Решение № 164 от 04.12.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 333/2023
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 04.12.2023
- В сила
- 04.12.2023
- Състав
- Людмил Петров Хърватев, Ана Аврамова, Натали Ясенова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл.343б · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.53 · Наказателен кодекс
- чл.53 ал.1 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.306 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.381 ал.1 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.381 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.383 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.383 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. Силистра, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Людмил П. Хърватев
Членове:
Ана Аврамова
НатА. Яс. Жекова при участието на секретаря Г. Н. Йовчева в присъствието на прокурора Г. В. Й. като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно частно наказателно дело № 20233400600333 по описа за 2023 година установи:
След като е било одобрено от РС-Силистра Споразумение №111/19.09.2023г., с което е прекратено с последиците на влязла в сила присъда наказателното производство срещу М М. А., за престъпление по чл.343б ал.1 НК, с отделно Определение №325/2023г. , по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК, на основание чл.343б ал.5 НК, съдът е присъдил в полза на държавата сумата от 20 000лв, представляваща равностойността на МПС, което не е собственост на А..
Последното определение е обжалвано от защитника на обвиняемия.
Посочва се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като отнемането или присъждането като санкционна последица не е предвидено като самостоятелно наказание в НК, нито може да бъде елемент от съдържанието на споразумението съгласно чл.381 ал.5 НПК, нито е веществено доказателство, за да бъде отнето по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК, не е приложим и реда по чл.306 ал.1 т.1 НПК вр. чл.53 НК, тъй като МПС не е нито предмет, нито средство на престъплението. Поради липсата на процесуален ред, по който да се приложи чл.343б ал.5 НК се моли 1
Определение №325/2023г. да бъде отменено.
Предвид предприетата от първоинстанционният съд съдебна процедура, въззивното производство е било образувано по реда на глава ХХII НПК.
Въззивният съдебен състав преобразува производството в такова по чл.
306, ал. 3 във вр.ал.1 т.1 и чл. 313 и сл. от НПК.
В съдебно заседание, защитникът поддържа въззивната жалба и обосновава становища за липса на процедура за приложение на чл.343б ал.5 НК, моли съдебният акт да бъде отменен.
Прокурорът намира определението за правилно и пледира за неговото потвърждаване.
Съдът, след като се запозна с материА.те по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:
Безспорно, съдът не е разполагал с възможност да се произнася по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК, не само защото МПС не е веществено доказателство по делото, а защото въпросът за ВД е елемент от споразумението съгласно чл.381 ал.1 т.6 НПК/ с изключение на случаите, когато това ВД подлежи на отнемане по реда на чл.53 НК, в т.см. Решение №550/2012 н.д. 2067/2012 II НО ВКС; Решение №150/2005г. н.д.№590/2004г. II НО ВКС/ , и най-важното, произнасянето по чл.306 ал.1 т.4 НПК не е предвидено в специалната норма на чл.383 НПК.
С измененията ДВ 67/2023г. е създадена нова ал.5 на чл.343б НК, според която в случаите на ал.1-4 съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик- да присъди равностойността му. С тази юридически и граматически непрецизна формулировка на законодателя, се създава объркване, че МПС е средство, предвид използваното словосъчетание „послужило за извършване..“. Мотиви към законопроекта липсват, липсват защото кратките такива са свързани с това, че се цели „повишаване на наказанията за тези и подобни деяния“, а както правилно сочи защитника, отнемането в полза на държавата не е наказание, предвидено в общата част на НК/ Решение №162/1988г. н.д.№109/88г. I НО ВС/. Това отнемане всъщност е санкционен институт за осъществяване санкционната политика на държавата посредством извъннаказателни механизми, една мярка, която не се съобразява с тежестта на извършеното общественоопасно посегателство и преди да бъде наложена не се индивидуА.зира както наказанията, защото законодателят е казал „независимо от наказателната отговорност..“ и налагането й е единствено в провомощието на съда, както правилно е съобразил СРС. Последното потвърждава становището, че тази мярка не може да бъде предмет на споразумението/Решение №105/2015г. н.д.
№51/2015г. I НО ВКС/.
Πpecтъплeнията пo чл. 343б, aл. 1-4 HK ca чacт oт пpecтъплeниятa пo тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнĸциoниpaнe и нopмaлнaтa и бeзaвapийнa paбoтa нa тpaнcпopтa. Няма спор в доктрината и съдебната практика, чe пpи вcичĸи пpecтъплeния пo тpaнcпopтa, ĸoитo ca cвъpзaни c yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo cpeдcтвo e eлeмeнт oт зaщитeнитe oбщecтвeни oтнoшeния, пopaди ĸoeтo и e чacт oт пpecтъпният cъcтaв, това oзнaчaвa, чe пpeвoзнoтo cpeдcтвo e пpeдмeт нa пpecтъплeниeтo.
2
Сpeдcтвoтo нa извъpшвaнe нa пpecтъплeниeтo e yпoтpeбeният aлĸoxoл, pecп. нapĸoтичнo вeщecтвo.
Изменението в чл.343б с ал.5 НК, не е ново за НК. Предвидени са и други такива или други санкционни механизми в материалният закон, които съдът групира така:
-предмета на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден се присъжда неговата равностойност: в чл.108а ал.9; чл.159 ал.9 ; чл.208 ал.6; чл.225в ал.5; чл.233 ал.4; чл.234б ал.2; чл.235 ал.7; чл.237 ал.3; чл.253 ал.6; чл.260а ал.8; чл.260в ал.5; чл.278а ал.6; чл.307а; чл.307е; чл.327 ал.5
-МПС послужило за извършване на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден се присъжда неговата равностойност: чл.234г ал.3;
-за един и същ състав на престъпление се отнемат и предмета и средството:
- предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност: чл.240а ал.6; чл.242 ал.7
- ПС послужило за превозването или пренасянето на предмета на престъплението, се отнема в полза на държавата освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението- 240а ал.7; чл.242 ал.8
- МПС се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост- чл.281 ал.4; чл.280 ал.5.
Съдът не може да се съгласи със становището, че за прилагане на нормата на чл.343б ал.5 НК не е предвидена законова процедура. Отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи /чл.53 ал.1 б.“б“НК/. Такова отнемане е предвидено в особената част на НК – именно в разпоредбата на чл.343б ал.5 НК, която е специална по отношение на чл.53 НК, явяващ се общ. В този см. Определение №52/84 нд 44:84 ОСНК; ТР 2/2011г. т.д.
№2/2011г. ОСНК на ВКС; Решение №118/20 н.д.№480/20 II НО ВКС; Решение №41/2017г. н.д.№1209/2016 II НО ВКС и др. Следователно процесуалният ред е следвало да бъде този по чл.383 ал.2 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК. Именно в тази законова процедура следва да се установи дА. предмета на престъплението е собственост на дееца, а ако не е, да се приложи специалният регламент предвиден в чл.343б ал.5 НК свързан с присъждане на равностойността му, както е сторил съда.
За съжаление, въпреки недоволството което предизвика това законодателно изменение в юридическите среди, текста остана непроменен, а съдът няма право да преценява размерът на санкцията спрямо тежестта на извършеното, да я съобразява с чл.55 НК, когато основното наказание е определено по този ред, защото както стана реч по-горе, тази санкция не е наказание.
Въз основа на горното се преценява, че материалният закон е приложен правилно,поради което СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №325/19.09.2023г. постановено по НОХД №608/2023г. от РС-Силистра.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4