Определение № 3365 от 17.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3365 гр. София, 16.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100606286 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл.ХХІІ НПК.

Образувано е по протест на прокурор от СРП срещу определение на СРС от 12.05.2023г., на СРС, н.о., 8-и състав, с което е прекратено производството по чнд № 6075/2023г., образувано по реда на глава на 34 , Раздел І НПК. В протеста се иска отмяна акта на съда и постановяване на принудителна медицинска мярка по отношение на предложеното лице Г. „принудително лекуване в обикновено психо – неврологично заведение“ за срок от 6 месеца. Правят се доказателствени искания – разпит на майката на Г. и изслушване на вещите лица, изготвили експертиза в хода на досъдебното производство / д.п./ .

Възражения срещу протеста не са постъпили .

Съдът констатира, че протеста е допустим – предявен в законовия срок, от легитимирана страна в производството, а разгледан по същество е неоснователен.

Пред първоинстнационния съд, на 09.05.2023г. е внесено предложение от СРП от 05.05.23г. по чл. 427, ал.1 НПК вр. с чл.89 б. „б“ НПК. В него се сочи, че: Х. А. Г. бил привлечен като обвиняем за престъпление от 29.10.2022г. по чл. 354а, ал.3 от НК по д.п. № 1852/2022г. на 2-ро РУ СДВР, пр. пр. 44042/ 2022г; че в хода на разследването по д.п. и след КСППЕ от 02.04.2023г. било установено, че Г. е със стационарно поставена диагноза / в ДПБ „Иван Рилски “/ проста шизофрения ; психотично разстройство, разстройство вследствие на употреба на стимуланти ; развил зависимост към амфетамин; вещите лица приели, че психотичното разстройство е довело до качествена промяна на базовите психични годности и обусловило болестна мотивация на поведението, както и че по време на деянието лицето не е могло да разбира свойството- да осъзнае деянието и неговите последици ; не е могъл и да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Прокурорът е отразил още, че воденото д.п. е прекратено с постановление от 24.04.2023г., което било връчено на Г. и влязло в сила; изтъкнал е, че било постановено Г. да бъде отведен в ДПБ Карлуково, в изпълнение на ПММ по чл. 89, б. „б“ от НК, наложена в изпълнение на съдебен акт по чнд № 14019/2022г. във връзка с д.п. № 350/2022г. на 02 РУ СДВР, пр. пр. 11473/2022г. , водено за деяние от 08.03.2022г. При тези обстоятелства прокурорът е предложил да се наложи на лицето мярка по чл. 89, б. „б“ от НК .

1

СРС, 8-и състав, насрочил с.з. за 12.05.23г. и като съобразил, че Х. Г. вече е обект на прилагане на ПММ, постановена по чнд № 4019/2022г. е преценил, че повторно производство със същия предмет – постановяване на ПММ е недопустимо и прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав, въз основа на данните, намира следното :

По д.п. №. 226 змк 1852/2022г. е установено, че Г. е извършил общественоопасно деяние, в състояние на невменяемост, което е мотивирало прекратяване на д.п. на основание чл. 243, ал.1 т.1 и т.2 във вр с чл. 24, ал.1 т.1 от НПК, с постановление от 24.04.2023г.

В постановлението за прекратяване от 24.04.2023г. е указано връчването на Г., но доказателства, че това е извършено, не са приложени нито по д.п., нито към постановлението по чл. 427 НПК във вр. с чл. 89 от НК, поради което декларативно е твърдението в последното / от 05.05.23г./, че има такова връчване. С оглед това, както и приетото в решение на Съда на Европейския съюз от 19.09.19г., дело С-467/18г.,т. 63 / че не се допуска „…национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда съдебно производство, по реда на което може по терапевтични съображения и съображения за сигурност да се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния, доколкото тази правна уредба не позволява на компетентния съд да провери дали процесуалните права по тези директиви са били спазени в хода на производства, които предхождат висящото пред него и не са подложени на такъв съдебен контрол/, то по делото е следвало да се приложат доказателства за уведомяването на Г., а също и на защитника му, доколкото се касае до лице в уязвимо положение.

На следващо място, отправяйки предложението до съд за прилагане на принудителни медицински мерки /ПММ/, прокурорът задължително следва да се обоснове със заключение по съответна експертиза, изготвена именно по този повод и даваща възможност да се изяснят обстоятелствата, дали Г. представлява опасност за обществото. Назначаването на експертиза изрично е посочено в нормата на чл. 427 от НПК като едно от изискванията, чието изпълнение следва да се реализира преди изготвяне и внасяне на предложение от прокурора за прилагане на ПММ, а в конкретния случай това не е направено, т.к. държавният обвинител се е позовал на експертизата по д.п. и тази във връзка с предходно дело спрямо Г., с идентично естество на настоящото. Без специални знания и експертиза, няма как СРП да обоснове, коя от визираните в нормата на чл. 89 НК мерки е подходяща по отношение на лицето и да предложи такава .

В тази насока следва са се изтъкне и установеното, че по отношение на Г. е постановена, с определение на СРС, н.о., 93-ти състав от 17.11.2022г. по чнд 20221110214019/2022г., принудителна медицинска мярка „принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение“ – ДПБ „Карлуково. Тази мярка е приведена в изпълнение, след отмяна на МН „задържане под стража“ на 24.04.2023г. по д.п.

Изтеклото време - първо от момента на постановяване на определението от 17.11.2023г. , както и най – вече, задържането на лицето в период от около 5 месеца / от 31.10.2023г. до 24.04.23г. на още по – голямо основание са налагали актуално изследване на лицето и разбира се събиране на данни какво е било последващото му поведение в условията на контролирана среда, поради арест, доколкото видно е, че страданието на последния е свързано именно с употреба на забранени и вредни за здравето вещества.

Едва при събиране на такива данни и то потвърждаващи опасност на лицето за обществото, прокурорът е можел да внесе процесното предложение до СРС, разбира се при отчитане изпълнява ли се, изпълнена ли е, продължена ли е постановената вече ПММ.

Изясняването на последния факт също е от значение, т.к. налагането на ПММ не цели наказване за извършено обществено опасно деяние, а лекуване на лицето, както е посочено в чл.89, б „а“ до „в“ вкл. от НК, поради което, ако то вече е започнало, повторна процедура със същия предмет би се явила безпредметна.

Действително СРС е направил аналогичен извод, но той е бил преждевременен, т.к. не са били изпълнени горните предпоставки за разглеждане на делото, посочени по – горе от въззивния съд, нито пък в откритото съдебно заседание на СРС тези факти са се 2 изяснили.

С оглед горното, но по изложените тук съображения, действително се налага прекратяване на съдебното производство, а и връщане на делото на СРП, което обуславя потвърждаване на определението на СРС при изтъкнатите тук мотиви .

Предвид изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС от 12.05.2023г. , на СРС , н.о., 8-и състав, с което е прекратено производството по чнд № 6075/2023г., и

ВРЪЩА делото на СРП с оглед указаното в настоящите мотиви .

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3