Решение № 1099 от 17.12.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И

Е

№ …

Гр. Враца, 17.12.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ при секретаря

Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 5376 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени е за разглеждане искове, както следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 600,00 лв. главница; 2/ осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 660,55 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 3/ осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 130,40лв., представляваща неизплатено договорно възнаграждение съгласно чл. 4 от Общите условия към процесния договор за кредит за периода от 15.11.2017 г. до 15.09.2018 г.

Ищецът

„Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И.Д.Б. за следните суми: 1390,95 лв. - главница дължима по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 18.09.2017 г. между „Профи Кредит България” ЕООД и длъжника; 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена за периода от 16.11.2017 г. до 16.01.2018 г.; 8,26 лв. законна лихва за забава за периода от 16.11.2017 г. до 16.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 28,58 лв. - държавна такса и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е предявен установителен иск за част от вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, а именно, за сумата от 600,00 лв., представляваща главница. Ищецът, с молба с вх. № 9603/14.06.2019 г. и молба с вх. № 11821/12.07.2019 г., е уточнил, че едновременно с предявения установителен иск, обективно кумулативно предявява и два осъдителни иска - за сумата от 660,55 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от 130,40лв., представляваща неизплатено договорно възнаграждение съгласно чл. 4 от Общите условия към процесния договор за кредит за периода от 15.11.2017 г. до 15.09.2018 г.

С влязло в законна сила Определение № 1723/15.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2573/2018 г. съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 2 ГПК издадената в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* против И.Д.Б., ЕГН ********** заповед за изпълнение на парично задължение № 1623/13.06.2018 г. в частта за сумата над 600,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 18.09.2017 г. между „Профи Кредит България” ЕООД и длъжника; в частта за сумата от 30,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена за периода от 16.11.2017 г. до 16.01.2018 г.; в частта за сумата от 8,26 лв. законна лихва за забава за периода от 16.11.2017 г. до 16.01.2018 г.; в частта на присъдената държавна такса за сумата над 12,00 лв. до пълния присъден размер от 28,58 лв., както и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение за сумата над 21,00 лв. до пълния присъден размер от 50,00 лв.

Ищецът твърди, че на 18.09.2017 г. между ищеца, като кредитор, и И.Д.Б., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № **********. Сочи се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 600 лв., като общото задължение по договора, заедно с уговорените лихви и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, възлизало на сумата от 1390,95 лв. Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 18.09.2017 г. превело по банковата сметка на ответника сумата от 400,00 лв.

Длъжникът поел задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора. Били уговорени 11 погасителни вноски в размер на 110,97 лв. всяка от тях, с падежна дата – всяко 15-о число на месеца. Длъжникът не изпълнявал поетите задължения, като не направил нито една погасителни вноска, поради което на 16.01.2018 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и била обявена предсрочната изискуемост на вземанията по него. За прекратяването на договора и настъпилата предсрочна изискуемост ответницата била уведомена с писмо от 18.01.2018 г. С молби с вх. № 9603/14.06.2019 г. и вх. № 11821/12.07.2019 г. ищецът излага допълнителни фактически твърдения. Уточнява, че предявеният установителен иск е за сумата от 600,00 лв. и представлява неизплатения по договора размер на главница, като останалите суми до пълния заявен в заповедното производство размер от 1390,95 лв. предявява като осъдителни искове, както следва: 660,55 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от 130,40лв., представляваща неизплатено договорно възнаграждение съгласно чл. 4 от Общите условия към процесния договор за кредит за периода от 15.11.2017 г. до 15.09.2018 г.

Уточнява, че вземането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги произтича от сключено между страните споразумение за предоставянето на такъв пакет от услуги и чл. 15 от Общите условия към договора. Общото възнаграждение било в размер на сумата от 660,55 лв., като ответникът не погасил никаква част от него. Било уговорено, че погасяването на това възнаграждение следва да се извършва с вноските по кредита и уговорения погасителен план между страните.

Пакетът от допълнителни услуги включвал правото на ответника за приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит, както и получаването на гаранция, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски. Гарантирал си е освен това, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски, като поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски. Моли съда да установи вземането за главница и да осъди ответника да му заплати сумите за възнаграждение за допълнителен пакет от услуги и договорно възнаграждение. Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника И.Д.Б. чрез назначения му по делото особен представител, като в срока за отговор по чл. 131 ГПК не е подаден такъв. С писмен отговор, депозиран в РС Враца на 21.10.2019 г. – след изтичането на предвидения в закона срок за отговор, ответникът оспорва исковата молба. Счита, че процесният договор е нищожен поради нарушение на добрите нрави, като се позовава на уговорения в него годишен лихвен процент от 41,17% и ГПР от 49,88 %. Сочи, че е налице и нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на попълнено от ответника Б. искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********/15.09.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт **********/18.09.2017 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответника И.Б.. От договора се установява, че ответникът, като кредитополучател, е получил от „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитодател, потребителски кредит в размер на 600 лева. Кредитополучателят се задължил да върне паричната сума на равни месечни вноски от по 66,40 лева за период от 11 месеца. В договора е уговорен годишен процент на разходите 49,88%, годишен лихвен процент 41,17%, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита 730,40 лева. От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 660,55 лева, която се заплаща разсрочено по 60,05 лева на месец. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от 1390,95 лева, а общият размер на месечната погасителна вноска – 126,45 лева. Между страните е подписано и допълнително споразумение за пакета от допълнителни услуги от 18.09.2017 г.

В Договора за кредит е отбелязано /б. А от раздел „Декларации“/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. Г от раздел „Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и споразумение.

Съгласно погасителния план, падежът на последна погасителна вноска е на 15.09.2018 г.

Представени са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договори за потребителски кредит, подписани на всяка страница от кредитора и ответника.

Представени са погасителен план към договора и Стандартен европейски формуляр, подписани от ответника Б..

По делото е представено преводно нареждане за кредитен превод от 17.12.2018 г. /л. 36/, видно от което на 18.09.2017 г. кредиторът е превел заемната сума от 600,00 лева по банкова сметка *** И.Б. в „Алианц

Банк България” АД. Номерът на банковата сметка е посочен от ответника в договора за кредит и същият съвпада с номера от паричния превод.

Представено е уведомително писмо до Иво Александров от ищеца, с което го уведомява за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Липсват отбелязвания върху същото за неговото получаване. Не са представени и разписка за неговото доставяне или друг удостоверяващ връчването му документ.

Прието по делото е и извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит /л. 37/, от което се установява, че при ищцовото дружество не са отчетени каквито и да било погасявания по кредита.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От „Профи

Кредит България“ ЕООД против И.Д.Б. е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 600,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит **********/18.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 2573/2018 г. по описа на РС Враца. Предявеният установителен иск е допустим, подаден е в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47 ГПК, поради което е налице правен интерес за ищеца от неговото предявяване.

Обективно кумулативно съединени с установителния иск са и два осъдителни иска: осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 660,55 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал.