Определение № 356 от 17.03.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Шумен, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20253600500113 по описа за 2025 година

Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435 от ГПК и чл. 463 от ГПК.

Делото е образувано по две жалби: първата с вх. № 03162/28.01.2025г. депозирана от Т. Г. Р. с ЕГН ********** от гр. Шумен - длъжник по изп. дело № 2023....0400283 по описа на ЧСИ А.Р. с рег. № ...., с район на действие ОС – Шумен срещу разпореждане изх. № 853 от 14.01.2025г. на ЧСИ, с посочено в жалбата пр. основание чл. 462, ал. 2 от ГПК и чл. 435, ал. 1, т. 7 от ГПК и втората с вх. № 03341/30.01.2025г. депозирана от „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД с ЕИК206858118, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. ....., бул. ..... № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изп. директор Р.З.С., чрез адв. К. В. К. от АК – Варна, взискател по изпълнителното дело срещу същото разпореждане на ЧСИ.

Първия жалбоподател оспорва разноските в издаденото разпореждане, като твърди, че същите са неправилни, необосновани и незаконни, тъй като са посочени общо и не ставало ясно върху какъв размер на дълга са изчислени, нито на кое основание, поради което моли съда да ги отмени и да разпореди на ЧСИ да посочи размера на дълга върху който са изчислени, вкл. и върху който е изчислена пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Възражение по жалбата е депозирано от взискателя „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД с ЕИК206858118, в което изразява становище за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение.

Становище по жалбата е депозирано от ЧСИ, в което сочи, че е изчислил таксата по т.

26 от ТТРЗЧСИ върху материален интерес по делото от 83 495.28 лв., а по отношение на разноските за адвокатски хонорар излага, че същите следва да бъдат коригирани, след окончателното определяне на дълга по делото, тъй като към момента никоя от страните не е съгласна с определения по делото размер на дълга.

Втория жалбоподател излага, че не е съгласен с определения в обжалваното разпореждане размер на дълга, така както е преизчислен от ЧСИ и счита, че по същество 1 действията на ЧСИ инкорпорирани в обжалваното разпореждане, представляват отказ да извърши действие по изпълнение, изразяващо се в изплащане на постъпилата от ВКС гаранция по чл. 282 от ГПК в пълен размер на взискателя. Сочи, че разпореждането е неясно, неправилно и незаконосъобразно и изразява несъгласие по начина по който са разпределени таксите и разноските по изпълнението, тъй като са посочени общо. Моли съда да отмени разпореждането и да даде на ЧСИ указания по конкретизиране на дължимите такси и разноски по изпълнението, както и да посочи размера на сумата, която ще бъде изплатена в полза на взискателя, от постъпилата по делото гаранция в размер на 85 161.32 лева, внесена от длъжниците по сметка на ВКС на осн. чл. 282, ал. 2 от ГПК.

Ответника по тази жалба, длъжникът в изпълнението е депозирал писмени възражения, в които сочи, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичането на срока за обжалване посочен в чл. 462, ал. 2 от ГПК и срещу акт неподлежащ на обжалване от взискателя съгл. разпоредбата на чл. 435 от ГПК. Излага, че по същество обжалваното разпореждане представлявало уведомление за размера на дълга към 14.01.2025г. и разпределение на постъпилата по сметката на ЧСИ сума в размер на 85 161.32 лева и срокът за подаване на жалбата срещу разпределението бил тридневен и така депозираната жалба е просрочена. За неоснователна намира жалбата в частта й, за начина по който са разпределени таксите и разноските по изпълнението, тъй като в чл. 435 от ГПК, лимитативно били изброени действията на съдебния изпълнител, които взискателя можел да обжалва, сред които не са разноските по изпълнението.

Становище и по тази жалбата е депозирано от ЧСИ, в което сочи, че обжалваните действия подробно са обективирани и аргументирани в издаденото разпореждане.

Настоящия въззивен състав, след като се запозна с изложеното в депозираните жалби и материалите в приложеното изпълнително дело, намира и двете жалби за недопустими, като подадени срещу акт на съдебния изпълнител, неподлежащ на съдебен контрол, поради следното:

Производството по ИД № 2023....0400283 по описа на ЧСИ А.Р. с рег. № ...., с район на действие ОС – Шумен е образувано на 19.04.2023 г. със страни „С. Г. Груп“ ЕАД с ЕИК 205942517 – взискател и солидарни длъжници Т. Г. Р. с ЕГН ********** и З.Р.С. с ЕГН ********** и двамата от гр. Шумен въз основа на изп. лист № 61 от 11.04.2023г. издаден по в.т.д. № 20213001000702 по описа на АС – Варна, с предмет парично вземане в размер на 42 458.17 швейцарски франка, от които главница – 36 321.35 швейцарски франка, възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016г. до 14.01.2019г. – 4 679.63швейцарски франка, наказателна лихва за периода от 03.02.2016г. до 14.01.2019г. – 1067.40 швейцарски франка, банкови такси – 298.17 швейцарски франка и застраховки – 91.62швейцарски франка дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38119 от 30.05.2008г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019г. до окончателното й изплащане. На длъжниците редовно са връчени ПДИ на 02.05.2023г. На 26.01.2024г. по делото като взискател е конституиран „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД с ЕИК206858118 на мястото на „С. Г. Груп“ ЕАД с ЕИК 205942517 2 по силата на сключен между тях договор за прехвърляне на вземания от 20.06.2023г.

С определение № 3502/27.12.2024г. на ВКС по к.т.д. № 20228002902307 съда е постановил да бъде освободена внесената от длъжниците на осн. чл. 282, ал. 2 от ГПК, парична сума в размер на 85 161.32 лева и е разпоредил същата да се преведе по сметката на ЧСИ А.Р. с рег. № ...., с район на действие ОС – Шумен за погасяване на задълженията на длъжниците Т. Г. Р. с ЕГН ********** и З.Р.С. с ЕГН ********** и двамата от гр. Шумен по изп. дело № 2023....0400283.

На 10.01.2025г. взискателя „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД с ЕИК206858118, е депозирал по изпълнителното дело молба, с искане след като освободената от ВКС сума в размер на 85 161.32 лева постъпи по сметката на ЧСИ, същата да бъде разпределена и преведена на взискателя по посочената в молбата банкова сметка.

На 14.01.2025г. ЧСИ е издал обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, в което е посочил размера на задължението по изпълнителното дело, към 14.01.2025г.

(погрешно посочено 2024г.), като го е определил на главница - 43 251.46лева, неолихв. вземания – 7 307.72лева, лихви към главници – 29 011.10 лева, разноски по изпълнителното дело – 3925.00 лева, обикновени такси – 908.80 лева, пропорционални такси – 60 лева, т. 26 – 5 283.39 лева и е обобщил, че таксите общо са 6 252.19 лева или общо по делото задължение в размер на 89 747.47 лева. Посочил е, че взискателя дължи и такса по делото за опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 1442.92 лева и, че по служебната сметка на ЧСИ е постъпила от ВКС, сумата в размер на 85 161.32 лева.

Така издаденото от ЧСИ разпореждане, предмет на обжалване в настоящото производство, по съществото си представлява изготвяне на сметка за размера на дълга по смисъла на т.12 о т ТТР към ЗЧСИ, а не акт на разпределение по чл. 460 о т ГПК, поради което същото не подлежи на съдебен контрол, доколкото обжалването му не е предвидено в разпоредби т е на чл. 435, ал.1 и ал.2 от ГПК. Разпределението по чл. 460 от ГПК е постановление на съдебния изпълнител, с което последният определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяване им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Предпоставките за извършване на разпределението са две - в изпълнителното производство да има повече от един взискател и постъпилата сума да е недостатъчна за погасяване за удовлетворяване на всички взискатели.

По своята същност така изготвената сметка за размера на дълга представлява справка за постъпилите по делото суми, по което взискателят е само един и не е разпределение по чл.

460 от ГПК. Целта на тази сметка е да изясни какъв е размера на вземането на единствения взискател по делото съобразно тълкуването на частния съдебен изпълнител на решението на съда, въз основа на което е издаден изпълнителния лист за датата, към която следва да бъде изчисляван курса на швейцарския франк, а не разпределя постъпили от изпълнението суми.

Разпределението по чл. 460 от ГПК, без съмнение ще подлежи на съдебен контрол, но то е акт на съдебния изпълнител, който е различен като същност и правна природа от процесния документ, издаден от ЧСИ за размера на дълга по изпълнителното дело. Последният представлява удостоверение за постъпили суми, както и какво се дължи към момента по делото и какво и колко остава да се дължи, за да се погасят напълно всички задължения на длъжниците по изпълнителното дело, но не представлява разпределение и същия не подлежи на съдебен контрол.

Обжалваното разпореждане не представлява и постановление за разноски и не е от категорията актове, визирани в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК и ТР № 3/10.07.2017 г.

3 по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, подлежащи на обжалване, тъй като няма диспозитивен, а удостоверителен характер и не съдържа произнасяне на ЧСИ относно определяне на разноски, техния размер и основанието, на което се дължат, респ. вменяване в задължение на длъжника да ги заплати. Обжалваното разпореждане не съставлява годен за обжалване акт на ЧСИ, обективиращ разноските по изпълнението, тъй като не съдържа указание за тяхното естество и основанието, на което се дължат, т.е. не отговаря на изискванията за акт, с който се определят разноски по изпълнението, съобразно нормата на чл.435, ал.2 от ГПК и ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС, който да подлежи на обжалване и проверка от съда. Независимо от това, следва да се посочи, че по отношение на посочените в разпореждането такси и разноски по изпълнението, от приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че след получаване на ПДИ, длъжниците са упражнили правото си на жалба по реда на чл. 435, ал. 1, т. 7 от ГПК, по която има постановени съдебни актове на ОС – Шумен.

С оглед изложеното настоящият състав приема, че изготвената от съдебния изпълнител сметка за размера на дълга, обективирана в разпореждане с изх. № 853 от 14.01.2025г., не подлежи на съдебна проверка, поради което жалбите се явяват процесуално недопустими и като такава следва да бъдат оставени без разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 03162/28.01.2025г. депозирана от Т. Г.

Р. с ЕГН ********** от гр. Шумен - длъжник по изп. дело № 2023....0400283 по описа на ЧСИ А.Р. с рег. № ...., с район на действие ОС – Шумен срещу разпореждане изх. № 853 от 14.01.2025г. на ЧСИ, като процесуално недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 03341/30.01.2025г. депозирана от „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД с ЕИК206858118, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. ....., бул. ..... № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изп. директор Р.З.С., чрез адв. К. В. К. от АК – Варна – взискател по изп. дело № 2023....0400283 по описа на ЧСИ А.Р. с рег. № ...., с район на действие ОС – Шумен срещу разпореждане изх. № 853 от 14.01.2025г. на ЧСИ, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 20253600500113 по описа на ОС – Шумен.

Определението може да се обжалва, с частна жалба пред Апелативен съд - Варна, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5