраховка "'Гражданска отговорност" в ЗД“Бул инс“АД със застрахователна полица 021140016747032, валидна към момента на произшествието.

По този повод при застрахователя била заведена щета под № 150100032098, по която след направена оценка и сключено споразумение на 04.12.2015 г. между застрахователя и наследника на Г. М. – Л. Г. М., било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лв. на увреденото лице.

Твърдяло се е още, че срещу Ц. Г. бил издаден и обвинителен акт по досъдебно производство, според който, а и според изготвената в хода на същото производство автотехническа експертиза, Г. управлявал МПС с неизправна спирачна система.

При тези твърдения ищецът е счел, че за него е налице правен интерес от предявяване на процесните искове, за да получи от виновното за настъпилото ПТП лице платеното застрахователно обезщетение.

Т.к. ответникът след уведомяване не заплатил същото доброволно, е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати претендираната сума в размер 35 000 лв., представляваща изплатеното от ЗД „Бул инс“АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното заплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото.

В подадения отговор по исковата молба по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв.М. Г. от АК Видин, е оспорил предявените искове по основание и размер.

Не е оспорил заявените от ищеца факти за настъпване на ПТП на 11.12.2014 г., и за застраховането на л.а.м.“Фолксваген Пасат“ с ДК № *** по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца застраховател.

Оспорил е обаче изцяло описания в исковата молба механизъм на осъщественото ПТП между управлявания от ответника л.а.“Фолксваген Пасат“ и управляващият велосипед Г. М. М., който впоследствие е починал.

Оспорил е твърдението в исковата молба, че настъпилото ПТП е поради противоправно и виновно /умишлено/ поведение на водача на л.а., като е навел подробно доводи в подкрепа на това оспорване.

Твърдял е от своя страна, че у него не са били налице знание и умисъл от за наличие или възникнала при управлението на МПС повреда или неизправност, която да е причина за възникването, респ. - настъпването на ПТП, вкл. и че последното не е настъпило вследствие на техническа неизправност в спирачната система на лекия автомобил – т.е. не била налице 2 причинно следствена връзка между ПТП и техническата неизправност.

Твърдял е, че л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***, бил собственост на негов приятел – К. П. А.. Автомобилът бил технически изправен, минал на технически преглед, при управлението му същият ден и непосредствено преди ПТП не бил забелязал, нито усетил промени, навеждащи на мисълта за технически проблем с автомобила.

В деня на произшествието метеорологичните условия били лоши - ниска температура /около 1 градус/, влажно, кишаво, хлъзгаво с гъста мъгла.

ПТП не е настъпило по негова вина, а по изключителна вина на другият участник починалият велосипедист Г. М., които нарушил правилата за движение но пътищата чл.80 от ЗДвП - като велосипедист се движел без светлоотразителна жилетка при управлението му извън населено място, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост , като се движел по средата на пътното платно на разстояние 1,80 м. от края на пътното платно, бил в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1,58 промила, установени непосредствено след ПТП, движел се е без поставен на велосипеда фар, устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, в нарушение на чл.79 от ЗДвП.

С това си поведение велосипедистът създал опасност и бил пречка, препятствие за движението и причина за настъпване на ПТП.

Възразил е, че постигнатото между застрахователя и пострадалото лице споразумение го обвързва, тъй като не е подписано от него и не било съобразено с обстоятелството, че ПТП е настъпило по вина на починалият, евентуално не било съобразено съпричиняването, приноса на починалия велосипедист за настъпването на вредите и ПТП.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалби, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен изцяло от атакуваното решение, с което предявените от него искове са били отхвърлени.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят по установения и от съвкупния анализ на приобщените доказателства, че на 11.12.2014 г. в гр. ***, в тъмната част на денонощието в посока гр.Кула, на път II-4 /Видин - Кула/, в района на пътен възел /надлез/ „Новоселци“, образуващ се от път Е-79 и път II-14, е реализирано ПТП с участието на л.а.м. „Фолксваген Пасат“, рег. № ***, управлявано от Ц. И. Г. пътно превозно средство велосипед, управляван от Г. М. М..

На мястото на произшествието е бил изготвен Протокол за оглед на местопроизшествие вх.№ ЗМ – 229/14 от 12.12.2019 г., в който са отразени всички относими към реализирането му обстоятелства.

3

Бил е издаден и акт за установяване на адм.нарушение № 559181/11.12.2014 г., в който служителите на ПП при ОД на МВР Видин са констатирали, че въззиваемият Г. е управлявал л.а.м.“Фолксваген Пасат“ с посочен рег.номер, собственост на друго лице – К.

А., несъобразявайки се с пътните условия. Отразено е още, че водачът на автомобила е застигнал попътно движещия се велосипедист Г. М., който се е движил зигзагообразно по пътя, в тъмни дрехи и без светлини.

Страните не спорят и се установява от писмените доказателства, че л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с peг. № *** е бил застрахован по застраховка "'Гражданска отговорност" в ЗД“Бул инс“ АД със застрахователна полица № 02114001674032, валидна към момента на събитието.

Няма спор и се установява от приложената към исковата молба присъда №

40/17.09.2015 г., постановена по НОХД № 143/2015 г. по описа на ОС Видин, влязла в сила на 02.10.2015 г., че със същата въззиваемият Ц. И. Г. е признат за виновен, за това, че е нарушил правилата за движение на конкретно посочени текстове от ЗДвП и ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. М., за което престъпление му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 м., изпълнението на което е отложено на осн. чл.66 НК, вкл. му е наложено наказание по чл.343г НК-„Лишаване от право“ да упражнява МПС за срок от 4 м.

В хода на първоинстанционното производство са били допуснати и изслушани автотехническа и медицинска експертизи, които не са били оспорени от страните и следва да се кредитират, като обективни и компетентно изготвени.

От тях автотехническата е установила механизма на процесното ПТП. Същата е докладвала, че л.а.м.“Фолксваген Пасат“ непосредствено преди настъпване на същото се е движил със скорост от 67 км.ч. и с неизправна спирачна система. В неговата посока на движение, но пред него се е движим и велосипед, управляван Г. М.. В определен момент от движението, изкачвайки надлеза, водачът на л.а. е видял на около 42 м. пред себе си попътно движещия се около средата на дясната лента на платното за движение велосипедист и предприел аварийно спиране.

Поради скоростта му на движение обаче л.а. не е успял да спре, като се блъснал с дясната си предна част в задната част на велосипеда в областта на задната капла.

В момента на удара скоростта на автомобила била около 47 км.ч.

Експертизата е установила, че велосипедистът не е бил със светлоотразителна жилетка и се е движел около средата на пътната лента.

При удара между двете превозни средства под центъра на тежестта, вследствие създалия се въртящ момент, велосипедът и водача му се повдигат и падат върху предния капак на автомобила, деформирайки го надолу, а велосипедистът получил тежки травми в дясната част на гърдите.

След удара лекият автомобил е продължил движението си напред с отклонение в дясно, вследствие дефекта в спирачната уредба и поради факта, че в процеса на движение с блокирали колела, автомобилът е неуправляем.

В резултат на това е последвал удар на предно дясно колело на автомобила в десния бордюр и от породилата се инерционна сила велосипедът изпадал странично, тялото на велосипедиста се плъзнало по капака на автомобила и като достигнало челното стъкло го счупило в основата с главата си, а автомобилът се отклонил в ляво.

Поради дефекта си , автомобилът се отклонил отново в дясно, а тялото на пострадалия велосипедист се превъртяло и в момента на спиране на автомобила в десния край на пътното платно, изпаднало странично, чупейки дясното странично огледало и падайки на 4 лявата си страна върху асфалта.