Решение № 2371 от 17.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2371

................., 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ....................... като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20211110127412 по описа за 2021 година обективно съединени иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни задължението си по договор за търговска продажба заедно с обезщетение за забавата и договорна лихва, с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия закон, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

Ищецът ......................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.

...................... на ул. ............................ чрез пълномощника адвокат З. Й. Ц. твърди, че сключил с ответника М. М. Ц. с ЕГН**********, живеещ в ..................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ................. в жилищен квартал ................. чрез пълномощницата адвокат А. Н. Н. договор за изработка – за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и ненаименован .................., по силата на който предоставил на ответника за ползване мобилен телефон, а ответникът се задължил да плаща определена сума на месец за ползването. Ищецът изпълнил задълженията си по договора, като предоставила на ответника вещта за временно ползване. Ответникът обаче не изпълнил задължението си по договора за изработка и той бил предсрочно прекратен. Ищецът развива съображения, че така за него възникнало право да търси всички дължими месечни суми до края на срока на договора за лизинг наведнъж.

На 07. Х. 2022 година пълномощникът на ищеца представя в съда молба по веда на чл. 145 от Гражданския процесуален кодекс. С нея поддържа, че падежите на всички вноски по договора за лизинг настъпили – обстоятелство, което съдът следвало да вземе предвид по силата на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс. Ответникът не върнал вещта, предмет на процесния договор.

Въпреки изричните указания, дадени на ищеца с определението по чл. 140 от същия кодекс, с молбата не е посочено дали ответникът е канен доброволно да върне процесната вещ.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

813.67 лева престация по ..................;

1 законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 12. ХІІ. 2017 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че ищецът търси неустойка. Уговорката била недължима по силата на чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите като противоречаща на добрите нрави. Вземането на ищеца било погасено и по давност.

1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на договора за изработка и на ненаименования .................. :

На 22. IV. 2015 година в ............... страните в настоящото производство сключват представен по делото с исковата молба договор за изработка – за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ищецът се задължава да предоставя на ответника такива услуги, а ответникът се задължава да плаща месечна абонаментна такса.

На същата дата в ................. страните в настоящото производство сключват представен по делото с исковата молба ненаименован .................., по силата на който ищецът се задължава да предостави на ответника за временно ползване мобилно устройство, срещу което ответникът се задължава да му плати цена от 1 439.59 лева. по силата на чл. 3 от договора същият се сключва за срок от двадесет и три месеца, за всеки от който ответникът дължи цена от 62.59. По силата на т. т.

2 и 3 от договора ответникът има право да придобие вещта след като плати уговорената цена или се задължава да я върне, в който случай дължи неустойка от 52.59 лева. По силата на чл. 12, т. 2 от Общите условия към договора остатъка от уговорената цената става изискуем с прекратяването на договора за изработка, както и в случай на забава на ответника за някое от задълженията по ненаименования договор. По силата на първата точка, в случай на забава ищецът има право: да се откаже своето изпълнение по договора след писмено уведомление; да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми; да поиска връщане на мобилното устройство.

2. По изпълнението на договора за изработка :

На 01. ХIІ. 2015 година ищецът издава фактура №.............. от на стойност 76.48 лева с данъка върху добавената стойност, представена по делото с исковата молба . Фактурата е издадена за месечна абонаментна такса от 14.59 лева и вноска лизинг от 62.59 лева, както и за задължения от предходен период от 00.70 лева. Ответникът е посочен като получател във фактурата.

На 01. І. 2016 година ищецът издава фактура №..................... от на стойност 153.66 лева с данъка върху добавената стойност, представена по делото с исковата молба . Фактурата е издадена за месечна абонаментна такса от 14.59 лева и вноска лизинг от 62.59 лева, както и за задължения от предходен период от 76.48 лева. Ответникът е посочен като получател във фактурата.

На 01. IІ. 2016 година ищецът издава фактура №7236256468 от на стойност 230.24 лева с данъка върху добавената стойност, представена по делото с исковата молба . Фактурата е издадена за месечна абонаментна такса от 13.99 лева и вноска лизинг от 62.59 лева, както и за задължения от предходен период от 153.66 лева. Ответникът е посочен като получател във 2 фактурата.

На 01. IIІ. 2016 година ищецът издава фактура №********** от на стойност 288.97 лева с данъка върху добавената стойност, представена по делото с исковата молба . Фактурата е издадена за вноска лизинг от 62.59 лева, както и за задължения от предходен период от 230.24 лева. Ответникът е посочен като получател във фактурата.

На 01. ІV. 2016 година ищецът издава фактура №7238893817 от на стойност 1 267.78 лева с данъка върху добавената стойност, представена по делото с исковата молба . Фактурата е издадена за неустойка за прекратяване на договора за изработка от 165.14 лева и вноска лизинг от 813.67 лева, както и за задължения от предходен период от 288.97 лева. Ответникът е посочен като получател във фактурата.

3. По изпълнението на ненаименования .................. :

Според т. 4 от договора вещта – мобилно устройство е предоставена на ответника в деня на сключването на сделката. Обстоятелството не се оспорва от ответната страна.

2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс:

На 12. ХII. 2017 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. На 01. IХ. 2020 година СLX състав на съда постановява по частно гражданско дело №86759 по описа на съда за 2017 година Разпореждане №188299, с което отхвърля заявлението в частта му, с която заявителят търси предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски. Съдът указва на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск за вземането си. Разпореждането влиза в сила на 13. IV. 2021 година, след потвърждаването му от Софийски градски съд. Искът по настоящото дело е подаден в пощата на 13. V. 2021 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главницата:

Предявен е иск за реално изпълнение с прано основание чл. 79 от Закона задълженията и договорите, за чието уважаване е необходимо наличието на следните предпоставки: облигационна връзка, по силата на която ответникът дължи изпълнение; ищецът да е изпълнил задължението си; пълно или частично неизпълнение от страна на ответника.

От събраните писмени доказателства в настоящия процес се установи по един безспорен начин, че между страните в настоящото производство са сключени договор за изработка и ненаименован ................... В изпълнение на задълженията си по втория договор ищецът предал на ответника вещ – мобилно устройство.

Според чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В настоящия случай такова обстоятелство е изтичането на срока на изпълнение на ненаименования ................... Към момента на постановяване на настоящото решение падежът на всички вноски по договора е настъпил и ответникът дължи престация, дори и ищецът да не упражнява правото си да иска 3 предсрочно плащане. Нещо повече, по делото е безспорно, че през целия период на действие на договора, ответникът е ползвал вещта. Ответната страна не твърди, нито представя доказателства за погасяване на задължението си чрез плащане.

3. По възраженията на ответника:

Ответникът твърди чрез пълномощницата си, че уговорката за предсрочна изискуемост на всички вноски преди изтичане на срока на договора е недействителна, защото противоречи на добрите нрави – ищецът ще получи изпълнение без да престира. По изложени по-горе съображения обаче, съдът счита, че към момента на постановяване на решението срокът на договора е изтекъл, а ответникът е ползвал вещта през цялото време. Следователно, плащане се дължи по силата на уговорките на самия договор: ответникът е длъжен да престира, за да възмезди ищеца за ползването на вещта му.

Ответникът поддържа още, че вземането на ищеца е погасено по давност. Процесното вземане на ищеца се погасява с петгодишна давност по силата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Давността започва да тече с настъпване на изискуемостта на задължението по силата на чл. 114 от Закона за задълженията и договорите. В процесния случай изискуемостта настъпва на 01. ІV. 2016 година в деня, следващ издаването на фактурата, в която задължението е посочено.

Давността се прекъсва с предявяването на иска (чл. 116 от Закона за задълженията и договорите), а съгласно чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс искът за установяване съществуването на вземанията предмет на заповедта за изпълнение се счита предявен от дата на депозиране на заявлението в съда. Процесното заявление постъпва в регистратурата на съда на 12. ХII. 2017 година, едва година и половина след възникване на задължението. Следователно, вземането по процесния договор не е погасено по давност.

По изложените съображения съдът счита, че искът следва да бъде уважен като основателен.

4. По иска за обезщетението за забава :

Предвид уважаването на главния иск акцесорният иск за обезщетение за забава също следва да бъде уважен като основателен.

3. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ищецът представя списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс с молба, постъпила в съда на 07. Х. 2022 година. Според списъка ищецът е направил в исковото производство разноски от 75.00 лева за държавна такса. Предвид изхода на делото посочената сума следва да се присъди в полза на ищеца.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

1. ОСЪЖДА М. М. Ц. с ЕГН**********, живеещ в ..................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ................. в жилищен квартал ................. чрез пълномощницата адвокат А. Н. Н. да плати на ......................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ...................... на ул. ............................ чрез пълномощника адвокат З. Й. Ц. следните суми:

4

813.67 лева престация по ..................; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 12. ХІІ. 2017 година до окончателното плащане;

75.00 лева разноски по делото.

2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.

3. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на ищеца по следния начин:

1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния адрес, посочен в молба, постъпила в съда на 07. Х. 2022 година, на основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.