Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 12.05.2026, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 599/2025
Вид
Решение № 130
Подписан
12.05.2026
Състав
Илияна Цветкова Тодорова Аловска

Цитирани разпоредби

  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.342, ал.2 · Търговски закон
  • чл.345 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Ботевград, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20251810100599 по описа за 2025 година

С Определение № 170 от 26.02.2025г. по гр.дело № 142/2025г. по описа на РС-Тетевен е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград.

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.345 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

”К. А.”ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.К.№*, ет.*, офис *, с ЕИК:*, чрез пълномощник адв. С. Д. Ж. от САК, моли да бъде осъдена М. С. А. от с.Т., ул. Проф. И. В. /П./№* с ЕГН: ********** да заплати сумата от общо 1085.24 евро/2122.55 лв./, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски, включващи лизингова вноска №1 с падеж 05.01.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №2 с падеж 05.02.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №3 с падеж 05.03.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №4 с падеж 05.04.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №5 с падеж 05.05.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./ по сключен между страните Договор за лизинг № 001344 от 30.11.2023г., както да заплати и за сумата от 80.44 евро/157.33лв./, представляваща заплатена от лизингодателя сума по чл.2, ал.6 от Договора за данък МПС за 2024г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 30.01.2025г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане, както да се присъдят и разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.59/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. С. Д. Ж. от САК е представил молба с вх.№ 5614/27.04.2026г., изпратена по куриер с дата от 24.04.2026г., с която заявява, че поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло.

Ответникът-М. С. А. от с.Т., чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. В. В. от САК, е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 3197 от 10.03.2026г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът, чрез особения представител адв.В., оспорва исковете като твърди, че ищецът няма правен интерес от предявяване на исковете, тъй като се 1 претендира само част от вноските по договора за лизинг. Прави възражение, че ищецът не е посочил в чие владение се намира МПС към настоящия момент. Освен това няма данни как са формирани търсените суми. Моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения представител адв.В., поддържа направените възражения в писмения отговор и моли да се отхвърлят исковете като недоказани.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 26.10.2021г. ищцовото дружество е закупило лек автомобил, марка А., модел *, рег.

№ *, рама № *, двигател № *, цвят: черен металик, свидетелство за регистрация № *, изд. на 12.10.2021г. за сумата от 5112.92 евро /10000лв./

Горното се установява от приложените писмени доказателства- копия от договор за покупко-продажба на МПС от 26.10.2021 година, от вносна бележка, от свидетелство за регистрация част І за лек автомобил „Ауди Ку 7“, с рег. № *.

Видно от приложеното копие от Договор за лизинг № 001344 от 30.11.2023г., се установява, че ищцовото дружество като лизингодател и ответникът М. С. А. като лизингополучател са постигнали съгласие затова, че ищецът доставя на ответника МПС-лек автомобил, марка А., модел *, рама № *, който ще се ползва от ответника 34 месеца срещу обща сума, дължима от лизингаполучателя, изчислена към момента на сключване на договора от 7379.76 евро, която сума ще се погасява на месечни вноски от по 217.05 евро, като последната 34-та е от 217.11 евро, с падеж на плащане 5-то число от месеца по погасителен план, отразен в Приложение А от договора за лизинг. Съгласно чл.2, ал.9 от описания по-горе договор за лизинг, страните са се споразумели –всички такси, данъци, налози, парични глоби и други разходи във връзка със сключването на договора, възникнали по време на действието на договора, се заплащат или възстановяват от клиента / лизингополучателя/.

Съгласно приложеното копие от Приемателно-предавателен протокол от 30.11.2023г., се установява, че ответникът на 30.11.2023г. е получила лек автомобил, марка А., модел *, рег.

№ *, рама № *, двигател № *, цвят: черен металик от ищеца в изпълнение на сключения между тях Договор за лизинг № 001344 от 30.11.2023г.

От приложеното копие от приходна квитанция от 25.04.2024г., издадена от Финанси Столична община, се установява, че е платен данък МПС от 80.44 евро/157.33лв./ за 2024г. за лек автомобил, марка А., модел *, рег. № *, рама № *.

Ищецът твърди, че ответникът е ползвала описания по- горе лек автомобил с рег. № * от 30.11.2023г. до 04.06.2024г., след което го е върнала на ищеца.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата и уточнителна молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда 2 да приеме, че предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.345 от ТЗ са допустими, тъй като са предявени между надлежни страни.

Разгледани по същество- исковете за заплащане на сумата от общо 1085.24 евро/2122.55 лв./, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски, включващи лизингова вноска №1 с падеж 05.01.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №2 с падеж 05.02.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №3 с падеж 05.03.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №4 с падеж 05.04.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №5 с падеж 05.05.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./ по сключен между страните Договор за лизинг № 001344 от 30.11.2023г., както и за заплащане на сумата от 80.44 евро/157.33лв./, представляваща заплатена от лизингодателя сума по чл.2, ал.6 от Договора за данък МПС за 2024г., са изцяло основателни и следва да се уважат като доказани, по следните правни съображения:

В случая се установи от приложените писмени доказателства-копие от Договор за лизинг № 001344 от 30.11.2023г. и Приемателно-предавателен протокол от 30.11.2023г. , че между страните е възникнало действително облигационно правоотношение във връзка със сключването на договор за лизинг на МПС, което реално е получено от ответника на 30.11.2023г. и е ползвано на това договорно основание до 04.06.2024г. Доказателства за обратното не се твърдят и не са представени по делото.

От така събраните по делото писмени доказателства се установи, че е осъществен състава на чл.342, ал.2 от ТЗ. Договорът за финансов лизинг по своята същност е съглашение между две лица, по силата на което лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Ищецът е закупил процесния лек автомобил и на основание договор за лизинг от 30.11.2023г. го е предоставил за ползване на ответника, за което е изготвен и подписан от страните както договор за лизинг, така и приемателнопредавателен протокол от същата дата. Следователно възраженията на ответника, че няма доказателства, че е изпълнен сключения договор за лизинг между страните е неоснователно, тъй като е съставен за това документ- приемателно-предавателен протокол от 30.11.2023г., удостоверяващ получаването на лекия автомобил от страна на ответника.

Твърденията на ищеца, че ползването от страна на ответника е продължило до 04.06.2024г., когато е върнала МПС, не са оборени с оглед представените по делото доказателства. Следователно съдът приема, че в периода от 30.11.2023г. до 04.06.2024г. ответникът е ползвала процесното МПС на основание сключения договор за лизинг от 30.11.2023г., за което дължи възнаграждение в размер на общо сумата от 1085.24 евро /хиляда и осемдесет и пет евро и 24 евроцента//2122.55 лв./, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски, включващи лизингова вноска №1 с падеж 05.01.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №2 с падеж 05.02.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №3 с падеж 05.03.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №4 с падеж 05.04.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №5 с падеж 05.05.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./. Размерът на месечните лизингови вноски и падежът на плащане е отразен в погасителен план, който е неразделна част от договора за лизинг, сключен и подписан между страните. В тази насока възраженията на ответника за невъзможност да се определи размера на лизинговите вноски са неоснователни. Няма данни и доказателства за заплащането им от страна на ответника до приключване на устните състезяния.

Освен това приложено е писмено доказателство- приходна квитанция, че ищецът като лизингодател по сключения между страните договор за лизинг на МПС е заплатил данък МПС за 2024г. в размер на 80.44 евро /осемдесет евро и 44 евроцента//157.33лв./, за което съгласно чл.2, ал.6 от договора за лизинг ответникът като лизингополучател дължи 3 възстановяване на тази сума.

Основателно е искането на ищеца за заплащане на законната лихва върху горните суми, считано от деня на предявяване на иска на 30.01.2025г. до окончателното им заплащане.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 586.55 евро / петстотин осемдесет и шест евро и 55 евроцента/ за направени разноски по настоящето дело, включваща платена държавна такса /46.63 евро/, депозит за особен представител /269.96 евро/ и адвокатско възнаграждение/269.96 евро/ съгласно приложения договор за правна помощ.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. С. А. от с.Т., ул. Проф. И. В. /П./№* с ЕГН: ********** да заплати на ”К.

А.”ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.К.№*, ет.*, офис *, с ЕИК:* сумата от общо 1085.24 евро / хиляда осемдесет и пет евро и 24 евроцента//2122.55 лв./, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски, включващи лизингова вноска №1 с падеж 05.01.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №2 с падеж 05.02.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №3 с падеж 05.03.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №4 с падеж 05.04.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./; лизингова вноска №5 с падеж 05.05.2024г. в размер 217.05 евро /424.51лв./ по сключен между страните Договор за лизинг № 001344 от 30.11.2023г., както да заплати и сумата от 80.44 евро /осемдесет евро и 44 евроцента//157.33лв./, представляваща заплатена сума за данък МПС за 2024г. от лизингодателя съгласно чл.2, ал.6 от договора за лизинг, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 30.01.2025г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане, както да заплати и сумата от 586.55 евро / петстотин осемдесет и шест евро и 55 евроцента/ за направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________

4