Решение № 595 от 23.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Сливен, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20262230100972 по описа за 2026 година

Предмет на разглеждане е предявен иск по чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за кредит № 300890424/09.09.2024г., като противоречащ на закона.

Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за кредит № 300890424/09.09.2024г., по силата на който била уговорена главница в размер на 500 лв., разсрочена на 12 вноски, при посочени в договора лихвения процент - 47.90% и ГПР 55.92 %. Сочи, че в чл.9, ал. 1 от договора се предвиждало заплащането на такса за „бързо разглеждане“ в размер на 201.36 лв., а в чл.9, ал.2 такса за „динамично плащане“ в размер на 301.92 лв. Двете такси били разсрочени към всяка от погасителните вноски по кредита. В резултат на това, за усвоена сума в размер на 500 лв., за срок от 12 месеца, от кредитополучателя се изисквало заплащане на сума от 1 142.28 лв.

Ищецът счита договора за недействителен, като противоречащ на ЗПК по чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като бил сключен в разрез с правилата за форма, липсвали волеизявленията на страните, съобразно ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК.

Договорът не бил сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК, липсвали както саморъчни, така и електронни подписи. Договорът бил недействителен и заради това, че не бил прилаган реално посочения в него размер на ГПР, т.е. в този размер следвало да се включат и задълженията за двете предвидени такси, тъй като те били разход по кредита и техния размер бил известен на кредитора към датата на сключване на договора. При сключването на договора за кредит били нарушени разпоредбите на чл.10а, ал.1, ал.2, ал.4 ЗПК и кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване 1 и управление на кредита, каквито били „такса за бързо разглеждане“ и „такса за динамично плащане“.

Иска се от съда да бъде прогласена нищожността на д оговор за кредит № 300890424/09.09.2024г., като противоречащ на ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва искът.

Не спори, че бил сключен проценият договор за кредит с ищеца, като счита, че двете такси не следвало да влизат в размера на ГПР по договора.

Счита, че клаузите за тях не били неравноправни и не водели автоматично до недействителност на целия договор, тъй като били уговорени индивидуално.

Сочи, че в случая общите условия по отпуснатия кредит залегнали в самото съдържание на индивидуалния договор, включени били като неразделна част от него, като съдържанието им следвало номерацията и обозначението с номера на самия договор и се касаело до един цялостен документ, носещ подписа на ищеца. В договора бил посочен размер на ГПР 55,92%. и общия размер на всички плащания, а именно 639 лв. В СЕФ била посочена разбивка на погасяването на възнаградителна лихва по кредита, като СЕФ бил неразделна част от кредитното досие на клиента и му бил предоставен, съгласно законовите изисквания.

Иска се отхвърляне на иска, като неоснователен. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца с искане за неговото редуциране.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор за потребителски кредит № МАХ **** че ищецът в качеството на кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са в облигационни отношения, по силата на които ищецът получил заемна сума в размер на 500 лв. със срок на погасяване 12 месеца, размер на вноската по кредита 53,25 лв., ГПР 55,92 %, ГЛП 47,90 %, общо стойност на плащанията 639 лв. В чл.9 от договора е посочено, че ищецът заявил услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за което дължал 201,36 лв., както и динамично плащане по кредита срещу сумата от 301,92 лв. Паричните суми за тези две допълнителни услуги се заплащали съразмерно заедно с погасителни вноски по кредита. Така размерът на общо дължимото по кредита 2 ставал 1 142,28 лв. или 12 месечни вноски по 95,19 лв.всяка.

Не е спорно също така / обявено е за безспорно обстоятелство с Определение на съда от 22.04.2026г./, че сумите, дължими за двете услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ не са включени в ГПР по договора.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на д оговор з а потребителски кредит, сключен между ищеца и ответното дружество е допустим, а разгледан по същество основателен.

В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато това бъде установено, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.

В случая в договора за кредит е посочен ГПР 55,92 % без обаче в него да са включени възнагражденията за двете услуги по договора „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“. Тези възнаграждения представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, като допълнителен разход – чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, 3 други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. ГПР включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще.

Съобразно §1 ДР ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитини посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г., относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая разходите за възнаграждения по двете допълнителни услуги са 4 пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора към момента на сключване на договора и следва да са част от ГПР.

В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния план от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и задължението за плащане на възнаграждение за услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“. Дължимите суми за тях обаче не са отразени като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки, че са включени в общия дълг и към месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество нарушило изискванията на ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка.

В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски.

Сторените разноски са 26,56 € държавна такса и 211,79 € адвокатски хонорар.

Възражението за прекомерност на този хонорар е основателно. Мотивирано е с ниската правна и фактическа сложност на делото и с оглед материалният интерес.

5

С Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на Съда на ЕС, съдът при определяне на адвокатско възнаграждение не е длъжен да се съобрази с минимално определените размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Така в случая, съобразно цената на иска, занижената фактическа и правна сложност на делото и предвид това, че делото е приключило с едно съдебно заседание, в което пълномощникът на ищеца не е взел лично участие, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в размер, какъвто би определил на насрещната страна за юрисконсултско възнаграждение – в размер на 150 €. Така ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски в размер на 176,56 €.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19 ЗПК Договор за потребителски кредит № МАХ **** сключен между Н. И. Б., ЕГН: ********** от **** и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: