Решение № 3142 от 04.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3142 гр. Варна, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110109350 по описа за 2024 година

Производството е делбено във фаза по извършването.

С влязло в сила решение по делото на основание чл. 34, ал. 1 ЗС е допусната съдебна делба на следния недвижим имот:

Апартамент №**, находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.", бл. **, вх.*, ет.* с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-**-**/**.**.****г. на изп. директор на АК, последно изменение на КККР засягащо самостоятелния обект от 05.07.2024г, със застроена площ от 61.06 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при граници: на същия етаж - ***, ***; под обекта - ***, над обекта - ***; ведно с избено помещение № ** с площ от 2.42 кв. м., както и 0.8922 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, разположен в сграда с идентификатор №***, построена в ПИ с идентификатор №***, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва:

1/4 ид. част за Р. Х. К., ЕГН:**********;

3/4 ид. част за Е. С. К., ЕГН **********, като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на Х. Г.

К., б.ж. на гр. Варна, починал на **.**.****г., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

І. ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА

С оглед изследване на въпроса за реалната поделяемост и действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, по делото са ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, заключението на вещото лице М. А., по която установява, че делбеният имот е реално неподеляем на два дяла, съобразно правата на всеки от съделителите в общността. Според заключението действителната пазарна стойност на имота, определена съгласно чл. 349, ал. 4, пр. ІІ ГПК, възлиза на 91 400 евро. Заключението на вещото лица е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено.

В срока по чл. 349, ал. 4, пр. І ГПК ответникът Е. С. К. е направил искане за възлагане на неподеляемо жилище с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

За да бъде извършена делбата чрез възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е необходимо същия да е жилищен по своето предназначение, да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище, да е реално неподеляем и съсобствеността върху него да е възникнала по наследяване.

В разглеждания случай съсобствеността върху имота се поражда от един и същ юридически факт – от наследяване.

1

Обстоятелството, че имотът е неподеляем е видно от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза. В конкретния случай съделителят с възлагателна претенция е удостоверил /л.116-117 от делото/, че не притежава друго жилище, поради което отговаря на посочения от закона критерий.

Следващото изискване, на което трябва да отговаря съделителят с възлагателна претенция е той да е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството.

Този факт се преценява във всеки конкретен случай с оглед спецификата на съществувалите взаимоотношения между наследника и наследодателя. Съдебната практика приема, че когато наследник и наследодател са живели заедно в един имот, дори в различни жилища, но са ползвали общи помещения или части на имота и фактическото съжителство е било такова, че те да са живели като едно домакинство, то следва да се приеме, че този наследник отговаря на изискването на чл.349, ал.2 ГПК (Р 336 от 14.12.2011 година на ВКС по гр.д.174/2011, II г.о).

Наследодателят Х. Г. К., б.ж. на гр. Варна е починал на **.**.****г. . Не е спорно, че към този момент жилищният имот, предмет на делбата е обитаван съвмествно от него и от Е. К..

При това положение съдът намира, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на имота в полза на съделителя Е. К..

С оглед обстоятелството, че делбата следва да бъде извършена чрез възлагане на имота на един от съделителите, то последният следва да заплати на съделителя Р. Х. К. неговата част от стойността на имота /22 850 евро/ за уравнение на дяловете в 6 месечен срок от влизане на решението в сила, съгласно разпоредбата на чл.349, ал.5 ГПК. Според разпоредбата на чл.349, ал.5 ГПК паричното уравнение следва да се присъди, ведно със законната лихва.

На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС. Е. К. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 2742 евро, а Р. К. сумата 914 евро.

ІІ. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ

В срока по чл. 346 ГПК, съдът е сезиран с претенцията на Р. К. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на съделителя Е. К. да й заплати обезщетение за еднолично ползване на делбения имот, считано от 25.07.2024г. до датата на влизане в сила на Решението по допускане на делбата – 13.12.2025 г., в размер на 110 лева/56.24 евро месечно.

На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е обявено, че имотът, предмет на делбата, се ползва еднолично от ответника, вкл. в рамките на исковия период.

За определяне размера на средния пазарен наем, дължим за ползване на делбения имот, по делото са ангажирани специални знания чрез проведената СОЕ. Вещото лице дава заключение, че размерът му възлиза на 440 лева/224.97 евро месечно.

По делото се установи, че имотът се ползва понастоящем от ответника. В полза на неползващия ищец следва да се присъдят суми срещу ползването. Практиката на ВКС е непротиворечива, че лишаване от ползата от общата вещ включва не само пряко ползване, но и ползване чрез трети лица. Установеният актуален размер на средномесечния пазарен наем за ползването на имота е 440 лева/224.97 евро. Съразмерно с дела на съсобственика ищец в общността, дължимите месечни суми са в размер на 110 лева/56.24 евро. За плащането на същите ответникът следва да бъде осъден, считано от 25.07.2024г. до датата на влизане в сила на Решението по допускане на делбата – 13.12.2025 г.

Ответникът не оспорва претенцията по сметки по основание и размер.

С исковата молба е отправена покана до ответника да заплаща обезщетение за лишаване от ползване на имота.

Обезщетението за ползване на съсобствен имот има компенсаторна функция спрямо останалите съсобственици и е изискуемо от деня на писменото му поискване.

Съгласно дадените с ТР № 7/2012г. на ВКС, ОСГК разяснения, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В конкретния случай не е спорно, че в периода от 2

25.07.2024г. до датата на влизане в сила на Решението по допускане на делбата – 13.12.2025 г. имотът се е ползвал еднолично от ответника Е. К..

Р. К. е отправила писмена покана до съсобственика, обективираща искането за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на общия имот.

При тези фактически и правни изводи съдебният състав приема, че са налице материалноправните предпоставки на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, която се явява основателна. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 293.89 евро за периода от 25.07.2024г. до датата на влизане в сила на Решението по допускане на делбата – 13.12.2025 г.

На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху уважения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 25.56 евро.

С оглед изхода на делото, разноските остават за страните, така както са сторени.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал.2 ГПК, на Е. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., ж.к. „Вл. В.", бл. **, вх.*, ет.*, ап.** следния недвижим имот: Апартамент №**, находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.", бл. **, вх.*, ет.* с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-**-**/**.**.****г. на изп. директор на АК, последно изменение на КККР засягащо самостоятелния обект от 05.07.2024г, със застроена площ от 61.06 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при граници: на същия етаж - ***, ***; под обекта - ***, над обекта - ***; ведно с избено помещение № ** с площ от 2.42 кв. м., както и 0.8922 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, разположен в сграда с идентификатор №***, построена в ПИ с идентификатор №***, с пазарна стойност на имота 91 400 евро.

ОСЪЖДА Е. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., ж.к. „Вл. В.", бл. **, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на Р. Х. К., ЕГН:**********, адрес: гр.В., ул. „С." №**,вх.*, ет.*, ап. *** сумата от 22 850 евро за уравнение на дела й в шестмесечен срок, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила.

УКАЗВА на Р. Х. К., ЕГН:**********, че за вземането си за уравнение на дяловете може да се впише законна ипотека.

УКАЗВА на Е. С. К., ЕГН **********, че следва да плати на съделителя Р. Х. К., ЕГН:********** сумата за уравнение на дяловете в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, като в противен случай решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан.

ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС Е. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., ж.к. „Вл. В.", бл. **, вх.*, ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х. К., ЕГН:**********, адрес: гр.В., ул. „С." №**,вх.*, ет.*, ап. *** сумата от 293.89 евро, представляваща обезщетение за лишаване на Р. Х. К. от ползването на съсобствения делбен имот, съразмерно на притежавания от нея дял в общността, вследствие едноличното му ползване от съсобственика Е. С. К., за периода от 25.07.2024г. до датата на влизане в сила на Решението по допускане на делбата – 13.12.2025 г..

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Е. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. В., ж.к.

„Вл. В.", бл. **, вх.*, ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 2742 евро, представляваща държавна такса по иска за делба и сумата 25.56 евро, представляваща дължима държавна такса по уважения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 8, пр. І и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Р. Х. К., ЕГН:**********, адрес: гр.В., ул. „С." №**,вх.*, ет.*, ап. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 914 евро, представляваща държавна такса по иска за делба.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4