Решение № 123 от 21.06.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Ботевград, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20221810200107 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Т.И. П., роден на *** г. в У., с адрес за кореспонденция гр. С., ул. „***“ № ** ет. *, ап. *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВРС., с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ОДМВР С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище, с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

1

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ***/*** г., НП № ***/*** г., заповед № ***/**** г.; заповед № ****/**** г.; писмо от АПИ рег. № *** г.; и събраните гласни доказателства – П.занията на свидетелите Б. АНДР. ПР. и Д. Т. Д., се установява следната фактическа обстановка:

На *** г., в 14,25 часа, на 43 км, на АМ Хемус, в посока гр. В., свидетелите Б. АНДР. ПР. и Д. Т. Д. - полицейски служители при ОДМВР С., сектор Пътна полиция, изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението на ППС и спрели за проверка навлезлия след знак В4 за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, влекач Даф с рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. № ***, с максимално допустима маса 36 тона, управляван от унгарския гражданин Т.И. П.. За констатираното нарушение, а именно навлизане след пътен знак В4, П. съставил на П. АУАН № GA***/0**** г., който нарушителят подписал без възражения. На нарушителя била предоставена бланка-заявление на унгарски език, в която било описано нарушението и разпоредбите на ЗДвП, които е нарушил, и съответно какво административно наказание му се налага, но той отказал да я подпише. Отказът бил удостоверен с подпис на един свидетел.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на *** г., в 14,25 часа, на автомагистрала Хемус, 43-ти км в посока гр. В., управлява влекач Даф с рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. № ***, с максимално допустима маса 36 тона, като навлиза и се движи след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В4 в изпълнение на заповед № *** г. на АПИ, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложил 2 наказание глоба в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят А. И. А. е осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

От обективна страна на *** г. жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал товарен автомобил влекач Даф с рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. № ***, собственост на „***, в района на 43 км, в посока към гр. В., като е навлязъл след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12. 000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед № *** г.

АПИ. Съдът приема, че жалбоподателя е възприел забраната, тъй като според свидетелските П.зания, на които съдът дава вяра, е имало поставени поне десет на брой пътни знаци през определено разстояние, които да указват въведената забрана. Забраната е разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в движението.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие. На водачите не е предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи 3 следва да се съобразят с тях.

Посочването на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, този съдебен състав приема за неоснователни.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е съобразил поведението си с него.

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.

Необосновано е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че жалбоподателя не е разбрал съдържанието на акта, тай като не владеел български език. По делото е представено заявлениедекларация на унгарски език, в което е описано нарушението и наложеното наказание, което заявление жалбоподателят е отказал да подпише.

Съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, Когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача. А съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, „В случаите по чл. 44, ал. 4 наказващият орган се произнася в деня на получаване на административно-наказателната преписка“.

В случая е установено и доказано, че водачът не е български гражданин и съответно спрямо не се прилага разпоредбата, предвиждаща предоставяне на 3-дневен срок за възражения по АУАН, а следва издаването на НП в същия ден. В тази връзка не се констатират допуснати процесуални нарушения.

Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма 4 на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от определените в сочената правна норма.

При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл, то такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца.

Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР С.. Депозирането обаче на писмени бележки, без юрисконсулт да е представлявал ОДМВР С., съдът не счита като защита от юрисконсулт, тъй като не са извършени от него процесуални действия до приключване на устните прения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група в ОДМВР С., сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед № ***/*** г. на МВР, с което на Т.И. П., роден на *** г. в У., с адрес за кореспонденция гр. С., ул. „***“ № ** ет. * ап. *, на основание чл. 53 ЗАНН 5 и чл. 183, ал. 7 ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6