Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20572 от 03.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28375/2025
Вид
Определение № 20572
Подписан
03.06.2026
В сила
03.06.2026
Състав
ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20572 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110128375 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С Решение № 20893 от 17.11.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е прогласил за недействителен договора за потребителски кредит и е осъдил ответника „Юробанк България“ АД да заплати на ищцата сумата от 1585,64 лв. В частта за разноските съдът е постановил ответникът да заплати на С. П. В. сумата от 1031,65 лв., а на нейния процесуален представител – адвокат С. Ж. П., сумата от 800 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за оказана безплатно правна помощ и съдействие.

В законоустановения срок е постъпила молба от адв. С. П., с която се иска изменение на решението в частта за разноските. Молителят поддържа, че присъденият размер от 800 лв. е очевидно несъразмерен и под минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. Твърди, че делото е протекло в три отделни съдебни производства (две пред СРС и едно пред СГС), като за всяко от тях се дължи самостоятелно минимално възнаграждение в размер на 1372,14 лв., или общо 4116,42 лв. Адвокатът оспорва позоваването на практиката на СЕС, като счита, че тя е неприложима, когато потребителят печели делото.

Ответникът „Юробанк България“ АД е подал отговор, с който оспорва молбата като недопустима в частта за предходните инстанции и неоснователна по същество. Поддържа се, че съдът правилно се е позовал на практиката на СЕС (дела C-427/16, C-428/16 и C-438/22), според която националният съд не е длъжен да прилага минималните размери при липса на фактическа и правна сложност. Посочва се, че процесуалният представител не е присъствал в нито едно открито заседание и е представил само бланкови молби, повтарящи тези от предходното разглеждане.

1

Съдът намира молбата, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните.

При определяне на разноските в решението съдът е приел, че фактическата и правна сложност на делото е ниска, тъй като спорът е чисто правен, защитата по трите иска е идентична и не изисква множество процесуални действия. Поради приключване на делото в едно заседание без присъствие на страните, съдът е определил общо възнаграждение от 800 лв. за всички инстанции, позовавайки се на задължителната практика на Съда на ЕС, според която възнаграждението трябва да е пропорционално на положения труд, а не автоматично обвързано с наредби.

На първо място, настоящото производство представлява повторно разглеждане на делото на първа инстанция след обезсилване на предходно решение. В този смисъл, извършените от адвоката процесуални действия по настоящото дело до голяма степен просто повтарят първоначално извършените при първото разглеждане. Това обстоятелство изключва наличието на допълнителна фактическа или правна сложност, която да оправдае присъждането на нов пълен размер на възнаграждението за същата инстанция.

На второ място, доказателствените източници са ограничени до три експертизи в двете първоинстанционни производства (две ССЕ, от които една при първо и една СТЕ), като двете експертизи са приети в предходното производство. Липсата на лична ангажираност на адвоката в съдебни заседания и чисто правният характер на спора потвърждават извода за ниска интензивност на положения труд.

На трето място, съгласно практиката на СЕС, съдът е длъжен да извърши преценка за съразмерност. Присъждането на сумата от 4116,42 лв. при материален интерес от 1585,64 лв. и идентичност на действията в различните фази, при, като цяло, еднотипни дела, със сходни твърдения и доводи, би довело до неоправдано обогатяване, което противоречи на принципа на справедливостта. Определеният размер от 800 лв. адекватно репарира положения безплатен труд в контекста на повторяемостта на процедурите.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат С. Ж. П. с правно 2 основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 20893 от 17.11.2025 г. по гр.д. № 28375/2025 г. в частта за присъденото адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3