Решение № 15 от 10.02.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. В., 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря Н.Ц.К. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело № 20221300500341 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от МБАЛ„ С.П.“ АД – В., ЕИК 105515902 срещу Решение № 298/ 14.06.2022г. по гр.д.№ 194 по описа за 2022г. на Видинския районен съд .

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за незаконно уволнението на С. Х. К., ЕГН **********, от гр. В., ул.“СМ“ № 24, и е възстановил ищцата, на заеманата преди уволнението длъжност „Санитар“ Звено Отделения с легла - Отделение по Спешна медицина при МБАЛ“С.П.“ АД гр. В., както и е осъдил МБАЛ“С.П.“ АД гр. В., ЕИК : 105515902, седалище и адрес на управление гр. В., ул.“Цар СМ“ № 119, да заплати на С. Х. К., ЕГН **********, от гр. В., ул.“СМ“ № 24, сумата в общ брутен размер от 4 312,26лева, представляваща обезщетение с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 14.12.2021г. до 14.06.2022г., през което време С. Х. К., ЕГН **********, от гр. В., ул.“СМ“ № 24, е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2022г. до окончателното издължаване. С решението си районният съд е присъдил и разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

С въззивната жалба се навежда оплакване за неправилност на решението с конкретни съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че районният съд не е преценил правилно събраните доказателства, като е игнорирал и/или е възприел неправилно голяма част от тях.

Поддържа се в жалбата, че при постановяване на своето Решение първоинстационният съд приема, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя при злоупотреба с право, поради което уволнението, на въведеното основание, е незаконно.

На първо място ВРС приемал, че този извод се налагал от това, че уволнителното основание е било налице още през месец декември на 2018г. но трудовото правоотношение не само, че не е било прекратено на същото основание, но на ищцата били възлагани и 1 допълнителни трудови задължения.

Изводите на съда противоречали на събраните по делото доказателства и утвърдената съдебна практика, в това число и тълкувателна.

В хода на съдебното производство безспорно се установило, че при сключването на процесния трудов договор ищцата е била с основно образование, каквото е било и изискването за заемане на длъжността към онзи момент. В нова, утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „санитар“, връчена на ищцата на 03.12.2018г. било посочено, като минимално изискване за образователна степен - средно образование. По делото не се спори, че ищцата не отговаря на нововъведеното минимално изискване за образователна степен — средно образование.

Твърди се, че въведената от работодателя промяна в минималната степен за образование за заемане на длъжността „санитар“, а именно - средно образование, чрез утвърждаване на нова длъжностна характеристика за посочената длъжност, на което изискване не отговаряла ищцата, водел до извода, че прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ е законосъобразно. Обстоятелството, че с ищцата са подписвани допълнителни споразумения след 03.12.2018г. не променяли факта, че същата не отговаря на изисването за заемане на длъжността.

Излага се че било право на работодателя е с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение, като в този смисъл била трайната практика на ВКС - решение № 192/4.11.2016 г. по гр. д. № 674/2016 г., на ВКС, III г. о и решение № 55/16.04.2015 г. по гр. д. № 3086/2014 г. на ВКС, I V г. о. В тази решения било прието, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или се е установен дискриминационен подход.

Поддържа се, че в случая не била налице недобросъвестност от стана на работодателя, тъй като изискването за представяне на писмени обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, по никакъв начин не сочел на недобросъвестност от страна на работодателя, нито пък е проява на дискриминация спрямо ищцата, тъй като е нормално, при нарушение на трудовата дисциплина от работника, работодателя да изисква от него писмени обянения, в каквато насока била и константната практика на ВКС.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е немотивирано. Според задължителната съдебна практика съдът бил длъжен да обсъди всички факти, от които произтича спорното право и са въведени като предмет на делото. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябвало да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая първоинстацинният съд не бил сторил това. Не е отделил спорните от безспорните факти и не бил извършил преценка на събраните по делото доказателства с оглед спорните факти.

Не бил обсъдил всички относими към спора доказателства и доводи на страните.

Жалбоподателят счита, че презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КГ. В исковата молба не се излагат твърдения за допуснати нарушения по сочените текстове.

Единствените доводи, които се поддържат от ищеца са, че действията на работодателя по отношение на ищцата са продиктувани от обстоятелството да отстрани ищцата от работа поради законовите й претенции за спазване на трудовите й права, с които работодателят не желае да се съобразява. Това твърдение било останало недоказано.

Липсвали каквито и да било доказателства за това, че ищцата е свела до знанието на 2 работодателя си, претенцията й за неспазване на трудовите й права. Без работодателя да е уведомен за такива претенции, не би могъл да предприеме действия нито в помощ, нито в ущърб на работника.

Следващият довод, поддържан от ищцата е, че не са й заплащани допълнителни възнаграждения за работа в условията на пандемия от КОВИД- 19. И това твърдение било останало недоказано. Безспорно се установило, че такива добавки са изплащани и то редовно, респективно в тази насока трудовите й права не били накърнявани. Поведението на ищцата в защита на колежките й от ЦСМП (звено извън структурата на МБАЛ) и участието по този повод в протести, не касаели трудовите й права, тъй като нямали пряка връзка с МБАЛ, както и с отношенията на работниците и ръководството на болницата.

Твърдението на ищцата, че е уведомила ръководството на МБАЛ за обстоятелството, че в болницата е изградена синдикална секция на НС „Защита“ и тя е неин председател и като такава се ползва от закрила по чл.ЗЗЗ от КТ, също не било доказано. По делото били представени изходящи писма от ръководството на НС „Защита“ до Директора на МБАЛ, но не се доказало по никакъв начин тази кореспонденция да е сведена до знанието на адресаталипсват входящи номера на МБАЛ, както и липсват свидетелски показания в тази насока.

Работодателят в случая не би могъл да цели заобикаляне на закрила по чл.ЗЗЗ от КТ, без да е известен, че към болницата има учредена синдикална организация. Отделно от това не се установи и че ищцата действително може да се ползва от такава закрила с оглед тълкувателната практика на ВКС, според която ръководствата на синдикалните секции не се ползват от закрила.

Сочи, че първоинстанционният съд не бил анализирал становищата на страните, събраните по делото доказателства, не бил отделил спорното от безспорното, не е разпределил в пълен обем доказателствената тежест по делото, в нарушение на материалните и процесуалните правила. Ако бил изпълнил законовите си задължения, би достигнал до правилния и законосъобразен извод, а именно, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е правилна и законосъобразна.

Иска от Окръжният съд да отмени решението на ВРС и постанови ново, с което да отхвърли исковете по чл.344,т.1,2 и 3 от КТ и потвърди заповедта за уволнение.

Ответната по жалбата страна –С. Х. К. чрез адв. Н. А.-оспорва същата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението на ВРС като законосъобразно. Твърди, че в съответствие със събраните по делото доказателства и закона ВРС е преценил, че оспорените заповеди на въззивника са незаконосъобразни, тъй като в качеството си на работодател е прекратил трудовото правоотношение със ищцата при условията на злоупотреба с право, нарушавайки чл.8 ал.1 от КТ.

Поддържа се, че безспорно било установено в производството, че е оборена презумпцията на цитирания текст, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на С. Хр.К. не е извършено добросъвестно от жалбоподателя.

Трудовото правоотношение било прекратено на осн.чл.328 т.6 от КТ - поради липса на „средно образование" на ищцата, което се изисква за заемане на длъжността „Санитар" в МБАЛ „С.П." АД. Посочва се, че действително въззиваемата има „основно образование", от сключване на първия й трудов договор с болницата през 2102 година до момента.

Излага се в отговора на жалбата, че правилно ВРС отбелязва, че изискването за притежаване на „средно образование" за заемане на длъжността е въведено от болницата с длъжностна характеристика от 2018 година. След тази дата са сключени с доверителката ми един трудов договор от 03.07.2020г.на същата длъжност, въпреки че тя не отговаря на условията за образование, сключени са и три допълнителни споразумения с нея към трудовия договор. Последното от тях е от 22.03.2021 г . и е подписана от същия изпълнителен директор, издал оспорените заповеди.

Предвид горното, правилно ВРС приемал, че три години липсата на средно образование не е било пречка за работодателя да подписва с ответницата трудов договор и 3 три допълнителни споразумения, както и да й се възлагат определени задачи във връзка с работата. Липсата на изискваното средно образование било станало повод за прекратяване на трудовия й договор след три години, когато същата упражнила законните си трудови права, което било прието зле от работодателя. Издадените заповеди, предмет на този спор, били постановени с единствената цел да се прекрати трудовия договор, независимо от липсата на законно основание за това и сочело на нарушение на чл.8 ал.1 от КТ.

В тази връзка следвало д а се преценят и доказаните факти, че първоначално работодателят е започнал процедура по дисциплинарно уволнение на доверителката ми, искайки й писмени обяснения по чл.193 от КТ с твърдения за извършени нарушения. Тази процедура не била продължена и производството не било прекратено от работодателя. В хода на тази процедура последвало прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ, тъй като работодателят бил узнал, че ищцата разполага с предварителна трудово правна закрила по чл.ЗЗЗ от КТ като синдикален председател. Решен непременно да прекрати трудовия договор, работодателят е изоставил дисциплинарната процедура и е постановил оспорените заповеди на друго правно основание. Това поведение безспорно сочи на нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, както правилно приема ВРС.

Съществен аргумент за наличието на нарушение на чл.8 ал.1 от КТ е и факта, че изискването за наличие на „средно образование" било въведено от работодателя с длъжностна характеристика, връчена на С. Х. на 03.12.2018 г. Работодателят не твърдял и не представял доказателства, че изменението в изискването за образование за заемане на длъжността „санитар" е направено по обективни причини, в интерес на работата.