Решение № 364 от 03.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. С., 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

В.ия Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20261800500174 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 118 от 04.07.2025 год., постановено по гр. дело № 636/2023 год. Районен съд – Своге е отхвърлил исковете, предявени от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, представлявано от членовете на Управителния съвет В. Л. С., Г. М. М. и Р. Г.ев Ц., за признаване за установено по отношение на В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Габровница, община Своге, че същият дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 266 от 25.07.2023 г. по ч.гр.д. № 431/2023 г. на Районен съд Своге, а именно: сумата от 566,84 лева – главница, представляваща цената с ДДС на електрическа енергия, за която е издадена фактура № 0003292015/24.11.2020 г., дължима при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в обект „апартамент“ в с. Елисейна, община Мездра, ул. „Заводска“ № 11, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г., и сумата от 214,87 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 08.12.2020 г. до 26.05.2023 г. На основание чл. 130 от ГПК е върната искова молба Вх. № 3022/24.10.2023 г., 1 подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, против В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Габровница, община Своге, в частта за претенцията за главница за разликата над сумата в размер на 566,84 лева до пълния претендиран размер от 850,28 лева и за периода от 18.10.2020 г. до 17.11.2020 г., поради недопустимост на иска и прекратено производството по гр.д. № 636 по описа на Районен съд Своге за 2023 г. в посочената част. С постановеното решение е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 266 от 25.07.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 431/2023 г. на Районен съд Своге, в частта за разликата над сумата в размер на 566,84 лева до пълния претендиран размер от 850,28 лева – главница, представляваща цената с ДДС на електрическа енергия, за която е издадена фактура № 0003292015/24.11.2020 г., дължима при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в обект „апартамент“ в с. Елисейна, община Мездра, ул. „Заводска“ № 11, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г.

С решение 213/10.12.2025 г., РС-Своге е допуснал поправка на ОФГ като е осъдил „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл.

Изток Плаза, представлявано от членовете на Управителния съвет В. Л. С., Г.

М. М. и Р. Г.ев Ц., да заплати на В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с.

Габровница, община Своге, сумата от 500 лева, представляваща направени разноски делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, който го обжалва изцяло с твърдения за неправилност. Излага, че ответникът е в облигационна връзка с „Електрохолд Продажби“ ЕАД и съответно със собственика на електроразпределителната мрежа „Електроразпределителни мрежи

Запад“

ЕАД.

Излага, че първоинстанционният съд не е кредитирал мотивите на ОС-Враца, изложени в Решение от 09.11.2009 г. по в.гр.д. № 617/2009 г. на ОС-Враца, като избирателно е разгледал представените доказателства. Посочва, че няма как да е информиран за това, че към датата на извършената проверка въззиваемият не е бил наемател на обект „апартамент“ в с. Елисейна, ул. „Заводска“ № 11, ако същият не е уведомил дружеството за това. Излага, че става въпрос за обективна отговорност, при която не е необходимо да се доказва вина на потребителя. Прави искане решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което предявения иск уважен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Н. И., чрез пълномощника му адв. С. С., с който оспорва жалбата и моли обжалваното решението да бъде потвърдено. Претендира разноски в размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.

2

Срещу постановеното решение № 118/04.07.2025 г., имащо характер на определение, в частта, в която е върната исковата молба и прекратено производството по делото е депозирана частна жалба от

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с доводи за неправилност.

Излага, че от страна на дружеството била допусната техническа грешка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като периодът на преизчисление е от 17.08.2020 г. до 17.11.2020 г., като в исковата молба посочили коректния период. Моли да бъде отменено решението в тази част и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК В. Н. И., чрез адв. С. С. е подал писмен отговор на частната жалба като е взето становище за неоснователност.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частно правни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от

ГПК- Решение № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.; Решение № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.; Решение № 14/07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на ІІ т.о.;Решение № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о.;Решение № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г.

ІV г.о. и др.

В конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми.

3

Въззивният съд приема решението и за правилно, като във връзка с оплакванията на въззивника следва да се добави и следното:

За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство.

Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум. При липса на идентичност в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите, а отделно от това правото на защита на длъжника би било сериозно накърнено.

В настоящия случай, подобен идентитет не е налице по отношение на периода, поради което правилно и законосъобразно РС-Своге е прекратил производството в тази част като недопустимо и обезсилил издадената заповед за изпълнение в частта за разликата над сумата в размер на 566,84 лева до пълния претендиран размер от 850,28 лева – главница, представляваща цената с ДДС на електрическа енергия, за която е издадена фактура № 0003292015/24.11.2020 г., дължима при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в обект „апартамент“ в с. Елисейна, община Мездра, ул. „Заводска“ № 11, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г.

4

За пълнота следва да се посочи, че съгласно постановките на т.11б от ТР № 4 от 18.04.2014 г. по тълк.дело № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, т.е. предмет на установителния иск по чл.

422 ГПК е вземане на кредитора на основание, което вече е било заявено в заповедното производство, а нови обстоятелства може да бъдат въведени с исковата молба само чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, какъвто в случая не е предявен. Ето защо, обжалваното решение, в частта, с характер на определение следва да се потвърди.

Спорно между страните се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на количеството ел. енергия и начисляване на допълнително парично задължениe за въззиваемия.

На първо място не се доказва ответникът да е клиент на електроразпределителното дружество като потребител на енергийни услуги по смисъла на чл. 41б, б. „б“ от ДР на ЗЕ и същият да е в облигационна връзка с оператора на електроразпределителната мрежа, който е страна по сделките с електрическа енергия по смисъла на чл. 92 от ЗЕ.