Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1146 от 08.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 313/2021
Вид
Решение № 1146
Подписан
08.11.2021
Състав
Нели Куцкова, Мария Яначкова, Яна Вълдобрева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. София, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000500313 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 89 от 16 октомври 2020г. по гр. д. № 63/2020г. Окръжен съд - Монтана е осъдил ЗАД "Армеец" на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на М. Д. Б. по посочена банкова сметка сумата 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1294 лева /хиляда двеста деветдесет и четири обезщетение за имуществени вреди, търпени от смъртта на А. В. Б., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.04.2018 г. по вина на водача на лек автомобил „Ситроен С 3“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 13.02.2020г. до окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди над уважения до предявения размер от 200 000 лева като неоснователен; осъдил ЗАД "Армеец" на основание чл.

432,ал. 1 от КЗ да заплати на В. А. Б. по посочена банкова сметка сумата 180 000 лева / сто и осемдесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди , търпени от смъртта на А. В. Б., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.04.2018г. по вина на водача на горепосочения лек 1 автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2020г. до окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди над уважения до предявения размер от 250 000 лева като неоснователен; осъдил ЗАД "Армеец" на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на М. А. Б. по посочена банкова сметка сумата 180 000 лева /сто и осемдесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на А. В. Б., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.04.2018 г. по вина на водача на горопосочения лек автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2020г. до окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди над уважения до предявения размер от 250 000 лева, като неоснователен; осъдил ЗАД "Армеец" на основание чл. 432,ал. 1 от КЗ да заплати на М. Л. И. по посочена банкова сметка сумата 120 000 лева / сто и двадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди , търпени от смъртта на А. В. Б., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.04.2018г. по вина на водача на горепосочения лек автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2020г. до окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди над уважения до предявения размер от 150 000 лева като неоснователен; осъдил ищците да заплатят на ответника разноски по делото в размер на 227.50 лева; осъдил ответника да заплати на основание чл. 38,ал. 1 от Закона за адвокатурата на адвокат Е. В.

Х., АК Монтана адвокатско възнаграждение в размер на 18 745.88 лева; осъдил ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС - Монтана на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 25 251.76 лева държавна такса, както 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Армеец“ АД срещу решението по гр. д. № 63/2020г. на ОС – Монтана в неговите осъдителни части. С доводи за нарушение на чл. 51, ал. 1, чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в тези части и вместо това отхвърляне на предявените искове.

М. Д. Б., В. А. Б., М. А. Б., действащ със съгласието на М. Д. Б., и М. Л.

2

И. са оспорили въззивната жалба на ответника.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищците е възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на осъдения от наказателния съд делинквент, за обезщетение за вреди от смъртта на съпруга, бащата и сина на ищците в размер на 150 000, на по 180 000 лв. и 120 000 лв., както и вземане на съпругата за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 294 лв. Съдът е приел още, че няма основание за намаляване на обезщетенията, тъй като възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат са неоснователни, а предходните заболявания на пострадалия не са в причинна връзка със смъртта му, причинена едниствено от травматизма при ПТП.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане.

За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая посоченият като причинител на ПТП като 3 застрахователно събитие и на смъртта на близкия на ищците е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 485/219г. на ОС – Враца. С присъдата Ц. П. П. е призната за виновна в това, че на 09.04.2018 г., около 11. 40ч. на път Е-79 в района на км. 132+300, община Враца, с посока на движение от гр.Монтана за гр. Враца, при управление на лек автомобил "Ситроен", модел " С 3" с рег.

№ ***, собственост на П. Д. П., е нарушила правилата за движение на ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вследствие на което, без да се е убедила, че има видимост, свободен път и разстояние, достатъчно за изпреварване, предприема маневра изпреварване на автобус марка " Сетра С 315 ХД" с рег. № ***, със скорост от около 128 км/ч, която не е безопасна, за да може да завърши изпреварването за кратко време, като с рязко навиване на волана надясно за навлизане в полагащата й се лента е загубила контрол върху автомобила, връща се в насрещната лента и блъска челно правомерно движещия се автомобил " Форд Галакси" с рег. № ***, собственост на "Йоел" ЕООД, гр.Монтана и по непредпазливост е причинила смъртта на три лица, сред които и водачът на лекия автомобил А. В. Б., както и телесни увреждания на две лица.

На първо място жалбоподателят оспорва доказаността на причинно – следствената връзка между ПТП и леталния изход за А. Б.. В тази връзка се позовава на факта, че пострадалият е страдал от редица хронични заболявания , като тежкото увредено състояние следва да се отчети евентуално и при определяне на размера на търсените обезщетения за неимущуствени вреди.

Посочените доводи срещу обжалваното решение, основани на правоизключващи отговорността на ответника възражения, релевирани и в срока за отговор на исковата молба, са неоснователни. Както е приел и първоинстанционният съд, настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, съответно противоправното му, вредоносно и виновно поведение е установено по делото със задължителен за гражданския съд акт на наказателния съд. Съгласно чл. 300 ГПК (вж. и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК) влязлата в сила присъда на наказателния съд (акт с правните последици на присъда), е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца му (в наказателните процесуални закони се говори за друг обективен елемент, от значение за този процес – 4 наказуемостта на деянието, - докато за гражданския процес и декларативната му функция да установява права е от значение елементът противоправност).

Следователно присъдата е задължителна и за това, доколко е извършено деянието от подсъдимия по наказателното дело – застрахован при ответника по настоящото производство водач на превозно средство със застраховка „Гражданска отговорност“. При акт на наказателния съд, задължителен за гражданския съд, законът ограничава свободната преценка на доказателствата относно факти, чието осъществяване или неосъществяване е установено с акта на наказателния съд и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено от наказателния съд, да съобразява акта му. Относно посочените обстоятелствата той се ползва със сила на пресъдено нещо. Тази сила трябва да бъде зачетена от всички съдилища и не може да бъде оборвана, докато е в сила. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. Няма значение дали се касае за деяние на страна по гражданското дело, или за деяние на трето лице, което е от значение за отговорността на страната. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, като е без значение неучастието на пострадалия/увредения като страна в наказателния процес. И в този случай присъдата може да му се противопостави. Правилото на чл. 300 ГПК (чл. 413 НПК) не е поставено в зависимост от участието или неучастието на пострадалия като страна в наказателното дело срещу извършителя на деянието, т. е. задължителната сила на присъдата касае всички, а не само страните в наказателното производство. Следователно и в приложение на чл. 413, ал. 2 НПК (чл. 300 ГПК), както е приел и първоинстанционният съд, съдът е длъжен да приеме, че Ц. П. е извършила деянието, описано в присъдата, че то е противоправно и виновно извършено, като от него са причинени и описаните съставомерни вреди. Ето защо, доводите на жалбоподателя – ответник, с които обосновава неправилност на обжалваното решение поради прието за доказано основание на исковете откъм осъществяване на твърдяното непозволено увреждане на застрахования при него водач, са неоснователни. Ответникът не може да упражнява успешно защитата си чрез отричане на противоправност и виновност на поведението на застрахования при него водач, установено с влязла в сила присъда, с възражение, че пострадалият е починал от наличните си 5 заболявания.

От друга страна по делото не е доказано и наличие на връзка между заболяванията на пострадалия Б. и леталния изход от ПТП. От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на съдържащите се в приложеното НОХД № 485/19 на ОС - Враца документи, е установено по делото, че причина за смъртта на А. Б. в резултат от процесното ПТП е остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, причинена от тежка съчетана гръдно-коремна травма с тежки засягания на жизнено важни органи и системи, ведно с множество счупвания на ребра, тазови кости и долен крайник. Вещото лице е установило наличие на предходни хронични заболявания на починалия – хронична обструктивна белодробна болест, атеросклеротично променени съдове, индиректни данни за хронична артериална хипертония, както и такива за исхемична болест на сърцето – ритъмна форма предвид наличие на изкуствен водач на сърдечния ритъм; хистолигични данни за пиелонефрит и за хроничен възпалителен процес на чернодробния паренхим. Няма причинно-следствена връзка между тези заболявания и смъртта, настъпила бързо в резултат на автомобилен травматизъм. Вещото лице счита, че във връзка с установените травми може да се направи извод, че пострадалият е бил с поставен колан, а при липса на такъв уврежданията биха били по-тежки. В съдебно заседание ищците са признали, че пострадалият е пътувал без предпазен колан, но поддържат, че това му поведение е било продиктувено от медицински причини – сърдечно заболяване и инплатниран електронен кардиостимулатор. Във връзка с представената епикриза от август 2017г., в която е записано, че на пациента се имплантира постоянен електрокардиостимулатор, вещото лице е пояснило при приемане на заключението на СМЕ, че пейсмейкърът задава постоянен ритъм на сърцето; поставянето на предпазен колан от шофьор с пейсмейкър би създало неудобство, неприятни усещания в областта на поставянето, но това не би създало опасност за живота. Възможен е, при силен натиск при задействане на колана, риск от счупване на имплантираното устройството и тогава ще се създаде някаква опасност за живота, но това зависи от натиска, който се създаде. Ако е толкова силен натискът, че да се притисне до такава степен самия пейсмейкър и да причини счупване или прекъсване на електрода, тогава отпада неговата функция, т.е. спира се подаването на ритъм на сърцето, но сърцето няма да спре веднага. Няма да настъпи остра сърдечна 6 недостатъчност, но ще има някакъва опасност. Вещото лице е уточнило още, че установените след ПТП множество фрактури е много вероятно да настъпят и при наличие на поставен предпазен колан, същото се отнася и за сътресението на вътрешните органи, което щеше да се получи и при поставен колан с оглед високата скорост на директния удар от над 117,9 км/ч.