Присъда № 512 от 28.11.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда по НОХД 11858/2023 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с внесен обвинителен акт против М. А. Б., с ЕГН: **********, роден на ***** г. в гр. С., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, за това, за периода от 02.01.2023 г. до 18.01.2023 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, които осъществяват поотделно или един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите отнел чужди движими вещи на обща стойност 140,25 лева от владението на различни граждани, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени в условията на опасен рецидив /след като бил осъден, с влязла в сила на 26.11.2010 г. присъда по НОХД № 7678/2010 по описа на РС – Пловдив за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.

7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено за срок от 3 години, като на основание чл. 68 от НК наказанието било приведено за ефективно изпълнение, считано от 27.06.2019 г., както и с влязла с сила присъда по НОХД № 207/2019 г. по описа на РС – С. в сила от 16.05.2019 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца при първоначално определен общ режим на изтърпяване /, както следва:

1. На 02.01.2023 г. около 17:50 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“, от магазин за алкохол и цигари „Ликьор“, находящ се до бл. 522, отнел чужда движима вещ – една бутилка ликьор марка „Йегермайстер Манифест“ с грамаж от един литър на стойност 48,29 лева, собственост на „Дринк Мениджмънт 2019“ ЕООД от владението на М. Г. Л. /управител/, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

2. На 18.01.2023 г. около 10:00 часа в гр. София, от бензиностанция „Лукойл“, находяща се на бул. „Панчо Владигеров“ № 43 отнел чужди движими вещи – два броя бутилки с автомобилно масло марка „Лукойл Генезис Спешъл“ C3 5W30, с грамаж от един литър, на единична стойност 22,99 лева лева и два броя бутилки с автомобилно масло марка „Лукойл Генезис Спешъл“ C3 SAE 5W-40“, с грамаж от един литър на единична стойност 22,99 лева лева, всички четири броя на обща стойност 91,96 лева, собственост на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от владението на В. Л. М.

/управител/, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, 1 като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл.

26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от прокурор С.П.. Същата поддържа изцяло повдигнатото обвинение и намира, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и направеното от подсъдимия пълно признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, обвинението се явява доказано по несъмнен начин и подсъдимият е виновен в извършването на престъплението в извършването на което е обвинен. Иска съдът да наложи наказание на подсъдимия около средния размер, при прилагане разпоредбата на чл. 58а от НК. Иска съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв. С., иска от съда да осъди подсъдимия, предвид направеното пълно самопризнание, като счита, че обвинението е доказано от събраните доказателства по делото, които подкрепяли самопризнанието на Б.. Иска от съда да наложи на подсъдимия минимално наказание.

Подсъдимият заявява, че поддържа адвоката си. В последната си дума изразява съжаление за стореното.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия, по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. А. Б., с ЕГН: **********, е роден на ***** г. в гр. С., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан.

Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл.

371, т. 2 от НПК – при пълно признаване на фактите, закрепени в обстоятелствената част на обвинителния акт, от подсъдимия Б.. Съдът, спазвайки императивния характер на нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установени фактическите положения, които са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият М. А. Б., с ЕГН **********, бил осъждан многократно, като настоящото престъпление било извършено в условията на опасен рецидив, след като бил осъден, както следва - с влязла в сила на 26.11.2010 г. присъда по НОХД № 7678/2010 по описа на РС – Пловдив за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено за срок от 3 години, като на основание чл. 68 НК наказанието било приведено в ефективно изпълнение, считано от 27.06.2019 г. и с влязла с сила присъда по НОХД № 207/2019 г. по описа на РС – С. в сила от 16.05.2019 г. за 2 престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца при първоначално определен общ режим на изтърпяване.

Свидетелят М. Г. Л. бил управител на „Дринк Мениджмънт 2019“ ЕООД, което стопанисвало магазин за алкохол и цигари „Ликьор“, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 5“, до бл. 522.

Свидетелят В. Л. М. бил управител на бензиностанция „Лукойл“, стопанисвана от „Лукойл България“ ЕООД, представлявано от свидетелката М. М. М. – Р., находяща се в гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 43.

На 02.01.2023 г. свид. В. Д. М. – продавач-консултант в магазин „Ликьор“, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 5“, до бл. 522 изпълнявала служебните си задължения на работното място. Около 17:40 часа в магазина влязъл подс. М. Б.. Същият имал намерение да вземе стока от търговския обект, без да я заплати с цел последващата й продажба. В изпълнение на взетото решение Б. отишъл при щанда с алкохола, взел бутилка ликьор марка „Йегермастер Манфест“ с грамаж от един литър, на стойност 48,29 лева, собственост на „Дринк Мениджмънт 2019“ ЕООД и я поставил под якето си.

През това време външния вид и действията му били възприети от свид. М..

След като прибрал бутилката подсъдимият се насочил към изхода и около 17:50 часа напуснал магазина без да заплати взетата стока. Свид. М. се развикала след него, а клиент на магазина, който се намирал през това време там, го подгонил. М. Б. се затичал, като в движение свалили раницата, която носел на гърба си, хвърлили я на земята и бързо се отдалечил. Свидетелката прибрала хвърлената от подсъдимия раница, като веднага уведомила свид. Л. и органите на полицията. Горепосочената раница, съдържаща лична карта на М. А. Б., временен паспорт на М. А. Б., портфейл, съдържащ пластики и карти различни обекти, банкнота от една леа и банкнота от пет турски лири, била предадена от свид. М. на дошлите на място полицейски служители.

На 18.01.2023 г. подс. Б. решил отново да вземе стоки от търговски обект без да ги заплати с цел последващата им продажба. В изпълнение на решението си около 10:00 часа същият посетил бензиностанция „Лукойл“, находяща се в гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ № 43, като влязъл в тоалетната. След малко излязъл, застанал до намиращия се в непосредствена близост регал с автомобилни аксесоари и консумативи, огледал и отново влязъл в тоалетната. Веднага след това открехнал вратата, пресегнал се към регала и взел два броя бутилки с автомобилно масло марка „Лукойл Генезис Спешъл“ / „Genesis Special C3 5W30“ / с грамаж от един литър, на единична стойност 22,99 лева и два броя бутилки с автомобилно масло марка „Лукойл Генезис Спешъл“ / „Genesis Special C3 SAE 5W-40“ / с грамаж от един литър, на единична стойност 22,99 лева, всички четири броя на обща стойност 91,96 лева, собственост на „Лукойл България“ ЕООД. Затворил вратата на тоалетната и прибрал бутилките в раницата, която носел. Излязъл от 3 тоалетната и веднага се насочил към изхода. Напуснал обекта без да заплати стоките. Същия ден за времето от 19:00 часа до 07:00 часа застъпила нощна смяна свид. М. П. – касиер в бензиностанцията. Около 02:00 часа на 19.01.2023 г. минавайки покрай регала с автомобилните аксесоари и консумативи забелязала липсата на горепосочените четири бутилки с автомобилно масло. Прегледала записите от монтираните в обекта охранителни камери и възприела външния вид и действията на М. Б.. Тъй като било през нощта, свидетелката не уведомила веднага управителя. В края на смяната й, около 07:00 часа на 19.01.2023 г. , свид. П. си направила кафе и седнала в обекта да го изпие. В този момент в бензиностанцията влязъл подсъдимият Б. и се насочил директно към тоалетната. Свидетелката го разпознала като лицето, което наблюдавала на камерите да взема четирите бутилки автомобилно масло на 18.01.2023 г. Веднага сигнализирала органите на полицията. На място дошли свидетелите М. М. и И. И. – служители при 09 РУ – СДВР, които задържали обвиняемият, след излизането му от тоалетната.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия М. Б. относно всички фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване, които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите М. Л., М. М., В. Д. М., В. М., М. П., А. Н., М. М. и И. И., обясненията, дадени от М. Б., след като е привлечен като обвиняем, протоколите за разпознаване и албума към тях, протоколите за доброволно предаване, заключението на СППЕ, заключението на видеотехническата експертиза, справка за криминалистични прояви на подсъдимия, справката за съдимост на Б., както и останалите писмени доказателствени материали, които съдът прочете и приобщи към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал. А аргументите на съда за това са следните:

Най-напред следва да се отбележи, че подсъдимият е разпознат категорично от свидетелите М. П. и В. М..

На следващо място, съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия е подкрепено и от заключението на ВТЕ, както и от протоколите за доброволно предаване. По-нататък следва да се има предвид, че осъществяването на двете деяния е запечатано от видеозаписи и следва да се отчете обстоятелството, че когато подсъдимият е бил подгонен, той е хвърлил раницата си, в която са били дори личните му документи, освен предмета на едно от деянията.

Ето защо, съдът намира, че направеното от Б. самопризнание е подкрепено изцяло от доказателствената съвкупност по делото.

Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като 4 същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

От обективна страна подсъдимият М. Б. е осъществил от правна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, защото за периода от 02.01.2023 г. до 18.01.2023 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, които осъществяват поотделно или един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите отнел чужди движими вещи на обща стойност 140,25 лева от владението на различни граждани, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени в условията на опасен рецидив /след като бил осъден, с влязла в сила на 26.11.2010 г. присъда по НОХД № 7678/2010 по описа на РС – Пловдив за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено за срок от 3 години, като на основание чл. 68 от НК наказанието било приведено за ефективно изпълнение, считано от 27.06.2019 г., както и с влязла с сила присъда по НОХД № 207/2019 г. по описа на РС – С. в сила от 16.05.2019 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца при първоначално определен общ режим на изтърпяване /, както следва: