Решение № 5 от 05.02.2026, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Тополовград, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20252320100500 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на “********” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:

***********, чрез юрисконсулт Д.П., против Д. И. Д. с адрес: ************, с настоящ адрес: **********, с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че е сключен Договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответника като кредитополучател на 02.01.2020 г.при условията на ЗПФУР. Процедурата за сключване на договори от разстояние се твърди, че е изпълнена от страна на ответника, в резултат на което на последния е отпуснат кредит по силата на който е получена сумата от 200 лева, която Д. е следвало да върне на една вноска в срок до 29.07.2020 г., при условия и по ред посочен в погасителния план към договора. В Договора се твърди, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, и ГПР в размер на 50%.

На 02.01.2020 г., е сключен договор за поръчителство по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на Д. И. Д. по договора за кредит. Задълженията са били изпълнени от Ай Тръст и с извършване на плащането Ай Тръст в качеството си на изпълнил 1 задължението поръчител на основание чл.143 ал.1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

На 23.02.2021 г. се твърди, че Ай Тръст е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 359,58 лева.

На 02.03.2021 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ с който Кредисимо и Ай Тръст като цедент са прехвърлили своите вземания към длъжника по описания договор за кредит на цесионера „********“ ЕООД. Претендира се длъжника да се счита за надлежно уведомен за извършената цесия с получаването на препис от исковата молба.

Твърди се в исковата молба, че ответника Д. не е изпълнил в срок задълженията си и към момента на подаване на исковата молба задължението все още не е погасено. Поради което е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.

№ 194/2025 г. по описа на ТгРС и тъй като на длъжника заповедта е връчена чрез уведомление по чл.47 от ГПК, съдът е указал възможността на ищеца да предяви установителен иск, поради което се предявява такъв.

С оглед на изложеното се претендира да бъде постановено решение с което да се признае за установено по отношение на ответника Д. И. Д., че последния дължи на “********“ ЕООД парично вземане в общ размер от 675,90 лв./шестстотин седемдесет и пет лева и 90 ст./, от която : 200,00 лв./двеста лева/ - главница дължима по Договор за кредит № 2158404 от 02.01.2020 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 10.06.2025 г., до окончателното заплащане на дължимата сума;

359,58 лева /триста петдесет и девет лева и 58 стотинки / възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 40,02 лв./четиридесет лв. и 02 ст./ - дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 г. до 29.07.2020 г.; 76,30 лв./седемдесет и шест лева и 30 ст./ - законна лихва за забава за периода от 02.01.2020 г. до 31.05.2025 г.

Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.

На ответника, чрез друго лице със задължение да му предаде препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на 04.11.2025 г., като в законоустановения едномесечен срок последния не е подал писмен 2 отговор и не е взел становище по исковете. За насроченото съдебно заседание ответника е призован редовно, отново чрез друго лице със задължение да му предаде/негова майка/, като последния не се явява в съдебно заседание без да е посочил уважителни причини за това и не изпраща представител, нито пък е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът чрез своя представител в писмено становище – молба преди съдебното заседание по съществото на делото е депозирал искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства – договор за потребителски кредит № 2158404 от 02.01.2020 г., ведно с приложените Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити; договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 02.03.2021 г. ведно с извадка от Приложение № 1 към същия, със заличени лични данни съгласно ЗЗЛД; разписка за усвоена сума и уведомление за цесия и находящите се по ч.гр.д. № 194/2025г. на ТгРС., го намира за основателно.

Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства.

За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от ГПК, постановен с определение № 555/10.12.2025 г.

По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а именно – неявяването на ответника в първото заседание по делото, непредставяне в срок на отговор на исковата молба и непоискване на 3 разглеждане на делото в негово отсъствие.

По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, твърдени от ищеца, изложени по-горе, както и с оглед представените от ищеца писмени доказателства, също изложени по-горе в съответствие с изискуемата предпоставка на чл.239 ал.1 т.2 от ГПК, у съда се създаде убеждението за вероятна основателност на предявените искове, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове в размерите, които се претендират.

Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, по заповедното производство общо в размер на 63,91 евро – парична равностойност на 125 лева – включващи 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение и по настоящото производство общо в размер на 76,69 евро – парична равностойност на 150 лева - включващи 50 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.

Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл.

240, ал. 1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА предявения иск от ищеца“********” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***********, чрез юрисконсулт Д.П., ПРОТИВ Д. И. Д. с адрес: ************, с настоящ адрес:

**********, с ЕГН **********, КАТО ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. И. Д., че последния дължи на “********“ ЕООД парично вземане в общ размер от 345,58 евро/триста четиридесет и пет евро 4 и 58 ц./ парична равностойност на 675,90 лв./, от която: 102,26 евро/сто и две евро и 26 ц./ парична равностойност на 200,00 лв. - главница дължима по Договор за кредит № 2158404 от 02.01.2020 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 10.06.2025 г., до окончателното заплащане на дължимата сума; 183,85 евро/сто осемдесет и три евро и 85 ц./ парична равностойност на 359,58 лева / - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 20,46 евро/двадесет евро и 46 ц./ парична равностойност на 40,02 лв. - дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 02.01.2020 г. до 29.07.2020 г.; 39,01 евро/тридесет и девет евро и 01 ц./ парична равностойност на 76,30 лв. - законна лихва за забава за периода от 02.01.2020 г. до 31.05.2025 г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски по заповедното производство, общо в размер на 63,91 евро /шестдесет и три евро и 91 ц./, както и разноски по делото по настоящото производство общо в размер на 76,69 евро/седемдесет и шест евро и 69 ц./.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5