Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3850 от 19.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6917/2026
Вид
Решение № 3850
Подписан
19.10.2026
Състав
КОНСТАНТИН НИКОЛОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 210а · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 3850 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20261110206917 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****“АД, ЕИК ********* срещу наказателно постановление (НП) № 008770 от 17.04.2026г., издадено от Х. К.

Т., на длъжност директор на дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в Комисията за защита на потребителите, оправомощен, съгласно Заповед № Ц-06-7628 от 19.09.2025г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „*****“АД, ЕИК ********* е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1022.58 евро, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ за нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл.1-во от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Жалбоподателят, редовно призован чрез адв. М. не се представлява.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на наказателното постановление. В представените писмени бележки поддържа, че датата 23.07.2025 г. съответства на изпратеното рекламно съобщение и че нарушението е надлежно индивидуализирано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна

„*****“ АД е организатор на промоционална кампания „Нощ на офертите“, провеждана чрез електронния магазин *** в периода от 21.00 часа на 25.07.2025 г. до 09.00 часа на 26.07.2025 г. или до изчерпване на количествата.

Кампанията е рекламирана чрез електронни съобщения до потребители и банери на интернет страницата. Първото представено рекламно съобщение е със заглавие „Една Нощ на офертите. Един код.“. В него се съобщава за предстоящо намаление „–25% на всичко в ***“, посочва се „Новите, намалените, мечтаните-всички влизат в играта“ и се отправя призив потребителят предварително да напълни кошницата с желаните продукти. В представеното изображение получаването на този имейл е обозначено като „ср 7:33“, без визуализирана пълна календарна дата. Файлът, с който съобщението е приложено към административната преписка, носи наименованието „***“. Второто рекламно съобщение е със заглавие „Готви се: тази вечер всичко ще е с-25%!“. То съдържа текст за „–25% на абсолютно всичко“, обозначен със звездичка, и препратка към общите условия на кампанията в долната част. Получаването му е обозначено като „пет 9:33“. На 28.07.2025 г. в КЗП са регистрирани две потребителски жалби относно кампанията.

Жалба № Ц-03-9852/28.07.2025 г. е подадена от М. А.. В нея потребителката заявява, че е получила рекламно съобщение за 25% намаление на всички стоки и въз основа на него е подготвила поръчка, включваща намалени и ненамалени продукти.При започване на кампанията установила, че намалението не се прилага за всички избрани артикули. В текста на сигнала първото рекламно съобщение е отнесено към „24.07.2025 г. (сряда)“, а второто-към „26.07.2025 г. (петък)“. Посочените календарни дати не съответстват на изписаните дни от седмицата. Към жалбата са приложени изображения на рекламните съобщения и на потребителската кошница.

2

С писмо от 05.08.2025 г. КЗП е изискала допълнителни документи. С електронно съобщение от 06.08.2025 г. потребителката е представила изображения на общите условия и на поръчката. Посочила е, че след оставен от нея коментар търговецът коригирал стойността на поръчката от 427,91 лв. на 351,55 лв. Представен е и фискален бон от 01.08.2025 г. за сумата 351,55 лв., съдържащ връзка с поръчка № 12309189.

Втората жалба-№ Ц-03-9853/28.07.2025 г., е подадена от Д. П. К.. В нея се излага оплакване, че рекламираното намаление „на всичко“ се оказало приложимо само за ненамалени стоки.

С писмо от 29.08.2025 г. КЗП е изискала становище от дружеството. На 02.09.2025 г. неговият пълномощник е представил становище и приложения, включително рекламните съобщения, общите условия и документи относно конкретната поръчка.

За проверката

0003171/06.10.2025 г. е съставен констативен протокол

№

К-

С покана от 14.10.2025 г., доставена на 16.10.2025 г., дружеството е уведомено да изпрати представител на 24.10.2025 г. за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение. Представител не се явил и АУАН № 008770/ 24.10.2025 г. е съставен в отсъствие на нарушителя. В обстоятелствената част на акта първият рекламен имейл е посочен като получен на 24.07.2025 г., вторият-на 25.07.2025 г., а като дата на извършване на нарушението е записан 23.07.2025 г. След предприети действия за връчване чрез общинската администрация и органите на МВР актът е получен на 10.02.2026 г. от упълномощено лице според приложеното писмо на 07 РУ– СДВР.

На 17.04.2026 г. е издадено обжалваното наказателно постановление. В него е възпроизведено същото разминаване- в обстоятелствената част първият имейл е отнесен към 24.07.2025 г., докато като дата на нарушението изрично е посочен 23.07.2025 г. Разпитана в съдебното заседание, актосъставителят В. П. потвърждава извършената проверка. Посочва, че изводите се основават на двете потребителски жалби, рекламните съобщения, общите условия и изображенията на поръчката. В показанията си не дава конкретно обяснение за различието между датата на първото съобщение, възприета в обстоятелствената част на АУАН и НП, и изрично посочената дата на 3 нарушението.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя.

Съдът кредитира показанията на свидетелката относно извършените от нея проверочни действия и прегледаните материали. Тя обаче не е непосредствен очевидец на изпращането и получаването на рекламните съобщения. Сведенията в тази част произтичат от документите по преписката и не представляват самостоятелен доказателствен източник, отстраняващ протИ.речието относно датата.

Съдът съобразява и различието между доказателствата за съдържанието на рекламните съобщения и доказателствата за момента на тяхното разпространение. Изображенията позволяват непосредствено възприемане на рекламния текст, но при първия имейл не показват пълна календарна дата. Наименованието на приложения файл е относимо към изясняването на този въпрос, но не замества ясното фактическо описание на обвинението в наказателното постановление.

Жалбата е подадена от санкционираното юридическо лице срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. По представените материали не се установява просрочие, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Представените по делото документи установяват оправомощаването на В. П. да съставя актове за административни нарушения, както и предоставените със Заповед № 7628/ 19.09.2025 г. правомощия на Х. Т. да издава наказателни постановления за нарушения на ЗЗП, установени с актове на служители от съответната дирекция.

Обстоятелството, че оправомощаването е извършено след периода на рекламната кампания, не обуславя некомпетентност. От значение е наличието на съответното правомощие към момента на съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. Поради това възражението за липса на компетентност е неоснователно.

Съдът не установява нарушение на сроковете за административнонаказателно преследване. Дори за най- ранен момент на откриване на нарушителя да се приеме 28.07.2025 г., когато са постъпили 4 потребителските жалби и първата от тях е разпределена за работа, АУАН от 24.10.2025 г. е съставен преди изтичането на тримесечния срок. Следователно за изхода на делото не е необходимо началото на този срок да се отнася към по-късен момент-получаването на допълнителните документи, становището на дружеството или съставянето на констативния протокол. Наказателното постановление от 17.04.2026 г. е издадено и преди изтичането на шестмесечния срок от съставянето на АУАН на 24.10.2025 г. По-късното връчване на акта не променя началния момент на този срок. Поради това чл.

3 4 о т ЗАНН не представлява основание за отмяна на наказателното постановление.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 о т ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Това изискване осигурява необходимата определеност на административнонаказателното обвинение.

Санкционираното лице следва да може да установи от самото постановление кое конкретно негово действие или бездействие е прието за нарушение и кога е осъществено. Същевременно очертаните фактически предели определят и предмета на съдебната проверка.

В случая изискването не е изпълнено по непротИ.речив начин.

В обстоятелствената част на наказателното постановление първото рекламно съобщение е отнесено към 24.07.2025 г., второто- към 25.07.2025 г., а провеждането на кампанията- към 25-26.07.2025 г. Едновременно с това като дата на нарушението е посочена 23.07.2025 г. Не е изложено ясно фактическо твърдение кое конкретно действие е осъществено на 23.07.2025 г. и представлява предмет на санкциониране- изпращането на определен рекламен имейл, публикуването на банер на интернет страницата или друго конкретно проявление на описаната практика. Самото провеждане на кампанията след посочената дата не представлява протИ.речие, тъй като рекламното съобщение може да предхожда началото . Същественият порок произтича от различието между датата на рекламното действие, възприета в обстоятелствената част на постановлението, и датата, посочена като момент на извършване на нарушението, без органът да е обяснил връзката между тях.

Съдът не пренебрегва доказателствата, подкрепящи възможността първият 5 имейл действително да е изпратен на 23.07.2025 г. Такива са обозначението „ср 7:33“ и наименованието на приложения файл „***“. Съобразява и неточностите в първоначалната потребителска жалба относно съответствието между календарните дати и дните от седмицата. Тези обстоятелства обаче не отстраняват вътрешното протИ.речие в наказателното постановление.

Наказващият орган не е изложил фактическа констатация, че посочената от потребителката дата 24.07.2025 г. е неточна и че въз основа на конкретните доказателства приема изпращане на съобщението на 23.07.2025г. Напротив, в описанието на установените факти е възпроизвел датата 24.07.2025 г.

Следователно не се касае само за неточност в първоначалния сигнал, която органът е проверил и отстранил при формулирането на обвинението.

ПротИ.речието е възпроизведено в АУАН и е запазено в наказателното постановление. То не може да бъде прието и за несъществена техническа грешка, чието правилно съдържание се извежда еднозначно от останалия текст. В постановлението са разгледани няколко рекламни проявления, разпространени в различни моменти и с различно съдържание. Първият имейл съдържа обещание за намаление „на всичко“ и призив за предварително подготвяне на кошница. Вторият съдържа звездичка и препратка към общите условия. Отделно е описана реклама чрез банери на сайта. Не е уточнено кое от тези действия е извършено на 23.07.2025 г. и дали санкцията е наложена за конкретно рекламно съобщение или за обобщено поведение, включващо няколко проявления. Това различие има значение за предмета на защитата, тъй като всяко съобщение се характеризира със собствено съдържание, начин на представяне и момент на разпространение. Изложеното в писмените бележки на КЗП твърдение, че 23.07.2025 г. съвпада с изпратения имейл, не санира порока. Процесуалното становище на наказващия орган не е част от съдържанието на наказателното постановление и не може впоследствие да допълва или изменя неговите фактически основания. Съдебното производство позволява проверка на доказателствата и установяване на фактите в рамките на надлежно формулираното обвинение. То не дава основание съдът да избира вместо наказващия орган кое от описаните рекламни действия е санкционирано и чрез този избор да отстранява протИ.речието в неговото индивидуализиране. Не е достатъчно санкционираното лице да може да предполага кое действие органът вероятно е имал предвид. Необходимо е това действие да е определено ясно и непротИ.речИ. в самото наказателно 6 постановление. В случая дружеството е поставено в положение да организира защитата си срещу обвинение за нарушение от 23.07.2025 г., при фактическо описание, което отнася първото рекламно съобщение към следващия ден и включва други рекламни проявления през последващ период. Така е допуснато съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 о т ЗАНН, което ограничава правото на защита и препятства проверката за съответствие между конкретно повдигнатото обвинение и установеното поведение. Установеното съществено нарушение на процесуалните правила е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Поради това съдът не обсъжда материалната съставомерност на описаното поведение и евентуалното приложение на чл. 28 от ЗАНН.