Решение № 147 от 01.07.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Тетевен, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20224330100098 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от Министерство на вътрешните работи срещу В. И. В. в ,която се твърди ,че ответника поради неизпълнение на договор за обучение №4581р5728/15.08.2014г дължи на ищеца сумата от 23 971,68 лв. и лихва в размер на 9436,45 лв. за период 14.03.2018г до 28.01.2022г. Позовава се на чл.3 от договора за обучение на осн. чл.174 ал.1 ЗМВР , тъй като курсантът ако бъде отстранен , напусне обучението по собствено желание , както и ако откаже след дипломиране да заеме съответната длъжност се задължава да възстанови на МВР разходите за издръжка за обучение. Съгласно заповед № 4581з-203 /14.03.2018г , курсантът бил отстранен от Академията на МВР от нейния ректор.

Ответникът на 19.02.2018г до 02.03.2018г е бил изпратен на стаж в ОДМВР Ловеч, РУП Я. Видно било от писмо на РУП Я ,че същия в периода 26.02-28.02.2018г. не се е явил два последователни дни за провеждане на практически стаж без да са налице уважителни причини ,поради което е отстранен от Академията на МВР .

Моли съдът да осъди В. И. В. да заплати на МВР сумата от 23971,68лв главница , законна лихва от прекратяване на обучението до подаване на иска за периода 14.03.2018г до 28.01.2022г. в развмер на 9436 ,45лв., законна лихва до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В законово установеният срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото. В отговора се твърди ,че оспорва предявения иск, същия е допустим но неоснователен.Действително не се е явил за провеждане на практическия стаж от 19.02.2018г до 02.03.2018г по независещи от него причини.Бил е задържан от органите на МВР и срещу него било образувано НОХД №352/19г.на ЛОС, делото продължавало и било в Апелативен съд –В.Търново и по отношение на него е била налице мярка за неотклонение „задържане под стража”. Прави възражение за изтекла давност тъй като искът бил погасен по давност , входиран бил на дата 02.02.2022г, а обучението му било прекратено на 14.03.2018г., счита ,че така предявеният иск е за периодични плащания .Не бил получил покана за доброволно изпълнение , не му била връчена заповед за отстраняване за да можел същия да я обжалва . Към момента на подаване на отговора на иска ответника не е бил осъден с влязла в сила присъда и същия към настоящият момент се считал за неосъден.

1

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 във с чл.174 ал.1 ЗМВР и по чл.86 от ЗЗД .

В съдебното заседание ответника не се явява , тъй като е посочил ,че не желае да бъде конвоиран от затвора за него се явява адв. И. А от САК , за ищеца в последното по делото съдебно заседание представител не се явява , представени са писмени бележки .

От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на 26.07.2014г е бил сключен договор между Министерството на вътрешните работи чрез ректора на Адемия на МВР с курсанта В. И. В. от с. Д. -ответник по делото . Съгласно чл.2 от договорът курсантът след завършване на обучението се задължава да служи в системата на МВР -10г , а съгласно чл.3 -курсантът на осн. чл.174 ал.1 от ЗМВР , ако бъде отстранен от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напусне по осбствено желанаие по време на обучението , както и ако откаже след дипломиране да заеме съответната длъжност , възстановява на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучаван.

С писмо с рег. №451р-2835/28.02.2018г. на РУ Я е уведомен ректора на Академия на МВР ,че курсантът В. В. не се е явил на практическия си стаж в периода 26-28.02.2018г.

От представената заповед за задържане по чл.72 от ЗМВР е видно ,че ответника е бил задържан за срок от 24ч. на дата 25.02.2018г в 23,50ч и е освободен на 26.02.2018г. в 17,05ч./л.62/

Със заповед № 4581з-203/14.03.2018г на ректора на Академия на МВР е отстранен от обучение в Академия на МВР ответника В. В. с фак. №ххх, четвърти редовен бакалавърски курс е отстранен от учебното заведение , тъй като същия не се е явил за провеждане на практически стаж по-вече от два дни за периода 26.02-28.02.2018г тъй като същия е бил задържан за извършено престъпление по чл.115 от НК.

На ответника е изпратена покана за доброволно изълненение с рег. № 8121001945/08.02.2021г., получена от М.В.Х. на 15.02.2021г./л.11,12/, който не живее на адреса на ответника , тъй като В. В. живеее в с. Д. , ул. Т.М., а лицето получило поканата живее в същото село на ул. „Г.Б. и няма родствена връзка с ответника , видно от удостоверенията за адрес и родствени връзки.

В един по-късен момент заповед № 4581з-203/14.03.2018г на ректора на Академия на МВР е връчена лично на ответника ,а именно на дата 12.07.2022г./л.81,т.е в хода на настоящото дело /, като ответника е записал ,че му е известно , че не е курсант АМВР от дата 12.07.2022г.

След връчването заповедтта е обжалвана , поради което настоящото дело е било спряно до решаване на административно правния спор. Делото е възобновено , тъй като с решение №1798/15.02.2024г по адм.д.№7961/2023г. на ВАС е отхвърлена жалбата на В. против заповед № 4581з-203/14.03.2018г издадена от ректора на Академия на МВР. Видно от мотивите на решение №1798/15.02.2024г по адм.д.№7961/2023г. на ВАС е установено ,че съгласно решение №50181/24.01.2024г но н.д. №528/2022г. на ВКС В. окончателно е осъден за престъплението, като решението е публикувано и на сайта на ВКС и е публично.

Видно от приложената по делото справка за направени разходи за обучение на ответника за периода м.10.2014г до м. март.2018г /л.9/получените стипендии са в общ размер на 11344,17лв , като за същите има подробна помесечна справка извлечение /л.10/, а средно месечните разходи за съгласно нормативите за хуманитарни науки са в размер на 12627,51лева ,т.е общата сума за главница е в размер на 23971,68 лв. Видно от представената по делото справка за дължимата лихва върху главницата същата е в размер на 9436,27 за периода 14.03.2018г. до 28.01.2022г. /л.21/.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235ГПК,намира от фактическа страна следното:

Нормата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД гласи ,че този който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне, а съобразно чл.174 ал.1 от ЗМВР курсантите, 2 отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, при установяване на зависимост от или злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози, при отказ да бъдат изследвани за зависимост от или злоупотреба с наркотични вещества или техни аналози, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.

Безспорно се доказва по делото ,че ответника курсантът В. И. В. с фак. №ххх, четвърти редовен бакалавърски курс от с. Д. ,общ. Я е отстранен от Академия на МВР със заповед № 4581з-203/14.03.2018г на ректора на Академията , тъй като същия не се е явил за провеждане на практически стаж по-вече от два дни за периода 26.02-28.02.2018г тъй като същия е бил задържан за извършено престъпление по чл.115 от НК. Заповедтта е връчена на дата 12.07.2022г./л.81/.С решение №1798 / 15.02.2024г по адм.д.№7961/2023г. на ВАС е отхвърлена жалбата на В. против заповед № 4581з-203/14.03.2018г издадена от ректора на Академия на МВР. В мотивите на решение №1798/15.02.2024г по адм.д.№7961/2023г. на ВАС е установено ,че съгласно решение №50181/24.01.2024г но н.д. №528/2022г. на ВКС ответника В. окончателно е осъден за престъплението, като решението е публикувано и на сайта на ВКС и е публично, т.е процесната заповед № 4581з-203/14.03.2018г на ректора на Академията е връчена на 12.07.2022г след влизане на присъдата в сила.

По делото не са оспорена справка за направени разходи за обучение на ответника за периода м.10.2014г до м. март.2018г /л.9/получените стипендии са в общ размер на 11344,17лв , като за същите има подробна помесечна справка извлечение /л.10/, а средно месечните разходи за съгласно нормативите за хуманитарни науки са в размер на 12627,51лева ,т.е общата сума за главница е в размер на 23971,68 лв. Която съдът приема за безспорно доказана.

Безспорно се доказва ,че поканата за доброволно изпълнение е получено от лицето М.В.Х., който не живее нито на адреса на ответника ,нито е от кръга на неговите близки , но в настоящия случай заповедта за прекратяване на обучението е връчена в хода на процеса на 12.07.2022г. , поради което настоящия състав счита ,че законната лихва ще се дължи от момента на връчване на заповедта , тъй като тогава претенцията става изискуема , а не от подаване на иска. Предвид на което и претенцията за лихва за периода 14.03.2018г. датата на издаване на процесната заповед до 28.01.2022г в размер на 9436,27лв.следва да се отхвърли, тъй като вземането към него момент не е било изискуемо .

По отношение на възражението за давност на вземането направено с отговора на исковата молба , настоящия състав счита ,че същото е неоснователно , тъй като предвиденото в ЗМВР възстановяване на разходите за издръжка, обучение, униформено облекло и квалификация има характер на обезщетение за неизпълнение на договора, задължение което възниква и става изискуемо при настъпване на изброените в ЗМВР основания, поради което приложима е кратката тригодишна давност по чл. 111, ал. 1, б. "б" ЗЗД, в който смисъл е и възприетото разрешение на въпроса съобразно задължителната съдебна практика установена с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения.

Претендираното вземане има характер на обезщетение за неизпълнение на сключения между страните договор и по отношение на него се прилага кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "б" ЗЗД, като в случая съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок е започнал да тече от датата на връчването на заповед № 4581з-203/14.03.2018г на ректора на Академията за прекратяването на обучението – 12.07.2022г , в която заповед при връчване изрично ответника е записал ,че му е известно ,че не е курсант в АМВР от 12.07.2022г. , която се явява и датата на възникването и изискуемостта на вземането на ищеца за възстановяването на направените разходи за обучението на ответника .

Исковата молба по делото е подадена на 31.12.2022 г. т. е преди връчване на заповедта , заповедта е връчена на 12.07.2022г. в хода на делото т. е. от тогава започва да тече давностния срок, поради което процесното вземане на ищеца не е погасено по давност. По отношение законната лихва същата е дължима от датата на връчване на заповедта т.е от 3

12.07.2022г., както по-горе в решението е отбелязано.

По разноските : Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски върху уважената част от иска ,а именно 958,87лв за държавна такса , както ида заплати 150 лева за процесуално представителство на юрисконсулта съобразно чл.25 от наредбата за заплащане на правната помощ.

На ответника се дължат разноски върху отхвърлената част от иска , на същия е заплатено адвокатско възнаграждение от 1000лв. , като в случая му се дължи 484 лева за процесуално представителство на един адвокат .

Водим от горното

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл.55 ал.1 ,пр.3 във вр. с чл.174 ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД В. И. В.

ЕГН ********** от с. Д. , общ. Я , ул. Т.М. да заплати на Министерството на вътрешните работи ,гр. С. сумата от 23971,68лв. главница в ведно със законната лихва начиная от 12.07.2022г. датата на връчване на заповед № 4581з-203/14.03.2018г на ректора на АМВР до окончателното изплащане на вземането .

ОСЪЖДА та осн. чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК В. И. В. ЕГН ********** от с. Д. , общ. Я , ул. Т.М. да заплати на Министерството на вътрешните работи ,гр. С. сумата от 958,87лв. разноски за за държавна такса върху уважения размер на вземането , както и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение .