Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 200 от 16.07.2020, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
221/2020
Подписан
16.07.2020
В сила
12.08.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 34, ал. 2 · Закон за чистотата на атмосферния въздух
  • чл. 43а, ал. 3 · Закон за чистотата на атмосферния въздух

Р Е Ш Е Н И Е

№200/16.07.2020 г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, І състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от председателя адм. дело № 221/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на „****“ АД, ЕИК

***, със седалище и адрес на управление: Добрич, ул. „***“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор В.Д.В., чрез адв. Б. К., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

С исковата молба се сочи, че с Наказателно постановление

(НП) № КГ – 2222 от 08.03.2019 г., издадено от ***, Председател на ДАМТН, гр. София, на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 43а, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ му е възложено да заплати разходи по вземане и изпитване на проба в размер на 840 лв.

По подадена от дружеството жалба е било образувано

НАХД № 515/ 2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, приключило с Решение № 359 от 30.09.2019 г., с което съдът е отменил НП. Решението за отмяната на НП е влязло в сила на 21.01.2020 г.

Ищецът претендира имуществени вреди от отмененото

НП във вид на адвокатско възнаграждение - заплатената сума, ведно с ДДС, за първоинстанционното производство в размер на 696 лв. и сумата от 760 лв. за съдебна експертиза в първоинстанционното производство, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. К., която поддържа исковата молба на основанията, изложени в нея. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. адвокатско възнаграждение.

Ответникът по иска, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно уведомен, не изпраща писмен отговор по жалбата. В съдебно заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура -

Добрич дава заключение за основателност на иска. Изразява становище, че съдът следва да направи преценка за прекомерност.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Исковата молба е допустима, като подадена от лице, което претендира увреждане от незаконосъобразен акт на орган в структурата на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

В качеството си на юридическо лице по чл. 2, ал.

1 от Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор същата е надлежен ответник по предявения иск в съответствие с изискването по чл. 205 от АПК.

Искът е предявен след отмяната на наказателното постановление с влязло в сила на 21.01.2020 г. решение, поради което е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК и не е изтекъл петгодишният давностен срок за исковата претенция.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да бъде приет искът за основателен, се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Във връзка с първата предпоставка не е спорно, че с Наказателно постановление № КГ – 2222 от 08.03.2019 г., издадено от ***, Председател на ДАМТН, гр. София, на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 43а, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ му е възложено да заплати разходи по вземане и изпитване на проба в размер на 840 лв. Наказателното постановление е отменено с Решение № 359/ 30.09.2019 г. на Районен съд – Добрич, постановено по НАХД № 515 по описа на съда за 2019 г. Решението на ДРС е било обжалвано, като е образувано КАНД № 709/ 2019 г. по описяа на Административен съд – Добрич, но поради просроченост на жалбата с Определение от 07.01.2020 г. същата е оставена без разглеждане и касационното производство е прекратено. Определението за прекратяване не е обжалвано и отменителното Решение е влязло в сила на 21.01.2020 г.

Първоинстанционното дело, НАХД № 515/ 2019 г., както и приложеното към него КАНД № 709/ 2019 г. на АдмС – Добрич, са приети като доказателства по делото.

Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление

№ 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2014 г. издаването на наказателни постановления е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на АПК. Следователно е налице отменен акт на административен орган като материална предпоставка за правото на обезщетение.

Във връзка с имуществените вреди съдът констатира, че в производството по обжалване на Наказателното постановление, проведено пред РС – Добрич, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат, за което е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Съгласно отразеното в договора от 07.06.2019 г. между страните е договорено възнаграждение за процесуалното представителство по НАХД № 515/ 2019 г. на ДРС в размер на 580 лв. без ДДС или 696 лв. с ДДС, като в договора е указано, че плащането се извършва по съответна сметка на Адвокатско дружество «К. и ****». В настоящото производство са представени доказателства за извършеното плащане по банковата сметка на Адвокатското дружество (АД) – фактура № 9/ 01.07.2019 г., издадена от АД «К. и ****» на «****» АД, извлечение от сметка на АД в «****» АД от 03.07.2019 г., извлечение от с/ка 410 «Доставчици» за м. юли на «****», установяващо осчетоводяването на конкретната фактура, неоспорени от ответника (л. 17 – 19).

Освен тези суми за процесуално представителство и защита, в производството пред ДРС е назначена съдебно-химическа експертиза за установяване на обстоятелства от значение за административнонаказателната отговорност на ищеца, изискващи специални знания. На въззивника е била възложена в тежест определената от съда сума за възнаграждение на вещото лице в размер на 760 лева окончателен размер. Внасянето на посочената сума е удостоверено от представени по делото платежни нареждания от 12.06.2019 г. и 01.08.2019 г. (л. 20 – 21), също неоспорени от ответника.

При така събраните доказателства съдът приема за доказана като размер и правопораждащ факт претърпяната вреда, изразяваща се в разноски за експертиза и за адвокатско възнаграждение в установения размер, които не биха били заплатени, ако срещу «****» АД не беше издадено отмененото впоследствие Наказателно постановление.

Във връзка с наличието на пряка и непосредствена връзка между направените от акционерното дружество разходи за адвокатско възнаграждение по делото срещу Наказателното постановление и отмяната на това постановление, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

По отношение искането на представителя на прокуратурата за преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се съобрази, че наложената имуществена канкция е била в размер на 10 000 лв. В мотивите на цитираното по - горе Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната към процесния казус редакция, е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. За пълнота следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските възнаграждения е долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер на адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. С оглед размера на наложената санкция минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., в актуалната редакция към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, при интерес от 5000 до 10 000 лв. е в минимален размер от: 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. В случая е договорен размер от 580 лв., а с ДДС е 696 лв., като този размер е дори по – нисък от нормативно определения към актуалния на сключването на договора текст от Наредбата.

По тези съображения съдът приема, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 1456 лв. (хиляда четиристотин петдесет и шест лева) общо, както и законната лихва върху посочената сума, считано от деня на завеждане на иска, 20.05.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в размер от 396 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса или общ размер от 421 лв. съгласно представения Списък на разноските (л. 31) Водим от гореизложеното и на основание чл.

203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Добрич, І състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Добрич, ул. „***“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор В.Д.В., като обезщетение сумата от 1456 лв. (хиляда четиристотин петдесет и шест лева), представляваща имуществени вреди, претърпени вследствие Наказателно постановление № КГ – 2222 от 08.03.2019 г., издадено от ***, Председател на ДАМТН, гр. София, отменено като незаконосъобразно с Решение № 359 от 30.09.2019 г., постановено по НАХД № 515 по описа на ДРС за 2019 г., както и законната лихва върху сумата от 1456 лв. (хиляда четиристотин петдсет и шест лева), считано от 20.05.2020 г. до окончателнотото ѝ изплащане.