Решение № 258 от 18.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. К., 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20245510200773 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление ОП-33/ 28.03.2024г., издадено от Директора на Дирекция ,,Местни приходи‘‘ при Община-К., с което на А. Г. К., на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата било наложено административно наказание- глоба в размер на 50/петдесет/ лева.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и с процесуалните правила, както и че същото било издадено от некомпетентен орган.

В с.з. жалбата се поддържа от адвокат Н. Т., която моли да се отмени наказателното постановление. Депозира и писмено становище.

Въззиваемата страна- Директор на Дирекция „Местни Приходи“ при Община К., чрез юрисконсулт Миглена Толева-Илиева, в с.з. намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 23.01.2024 г. около 11:58 ч в гр. Казанльк на пл. „Севтополис‘‘ №3 А. Г. Кьоюсеин е паркирал лек автомобил ,,Дачия“ с регистрационен номер ....... на спирка на превозните средства за обществен превоз на пътници (спирка „Лъвовата чешма“). За нарушението му е съставен фиш № 0000017910 от 23.01.2024г., кoйто e оспорен с жалба с №94-A-4610-2"1/ 1

13.02.2024г.. На основание чл.186, ал.2 ЗДвП фишът бил отменен и бил съставен АУАН. На жалбоподателя била изпратена покана за съставяне на АУАН №94-А-4610-1"3 от 22.02.2024г. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите А. К. и Д. Д., както и от приложените по делото писмени материали: НП №ОП-33/ 28.03.2024г., писмо №94-А-4610-8/ 22.05.2024г. от Община-К. до А. Г. К., глоба с фиш, писмо с №94-А-4610-1#3/ 22.02.2024г. от Община-К. до А. Г. К., АУАН №000404/ 28.02.2024 год., разрешение за извършване на таксиметров превоз №24061/ 01.01.2024г., удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил № 1006670 на името на А. Г. К., разписка №000404/ 28.02. 2024г., констативен протокол от проверка за извършена проверка от 28.02.2024г.,ведно със снимков материал, известие за доставяне, длъжностна характеристика от Община-К., Заповед №405/ 06.03.2024г. на Община-К. и три боя фишове с номера: 17888/ 05.01.2024г., 17915/ 24.01.2024г. и 17959/ 29.01.2024г.

Съдът кредитира събраните писмени доказателства, като намира, че същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради което НП следва да бъде потвърдено, като съображенията на съда, аргументиращи този извод, са следните:

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган.

При служебната проверка не се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя.

Съдът намира, че соченото за съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, че наказващия орган не е определил и изразил в цифрово отношение състава и нормата, визирана като нарушена и определяща материално- правната диспозиция на осъществения фактически състава на извършено административно нарушение, е тълкувано неправилно от процесуалния представител на жалбоподателя и АНО не е нарушил императивната норма на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Съгласно константната съдебна практика следва да има единство между посочената за нарушена материално правна норма и нейното словесно описание, като липсата на такова единство е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице да разбере точно и в пълен обем фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, което пък съставлява самостоятелно основание за отмяната на атакуваното постановление. В структурно отношение правната норма се състои от хипотезис(факти и обстоятелства при които настъпват предвидените в нормата правни последици); диспозиция(основна част на правната норма, която определя правилото за поведение, предписано от нея); санкция(предвижда мерките за 2 държавновластническо въздействие при неизпълнение на предписаното правило. Най-често в един член са очертани хипотезата и диспозицията на административно-правната норма, а в отделен текст- санкцията. Съществуват обаче и изключения, като в настоящия случай, при които нарушената нормачл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП съдържа както фактически състав на админ. нарушение, така и съответна санкция.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган, като изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изхода на делото. Конкретно, относно деянието, за което в процесното НП е наложено наказание- глоба в размер на 50 лева, на осн. чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.“. АНО, в издаденото от него наказателно постановление, словесно и недвусмислено е посочил коя от възможните хипотези на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП- "престой" или "паркиране" е приел за осъществена от нарушителя, макар да не го е сторил при цифровото изписване на разпоредбата. Съдът намира, че това негово поведение, при положение, че е отразил в НП съответния член, алинея и точка, не следва да се квалифицира като нарушение на процесуалните правила за конкретност и обстойност, а възражението в тази посока на процесуалния представител на жалбоподателя може да се определи като излишно детайлизиране и твърде стеснително тълкуване на закона.

На следващо място: видно от изложените съображения на жалбоподателя и от представените писмени и гласни доказателства, същият е водач на таксиметров автомобил и извършва тази дейност именно с автомобила, посочен във фиша, АУАН и НП. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че последния бил "принуден" да спре, поради това, че изчаквал да се качи пътник- негов клиент /св.Катя Тачева/, който го е извикал предварително по телефона, изобщо не кореспондира с термина "извънредност"/нещо непредвидено/, респ. обстоятелство, с което околните участници в движението следва да се съобразяват, тъй като няма нищо непредвидено и спешно в предварителното уведомяване по телефона от клиента от кое непозволено място за спиране на таксиметрови автомобили предпочита да бъде транспортиран.

Гореизложеното и потвърждаването на коментираното наказателно постановление прави основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 80/осемдесет/ лева, съобразно размера на действително свършената работа от юрисконсулт по делото.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №ОП-33/ 28.03.2024 3 г., издадено от Директора на Дирекция ,,Местни приходи‘‘ при Община-К., с което на А. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Р., общ. К., ул.,,Г......., на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание- глоба в размер на 50(петдесет) лева.

ОСЪЖДА А. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Р., общ.К., ул.,,Г......., да заплати на Община-К. сумата от 80(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсулт по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4