Решение № 185 от 14.11.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Силистра, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20243400500327 по описа за 2024 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. Р. А. ЕГН **********, представляван от адв. Т.С., АК Силистра, моли съда за отмени Решение № 264/17-04-2924г. на Районен съд Силистра, постановено по гр.д № 344/2023г. съгласно описа на същия съд и вместо него да постанови друго, с което да уважи релевираните от него установителни искове, като му присъди направените разноски в хода на въззивното производството и тези пред PC- Силистра.

Счита, че обжалваното решение е неправилно и това го мотивира да иска отмяната му, по следните съображения:

Коректното граматическо интерпретиране на процесуалното правило на чл.579 от ГПК следва да бъде подчинено на служебната функция на подписа, полаган от участник в нотариалното производство. За да се приеме, че това производство е приключило редовно, нотариусът следва да се убеди в съдържанието на изявената от участниците в него воля, която воля, наред с това, следва да бъде документирана, за да се преодолеят бъдещи спорове.

Казано накратко, нотариалното удостоверение следва да обезпечи истинността на факта, че волеизявлението, насочено към пораждане на желаните правни последици, е направено от посочения в нотариалния акт негов автор. Обичайно авторството се удостоверява с подписа на лицето, което е изявило воля за едно ли друго значимо правно действие.

Подписът е автоматизирано изписване на букви и символи, с които лицето се индивидуализира в оборота и в отношенията си с администрацията. Като параф, обезпечаващ това индивидуализиране на субектите, подписът често не съответства на собственото, бащино и фамилно име на лицата. Не рядко този подпис има своя техника, отговаряща на определена идея на автора си.Така или иначе, за да поставя еднообразен и 1 повтарящ се графичен символ, с който да се представя като автор на определено изявление, правният субект не трябва да е успоредно с това и грамотен. Подписът на неграмотния е толкова подпис, колкото парафът на грамотния. Поне в гражданския оборот това е безспорно положение.

Правилото на чл. 529, ал. 1 от ГПК не случайно препраща към чл. 189 от с.к., в който се урежда начина за съставяне на частен документ от неграмотно лице. В отношения с чисто административен характер или други подобни на власт и подчинение, нормата на чл.

189, ал. 1 от ГПК е неприложима, като неграмотното лице ще постави обичайния си подпис независимо от това дали може да чете и пише. Нужно е то да употребява графичен символ за индивидуализирането си. Подобен е и конкретния случай, по който е постановено атакуваното решение на PC Силистра.

Покойната ФАТМЕ ЮСЕИН АЛИ, е майка на жалбоподателя и той твърди, че в ежедневието си тя се е подписвала на различни документи - ведомости за получаване на трудово възнаграждение, в последствие на ведомости за получаване на пенсионно обезщетение, в кредитни институции, където е съхранявала свободните си парични средства,при съставяне на договори за отдаване под наем или аренда на притежаваните от нея селскостопански земи и др. подобни. В хода на производството е установено, че в годините тя е изработила и използвала графичен символ - подпис, с който успешно се е индивидуализирала пред служба „Документи за самоличност на българските граждани“, пред Общинска служба „Земеделие“ Силистра, пред „Банка ДСК“ ЕАД и на ред други места.

Проблемът в рамките на тъй нареченото главно доказване бе този, че поради сроковете за съхранение на документите, върху които е поставила подписа си, няма възможност да се представи нито един писмен образец на нейния параф, съхранен от съответните служби и институции. Това означава, Фатме Али е могла да се индивидуализира с подписа си и да се подписва.

В противовес на този факт, при изповядване на сделката по нот. акт № 163, том XIII, № 9457, д. № 1369/2015г., нотариус Румен Тодоров е приел, че участникът в нотариалното производство като праводател Фатме Али „...не може да подпише...“ поради неграмотност.

Този факт е „удостоверен“ с едно единствено изречение, изписано в края на текста на договора, след описанието на приложените документи, с думите „Поради неграмотност е положен отпечатък от десния палец“. В това изречение не е посочено лицето, което е неграмотно, кои са предпоставките, въз основа на които е допуснато изключението по чл.

579, ал. 2 от ГПК - отказ да се подпише, неуспешен опит да го направи или др. Поради това следва да се приеме, че това удостоверение, е опит да се придаде законосъобразност на едно незаконосъобразно процесуално действие, поради което, предписаната от закона форма е опорочена, което е и в основата на предявените от искове.

ОТВЕТНИЦИТЕ ПО ЖАЛБАТА Х. А. Р. с ЕГН **********, от с. Брадвари, и З. М.

Р. с ЕГН **********, от с. Брадвари, не са подали отговор. В съдебно заседание процесуалният им представител заяви, че доводите, изложени във въззивната жалба са несъстоятелни, поради което моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението 2 на първоинстанционния съд.

С обжалваното решение, съдът е:

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от А. Р. А. с ЕГН **********, с. Правда, община Дулово, ул. „Васил Левски“ № 38 против Х. А. Р. с ЕГН ********** и З. М. Р. с ЕГН **********, двамата от с. Брадвари, общ. Силистра, ул. Христо Ботев № 13, за обявявяне нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 163, том XIII, № 9457, д. № 1369/2015г. на нотариус Румен Тодоров, peг. № 105 на Нотариалната камара, поради липса на предвидената в закона форма и поради липса на съгласие като и за отмяна на Нотариален акт № 163, том XIII, № 9457, д. № 1369/2015г. на нотариус Румен Тодоров на основание чл. 537, ал. 2, предложение второ от ГПК.

ОСЪДИЛ А. Р. А. с ЕГН **********, с. Правда, община Дулово, ул. „Васил Левски“ № 38 да заплати на Х. А. Р. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1 200 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред РС-Силистра е образувано по искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД и чл.26,ал.2, предл. 2 от ЗЗД и чл.537,ал.2 от ГПК, предявени от А. А. против Х. А.Р. и З. М. Р.. Ищецът има множество доказателствени искания, уважени от съда.

Въпреки това, тезата му, че неговата майка и наследодателка Фатме Ю.Али е полагала подпис, за да удостовери волята си, не е доказана по убедителен начин. Както е обяснено и във въззивната жалба, положените усилия не са дали резултат, тъй като документите, на които ищецът се позовава /предполагаемо подписвани от Ф.Али/, не са съхранени от съответните държавни органи и институции.

Единствените доказателства събрани по делото са Книжка за безсрочни вноски издадена от ПК“Пчела-90“/л.81/ и Договора за делба на наследствените земеделски земи /л.90/. Ответниците оспорват, че подписът положен за „вносител“ на книжката за безсрочни вноски е поставен от Фатме Али. В подкрепа на това е представена книжката на съпруга й – Р. М.Али/л.82/, при съпоставката с която е видно, че подписите са идентични и вероятно са изпълнени от Р.Али. Този извод се налага и при сравнение на подписа в другото писмено доказателство – Договора за делба. Този документ също е подписан от Ф.Али, но с подпис напълно различен от този, положен на Книжката за безсрочни вноски. Очевидна е 3 различната степен на обработеност и умение при полагане на подписа.

Въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не сочи доказателства, които да обосноват основателност на исковете му.

Активност в производството проявяват ответниците, по чието искане са разпитани трима свидетели, които потвърждават факта, че Ф. Али е била неграмотна. Свидетелката М., участник и в нотариалното производство като преводач на Ф.Али, изрично е заявила, че на въпроса на нотариуса „Можеш ли да се подписваш?“, Ф.Али е отговорила, че не може.

Тези доказателства са обсъдени подробно и задълбочено от районния съд и решението му е постановено след обоснован правен анализ на установените факти и събраните доказателства.

Възраженията на жалбоподателите срещу постановения съдебен акт са изцяло неоснователни и необосновани. Дефицитът на доказателства не беше преодолян и във въззивното производство, поради което, въззивнaта жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на РС-Силистра – потвърдено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264/17.04.2024 г. постановено по гр.д. № 344/2023 г. по описа на РС- Силистра.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4