Решение № 359 от 12.12.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. гр. Добрич, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна В.а

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500356 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба с рег.№ 1346/27.03.2023 год. на Е. И. В. с ЕГН ********** от гр. Г.Т., чрез упълномощените адвокати В. В.а от АК – гр. Добрич, и Д. К., срещу решение № 29/02.03.2023 год. на Балчишкия районен съд по гр. дело № 628/2021 год., с което са отхвърлени предявените от въззивника на основание чл. 49 от ЗЗД искове за осъждане на Община Б., с административен адрес в гр.

Б. площад „Двадесет и пети септември“ № 6, представлявано от кмета Н.Д.А., да заплати обезщетение за причинени на В. имуществени вреди в размер на 4 203,52 лв. (четири хиляди двеста и три лева и 52 стотинки) и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11 000 лв. (единадесет хиляди лева), настъпили в резултат на деяние, извършено на 04.11.2018 год. по републикански път № III 9002, в участъка между с. З. и с. Д., Балчишка община, на 900 метра преди табелата за с.Д., Балчишка община, при което Е.

И. В. е получил увреждания, изразяващи се в контузия на главата; сътресение на мозъка; счупване на израстъка на малкия пищял на дясна подбедрица, с разместване на фрагментите; ожулвания и разкъсно-контузни рани на двете устни и носа; счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявото 1 стъпало; със среден обем и сложност-последици от травматично избиване на първи горен резец в ляво, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането 04.11.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Община Б. направените деловодни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. (сто лева).

Със същото решение са отхвърлени предявените в условията на евентуалност на основание чл. 50 от ЗЗД иск за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК 000695089, с административен адрес: гр. София, бул.

„Македония“ № 3, представлявана от Г.Т., да заплати обезщетение в полза на Е. И. В. за причинени имуществени вреди в размер на 4 203,52 лв. (четири хиляди двеста и три лева и 52 стотинки) и неимуществени вреди в размер на 11,000 лв. (единадесет хиляди лева), в резултат на деяние,извършено на 04.11.2018 год. по републикански път № III 9002, в участъка между с.З. и с..Д., Балчишка община, на 900 метра преди табелата за с.Д., Балчишка община, при което Е. И. В. е получил увреждания, изразяващи се в контузия на главата; сътресение на мозъка; счупване на израстъка на малкия пищял на дясна подбедрица, с разместване на фрагментите; ожулвания и разкъсноконтузни рани на двете устни и носа; счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявото стъпало; със среден обем и сложност-последици от травматично избиване на първи горен резец в ляво, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането 04.11.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ направените деловодни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лв. (триста лева).

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е получена в деловодството на РС – Б. на 27.03.2023 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателите на 14.03.2023 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря 2 на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства, като е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се извода на съда, че Община Б. е ненадлежна страна. В тази връзка се сочи, че е налице Договор за възлагане от страна на кметския наместник на с. З., сключен по поръчка на управителя на Областно пътно управление Добрич, по силата на който е възложено поддържане на крайпътните насаждения по републиканския път между с. З. и с. Д.. Доколкото кметство с. З. не разполага с процесуална правоспособност, то пасивно легитимирана страна да отговоря по предявените искове е Община Б.. Оспорва се също така и извода на районния съд относно липсата на основание за ангажиране отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“, доколкото процесните вреди са настъпили в резултат на противоправното бездействие от страна на служителите на АПИ във връзка със задължението по поддържане на пътния участък между посочените населени места. В тази връзка се сочи, че правните изводи на РС Б. не съответстват на събраните по делото доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – ответниците по делото, са представили писмен отговор на въззивната жалба, според който същата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Оспорват се като неоснователни, необосновани и в противоречие със събраните по делото доказателства, твърдения на въззивника, обективирани в обсъжданата жалба.

Община Б. настоява, че тъй като процесният инцидент е настъпил на участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа, то ангажимент за поддръжката на този участък е на АПИ. Община Б. няма качеството на възложител на дейности по поддръжката на пътния участък между селата З. и Д..

В своя отговор АПИ сочи, че през 2018 г. не са възлагани дейности по почистване и кастрене на клони от крайпътни дървета и храсти по пътния участък между с. Д. и с. З., поради което не са налице основания за ангажиране на нейната отговорност – в случай вредоносният резултат е настъпил по изключителна вина на трето лице.

3

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 628/2021 г. по описа на Балчишкия районен съд е образувано по искова молба с рег. № 2031/27.10.2021 г. и уточняваща молба с рег. № 2211/12.11.2021 г. на Е. И. В. с ЕГН ********** от гр. Г.Т., чрез упълномощения адвокат В. В. от ДАК, с която срещу Община Б., с административен адрес: гр. Б., площад „21 септември“ № 6, представлявана от кмета Н.А., са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумите от: 11 000 лв. (единадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания от физически увреждания: контузия на главата; сътресение на мозъка; счупване на израстъка на малкия пищял на дясна подбедрица, с разместване на фрагментите; ожулвания и разкъсно-контузни рани на двете устни и носа; счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявото стъпало; със среден обем и сложност-последици от травматично избиване на първи горен резец в ляво/, вследствие настъпилото на 04.11.2018 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/ по републикански път № III 9002, в участъка между с. З. и с. Д., Балчишка община, на 900 метра преди табелата за с.Д., община Б., при преминаването на ищеца като водач на мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ***, същият пада на пътното платно след удар върху горната част на тялото му от току-що отсечен клон от лицето А. Г. Г., който е извършвал, без да има право на това, възложената му от кмета на кметство с. З., общ. Б., дейност по оформяне на корона чрез отрязване на крайпътно дърво /крайпътно насаждение/, за което деяние Г. е признат за виновен по а.н.х. дело № 104/2020 г. по описа на Балчишкия районен съд; 4 203,52 лв. (четири хиляди 4 двеста и три лева и 52 стотинки), представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, в това число: 2 282 лв., представляваща разлика за работни заплати, изчислена на базата на получаваното трудово възнаграждение за периода от м. септември 2019 г. до м. юни 2020 г. и изплатени обезщетения за болнични за периода ноември 2018 г. до септември 2019 г.; 780 лв. – стойността на закупено медицинско изделие за операция в МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна;

500 лв. – стойността на поставената зъбна протеза на мястото на травматично избития първи горен резец в ляво; 342 лв. – стойността на ремонта на повредения в резултат на процесното ПТП мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ***;

153,50 лв. – стойността на закупените лекарства и помощни средства; 86 лв. – стойността на закупена ортеза за глезен; 60 лв. – стойността на изследване – остиодензитометрия, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането 04.11.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В условията на евентуалност, ако главните искове не бъдат уважени, ищецът претендира Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК000695089, гр.

София бул. „Македония“ № 3, представлявана от Г.Т., да заплати процесните суми, като обезщетение за причинените на ищеца подробно описано по-горе имуществени и неимуществени вреди, настъпили поради бездействието на ответника във връзка със задължението му да поддържа крайпътните насаждения в процесния участък от пътя, представляващ част от републиканската пътна мрежа.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощените по делото адвокати, на 04.11.2018 г. около 13,30 часа, Е. И. В., в група с други мотоциклетисти: М.С., И.В., С. И. и П. Г., се движел по републикански път № III 9002, от гр. Генерал Тошево в посока гр. Б. със собствения си мотоциклет, марка „Сузуки“, с peг. № ***.

Първи се е движел М., след него С., пострадалият Е. В. е бил трети. Малко преди село Д. първият мотоциклетист от колоната М. М. видял човек в близост до банкета на лентата за насрещно движение, който махал с ръка.

Поради тази причина натиснал спирачки, като намалил скоростта на движение и махнал с ръка на другите мотоциклетисти, движейки се след него, да намалят скоростта. В този момент, на този участък от пътя, бригада от трима души, по указание на кмета на с. З., общ. Б., св. И. И., сред които А. Г., извършвали санитарна сеч на храсти и клони от дървета, в дясно от пътното 5 платно. Първите двама мотоциклетисти успели да преминат участъка, но при преминаването на Е. В. паднал клон, току-що отсечен от А. Г. върху пътното платно, който с крайните си клони ударил В. в горната част на тялото и го повалил назад, след мотоциклета, върху пътя, а мотоциклетът продължил известно време движението си напред, след което паднал на дясната си страна. На място пристигнала линейка с медицински екип, които транспортирали пострадалия Е. В. в МБАЛ, гр. Добрич, където последният бил настанен в отделение по неврохирургия, с множество наранявания.

С решение № 132/16.07.2020 г. по АНХД № 104 по описа на PC - Б. за 2020 г. А. Г. Г. е признат за виновен в това, че с извършените от него действия е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на ищеца Е. И. В., който е получил следните увреждания: 1. контузия на главата; сътресение на мозъка; счупване на израстъка на малкия пищял на дясна подбедрица, с разместване на фрагментите; ожулвания и разкъсноконтузни рани на двете устни и носа; счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявото стъпало; със среден обем и сложност-последици от травматично избиване на първи горен резец в ляво.