Решение № 1656 от 21.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1656 гр. Пловдив, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Елена Ил. Калончева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20215300103321 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Ищецът „Бътерфлай 2003“ ЕООД, ЕИК 115784801, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „4-ти януари“ № 36, ет.5, моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди „Чардака Бачково“ ООД, ЕИК 206480031, със седалище и адрес на управление с. Бачково, община Асеновград, ул. „Червена скала“ № 16, да му заплати сумата 25 250 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на част от имот с № ***, върху която част са ситуирани 21 паркоместа –северната и западната граница на имота, за периода 02.08.2021г. – 25.11.2021г. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че държавата е собственик на имот с № ***, като върху част от имота са ситуирани 21 паркоместа- по северната и западната граница на имота, която част от имота се ползва като паркинг. Твърди, че държавата в качеството си на собственик е предоставила по силата на сключени облигационни договори възмездно правото на ползване върху имота, като в тази връзка ищецът се легитимира като държател на имота въз основа на разрешения за специално ползване на пътища чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях с № *** от 02.12.2010г. и № *** от 03.05.2011г. Ищецът твърди, че на 1 основание Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Паркоместа“ от 12.04.2011г., издадено от община ***, на базата на издадените от държавата разрешения и след съответно проектиране и съгласуване, ползва имота за извършване на търговска дейност, като предоставя места за паркиране пред ресторант „***“, както и че паркоместата в имота са 21 на брой. Ищецът твърди, че на 01.08.2021г. процесните паркоместа са завладяни от ответното дружество, като от 02.08.2021г. ответникът предоставя паркоместата на трети лица, за което събира такса в размер на 2 лв./ час, както и че ответникът се легитимира като наемател на процесната част от имот № ***, на основание сключен с *** договор за наем.

Ищецът твърди, че *** се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за ПИ № ***, вписан под акт № *** по описа на нотариус ***.

Ищецът оспорва *** да е собственик на имота, в частност на паркоместата, с оглед на което твърди, че сключеният между *** и ответното дружество договор за наем не му е противопоставим. Ищецът твърди, че обезщетението, което следва да получи за това, че е лишен от ответника от възможността да ползва паркоместата съобразно дадените му права, е съразмерно на събраните такси за даването на паркоместата на трети лица, което е в размер на 25 250 лв., формирано по следния начин: при нормална и обичайна заетост на паркоместата се генерира приход от такси в размер на 202 лв., от 02.08.2021г. до 25.11.2021г. са изминали 125 дни, при което дните умножени по прихода от такси формира общ приход от 25 250 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, в условията на евентуалност като неоснователен, като моли производството да бъде прекратено като недопустимо, в условията на евентуалност исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Ответникът оспорва процесуалната легитимация на ищеца, като излага аргументи, че ищецът не е надлежна страна в спора. Оспорва държавата да е собственик на ПИ № ***. Оспорва твърдението, че ПИ № *** е част от старото трасе на път ***, т.е. част от републиканската пътна мрежа ***.

Твърди, че собственик на имота е ***. Твърди, че разрешението за специално ползване е издадено на ищеца по отношение на ПИ № ***, който имот е различен от ПИ № ***., както и по отношение на ПИ № ***, който имот вече не съществува, това е предходен идентификатор на част от имот, съставляващ настоящия ПИ № ***. Твърди, че ПИ № *** е новообразуван поземлен имот, в който са включени няколко поземлени имота, включително и несъществуващия ПИ № ***, като ищецът не сочи доказателства за правоприемство на дадените му права по отношение на несъществуващия ПИ № ***, които да се прехвърлят върху ПИ № ***, както и че правата му се отнасят до северната и западната граница на новия поземлен имот, върху която част са ситуирани процесните паркоместа. Ответникът твърди, че е надлежен държател на ПИ № *** по силата на договор за наем, сключен със собственика на имота – *** и на основание който договор ответното 2 дружество е започнало да преотдава под наем паркоместата в имота и да събира такса за паркиране срещу издадена касова бележка. Оспорва претендираното от ищеца обезщетение по размер, като излага доводи, че не е неуточнено от ищеца при колко часа и от преотдаването на на колко паркоместа се генерира приход от такси в размер на 202 лв.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество. По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с Определение № 356/ 14.02.2022г.

По основателността на иска.

Предявеният иск е неоснователен поради следните съображения:

По делото не е спорно, че е извършена реконструкция на второкласен републикански път *** *** – ***, като е изместено трасето от км.*** до км.***, което попада в с. ***, в близост до ***, което обстоятелство се установява от приетите по делото писмени доказателства – разрешение за строеж № ***, издадено от Община ***, писмо с изх. № *** от Пътно управление гр. Пловдив до Община *** с искане за издаване на разрешение за строеж за обект „Изместване път *** в село ***, км *** – км.***, както и от показанията на св. В. Б.. От показанията на свидетелката се установява, че същата работи ***, регионално звено на *** от 1979г. Изместването на трасето е станало в периода след 1995г., когато е направена корекция на река *** и трасето е изместено в западна посока, там е построено ново кръстовище с лява лента за завиване за ***, а старото трасе е изоставено.

От приетите по делото писмени доказателства - разрешения № ***/ 02.12.2010г. и № ***/ 03.05.2011г. за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски крайпътни обекти и пътни връзки край тях, издадени от АПИ, Областно управление – гр. Пловдив, се установява, че на ищцовото дружество е разрешено да извърши изграждане на “паркоместа“ в прилежащата част на път *** „*** – ***- ***“ в ПИ № ***. и ПИ № *** при км ***, ляво и пътни връзки към тях, както и му е разрешено да експлоатира обекта „Паркоместа“ и пътна връзка към него в обслужващата зона на път 3

*** „***.

Установява се от събраните по делото доказателства - заключението по СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Б. Г., преписи от решение № 701/ 03.04.2015г., постановено по адм. дело № 3429/ 2015г. по описа на Административен съд – Пловдив и решение № 12992/ 02.12.2015г., постановено по адм. дело № 6671/ 2015г. по описа на ВАС, че ПИ с идентификатор № *** не съществува в настоящия момент, както и въобще не е съществувал поради липса на влязла в сила заповед за одобряване изменението на КК. С одобряването на КК за с.*** със заповед № ***. на *** на АК е нанесен ПИ с идентификатор ***, с трайно предназначение на земята: земеделска. Със заповед № *** на *** на СГКК – гр. Пловдив е одобрено изменение в КККР на с. ***, като се заличава ПИ с идентификатор № *** и се нанасят нови поземлени имоти с идентификатори № *** и № ***, като с последваща заповед № *** на *** на СГКК – гр. Пловдив е одобрено ново изменение в КККР на с. ***, което предвижда заличаване на съществуващи недвижими имот, между които ПИ с идентификатор № ***, и възникване на ПИ с идентификатор № ***. С цитираните съдебни решения заповед № *** на *** на СГКК – гр. Пловдив е отменена. Съгласно заключението не е налице влязла в сила заповед за одобряване изменение в КККР на с.*** и касателно ПИ с идентификатор № ***, предвид на което към настоящия момент такъв имот не съществува.

Установява се от заключението по СТЕ, че няма пълна идентичност между поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***. В обхвата на процесния недвижим имот попада част от старото трасе, част от държавен терен северно от старото трасе и част от имот на ***.

От представеното по делото писмо, с изх. дата 14.12.2007г., от Областно пътно управление гр. Пловдив до *** на *** се установява, че участъкът от разклона на път *** „*** – *** – ***“, който води до ***, не е включен в списъка на Републиканската мрежа. Аналогична информация се съдържа и в представеното по делото писмо от МРРБ, изх. № *** до *** на ***. Установява се, че трасето на път *** *** – ***- м. *** не е обявено с ПМС за път от републиканската пътна мрежа, както и не е включено в утвърдения от МС списък на общинските пътища. Изрично е уточнено, че 4 цитираното трасе се отделя от републикански път ***.

От представените удостоверения, издадени от Областна управа гр.

Пловдив и община ***, се установява, че за поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. ***, община ***, не са издадени акт за държавна собственост и акт за общинска собственост.

По делото не е спорно, че за ПИ с идентификатор № *** *** се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, което обстоятелство се установява от приетия като писмено доказателство препис от нотариален акт № *** по описа на нотариус ****, с район на действие Районен съд – Асеновград. Не е спорно и обстоятелството, че между ответното дружество и *** е сключен договор за наем от 27.7.2021г., по силата на който ПИ с идентификатор № *** е предоставен за временно и възмездно ползване на ответника за срок от 01.08.2021г. до 01.08.2022г., което обстоятелство се установява от приетия по делото препис от договор за наем на недвижим имот от дата 27.07.2021г.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

С оглед на твърденията, на които се основава исковата претенция в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че държавата е собственик на процесния недвижим имот, както и че държавата му е предоставила права върху имота. В доказателствена тежест на ищеца, като оспорващ констативния нотариален акт за собственост на ***, предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, е да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В тази връзка и с оглед твърденията на ищеца за основанието, от което произтичат правата на държавата върху имота, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че процесният недвижим имот представлява публична държавна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл.3 от Закона за пътищата, последните се класифицират на републикански и местни пътища. Републиканските пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортните връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от 5 местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.

Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройство след съгласуване с кметовете на общините. Съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗП и §1, т.1, т.3 и т.4, елементите на пътищата /пътната инфраструктура/ са обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, като път е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания; пътни съоръжения са водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения и пътни принадлежности са базите за поддържане на републиканските пътища; пътните знаци; пътната маркировка; светофарните уредби; автономните телефонни колонки; крайпътните насаждения; аварийните площадки; крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих; енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени; предпазните огради, направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението. Обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни – с широчина до 2 метра всяка, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране. Широчината на обхвата на пътя извън населените места и в границите на урбанизираните територии с неурегулирани съседни терени се определя с проекта на пътя. Широчината на обхвата на първостепенните улици, които са част от републиканските или общинските пътища, в границите на урбанизираните територии се определя с подробен устройствен план. Пътните съоръжения и пътните принадлежности се разполагат в обхвата на пътя, с изключение на базите за поддържане на републиканските пътища, енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени и снегозащитните съоръжения, които могат да се разполагат извън него. Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗП пътищата са публична и частна собственост, като републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл.5 от закона.