Решение № 1189 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно гражданско дело № 20255300503221 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. Я. Р., ЕГН: **********, чрез процесуалния й представител адв. Х. Р., против Решение № 3891/06.08.2025 г., постановено по гр. д. № 13908/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV граждански състав, с което са отхвърлени предявените срещу „АТОМИК-ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК: **** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 798,67 лв., произтичащи от инцидент на 20.08.2022 г. при слизане от лифтовото съоръжение „***“, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество съдебноделоводни разноски в общ размер на 2 496 лв.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да допусне уточняване на фактическите твърдения относно механизма на настъпване на увреждането, както и повторен разпит на свидетелката Д. К..

Твърди се, че съдът не е извършил съвкупна преценка на доказателствата и неправилно е приел за недоказани противоправното поведение на служителя на ответното дружество и причинната връзка с настъпилото увреждане.

Оспорват се и изводите относно липсата на необходимост от проведеното 1 балнеолечение и направените във връзка с него разходи. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълния им размер, ведно с разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „АТОМИКИНВЕСТ“ ООД, чрез процесуалните му представители, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е отказал да допусне новите фактически твърдения на ищцата поради настъпила процесуална преклузия. Излагат се доводи за недоказаност на противоправно поведение на служител на дружеството и причинна връзка с увреждането, както и за липса на медицинска необходимост от част от претендираните разходи. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

На 20.08.2022 г. ищцата Т. Я. Р. е участвала в организирана от туристическа агенция „****“ екскурзия до *** ***, като за достигане до туристическия обект е използвала двуседалковото лифтово съоръжение „***“, стопанисвано от ответното дружество „АТОМИК-ИНВЕСТ“ ООД.

При достигане на горната лифтова станция, намираща се в близост до хижа „***“, ищцата е предприела слизане от лифтовата седалка, на която е пътувала заедно със свидетелката Д. К.. Ищцата се е намирала от лявата страна на седалката, а свидетелката – от дясната. Слизането се е извършвало при движение на лифта, като служители на ответното дружество са оказвали съдействие на туристите.

При слизането служител на дружеството е подал ръка на ищцата, която от своя страна му е подала лявата си ръка. Служителят я е издърпал рязко, вследствие на което тялото й се е завъртяло на 180 градуса, тя е загубила равновесие, свлякла се е на земята и е извикала от силна болка в областта на лявото рамо.

След инцидента на ищцата е оказана първоначална помощ, като лявата й ръка е била обездвижена. По-късно същия ден тя е посетила спешното отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - ***, където след извършен преглед и рентгеново изследване е установено ****.

От представеното съдебномедицинско удостоверение № 1041/2022 г., медицинската документация от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, амбулаторните листове и заключенията на назначените съдебномедицински експертизи се 2 установява, че ищцата е получила ****, ограничение на движенията и необходимост от продължително лечение и рехабилитация.

По делото е установено, че ищцата е носила ортеза за обездвижване на увредения крайник в продължение на 45 дни, провеждала е медикаментозно лечение и физиотерапия, както и рехабилитационни процедури, включително в специализирана болница за рехабилитация в гр. ****.

Съществено значение за правилното разрешаване на спора имат събраните пред въззивната инстанция доказателства, които налагат различни фактически и правни изводи от направените от първоинстанционния съд.

При проведения повторен разпит пред въззивния съд свидетелката Д. К. е заявила, че непосредствено е възприела начина, по който е настъпил инцидентът. Свидетелката е посочила, че е видяла как при слизането на Т. Р. от лифта служител й е подал ръка, ищцата му е подала своята, след което служителят я е дръпнал рязко, вследствие на което тя се е завъртяла на 180 градуса, свлякла се е на земята и започнала да вика от болка.

Тези показания имат съществено доказателствено значение, доколкото изясняват именно обстоятелствата, останали спорни пред първата инстанция – конкретните действия на служителя на ответното дружество, загубата на равновесие от ищцата и непосредствено последвалото падане.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелката К. следва да бъдат кредитирани относно механизма на настъпване на инцидента.

Същата е присъствала непосредствено на мястото на произшествието, пътувала е на една и съща лифтова седалка с ищцата и е имала възможност лично да възприеме поведението на служителя и последвалата реакция на пострадалата.

Обстоятелството, че свидетелката е близка приятелка на ищцата, само по себе си не обуславя недостоверност на показанията й. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК следва да се съобразят тяхната вътрешна последователност, съответствието им с останалите доказателства и възможността свидетелката непосредствено да възприеме релевантните факти.

Съдът отчита, че при първоначалния си разпит свидетелката е заявила, че след слизането е чула вика на ищцата и се е обърнала към нея, докато при повторния разпит е посочила, че е видяла и самото рязко издърпване и завъртане. Това различие следва да се прецени с оглед непосредственото възприемане на повторните показания от въззивния съд, последователността на описаното събитие и останалите доказателства. Съдът приема за достоверно изложеното при повторния разпит относно действията на служителя, доколкото то съответства на първоначално установените обстоятелства за подаването на ръка, внезапния вик и свличането на ищцата, както и на медицински възможния механизъм на травмата. Показанията на свидетелката се подкрепят и от обективните медицински данни, включително от заключението на съдебномедицинската експертиза, приета във въззивното производство.

От заключението на тази експертиза се установява, че констатираната **** е характерна за травматичен механизъм, включващ падане с подпиране на горния крайник, при което кинетичната енергия и тежестта на тялото се предават през крайника към проксималната част на раменната кост.

Вещото лице е посочило, че рязкото и силно издърпване на лявата ръка, 3 съчетано с внезапно завъртане на тялото на 180 градуса, може да доведе до загуба на равновесие, при която пострадалата да потърси опора именно с лявата ръка.

В заключението подробно са анализирани физиологичните защитни реакции на организма при внезапно падане, включително рефлексът на отдръпване и кръстосаният рефлекс на разгъване. Посочено е, че тези рефлекси не определят самостоятелно поведението на тялото при загуба на равновесие, тъй като съществено значение имат положението на крайниците, посоката на движение, инерционните сили и въздействието на външната механична сила.

Вещото лице е обяснило, че ако непосредствено преди падането лявата ръка е била изнесена напред или насочена вследствие на външно издърпване, именно тя може да се окаже първата възможна опора при контакта със земята, независимо от възникналата болка.

Изрично е посочено, че външната механична сила може да повлияе върху защитните рефлекси, като задържи крайника в положение, позволяващо използването му като опора при падането.

Експертизата установява също, че при силен болков стимул могат да настъпят нарушения в двигателната координация и защитните реакции, поради което не може да се приеме, че пострадалата непременно е следвало да се подпре с дясната, а не с лявата ръка.

Особено значение има и констатацията на вещото лице, че на диагностичната рентгенова снимка от 20.08.2022 г. се установяват данни за намалена ****, което може да обуслови настъпване на фрактура и при сравнително нискоенергийна травма.

Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и съответстващо на останалите доказателства по делото. Същото не установява самостоятелно, че служителят е издърпал ищцата, тъй като този факт подлежи на доказване с останалите доказателствени средства, но установява медицинската и биомеханичната възможност именно описаната последователност от действия да доведе до констатираното увреждане.

Не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че установеният от медицинските експерти механизъм на увреждането изключва отговорността на ответното дружество.

Действително, първоначалната и тройната съдебномедицинска експертиза са установили, че изолираното издърпване и усукване на ръката не представлява типичен механизъм за получаване на такава фрактура. Това обаче не изключва възможността издърпването да е причинило загуба на равновесие и последващо падане, при което да е настъпило ****то.

Следователно обстоятелството, че непосредственото механично въздействие върху костта е осъществено при падането, не прекъсва причинната връзка с предхождащото го противоправно действие на служителя, когато именно това действие е предизвикало падането.

В случая се касае за последователен и непрекъснат причинен процес, при който рязкото издърпване е довело до завъртане и загуба на равновесие, а последвалото падане – до травматичното увреждане.

Неоснователно е и възражението на ответното дружество, че липсата на съставен протокол за инцидента изключва възможността той да е настъпил по описания начин.

4

Съставянето на протокол представлява действие по документиране на произшествието, но не е правопораждащ елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Отсъствието на такъв документ не може само по себе си да обоснове извод за липса на инцидент, когато настъпването му се установява от други допустими доказателствени средства.

Показанията на свидетелите М. М. и И. В. установяват общия ред за експлоатация на лифта и организацията на работа на служителите, но не опровергават непосредствено възприетите от свидетелката К. действия при конкретното слизане на ищцата. Посочените свидетели не са преки очевидци на самия процесен инцидент.

Обстоятелството, че по инструкция слизането от лифта се извършва при движение на съоръжението, а спирането му е предвидено за определени случаи, не освобождава служителите от задължението да оказват съдействие по начин, който не създава неоправдан риск за здравето и безопасността на пътниците.

Разпечатката съдържа 48 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b060aab3-81a1-4211-93ff-cd24a561f8ee