Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 607 от 12.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1262/2025
Вид
Решение № 607
Подписан
12.05.2026
Състав
Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000501262 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4946 от 23 август 2024г. по гр. д. № 2969/2022г.

Софийски градски съд, ГО, 24 състав е отхвърлил предявения от Д. В. М., ЕГН**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ №3, ет. 2, ап.

19 - чрез адвокат И. П. срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК - 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за сумата 122 170, 002 лв., за която е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 50647/2013г. по описа на СРС, 72 състав и образувано изп. д. № 20217900402334.

Д. В. М. е подала въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 2969/2022г. на СГС, ГО, 24 състав. С доводи, че решението е неправилно поради това, че съдът не е отчел, че 5 - годишната погасителна давност е изтекла в хода на висящия процес, при липса на искане за налагане на запор по второто изпълнително дело и без възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ и при начало на давностния срок по време на извънредното положение, считано от 17.04.2020г., иска отмяна на решението и вместо това уважаване на предявения иск.

1

Насрещната страна „Банка ДСК“ АД е оспорила въззивната жалба с доводи, че обжалваното решение е правилно с оглед исканията за извършване на действия по принудително изпълнение, като поддържа, че давност не тече по време на настоящия процес, в който кредиторът поддържа, че давностният срок не е изтекъл.

Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира същото за валидно и допустимо.

По доводите в жалбата, насрещните доводи и в приложение на императивните материалноправни норми, приложими към спора, косвено по правилността на обжалваното решение, намира следното:

Предявен е на 22.03.2022г. иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата е оспорила с правопогасяващо възражение за давност правото на принудително изпълнение на вземания по изп. дело № 2334/2021г. по описа на ЧСИ с рег. № *** с район на действие СГС, основано на твърдения, че последното извършено изпълнително действие по изп. дело № 955/2014г., образувано при същия ЧСИ, е от 28.09.2026г., поради което и вземането в общ размер на 122 170, 02 лв. – остатък от задълженията към взискателя ответник, след като му е била изплатена сума от 121 413, 57 лв. от извършена публична продан, е погасено с изтичането на петгодишна давност.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил основателността на иска с възражения, че на 18.11.2021г. е образувал след настъпилата перемпция ново изпълнително дело, а на 20.11.2021г. е наложен запор върху вземане на длъжницата към банката – взискател, като по време на извънредното положение не са текли давностни срокове, поради което и материалното му право не е погасено по давност. От своя страна ищцата е посочила, че към датата на образуване на второто поред изпълнително дело давността е изтекла, а давностните срокове, дори да се приеме, че са спрели да текат по време на извънредното положение, са започнали да текат след изтичане на 7 дни от 09.04.2020г.

За да постанови обжалваното решение, с което разгледаният иск е отхвърлен, първоинстанционният съд е приел, че петгодишният давностен срок за процесното вземане изтича на 05.12.2021г. с оглед и спиране теченето 2 на давностните срокове по време на извънредното положение и към тази дата по второто образувано изпълнително дело има извършено изпълнително действие - запор върху банковите сметки, извършен на 23.11.2021г., поради което погасителната давност не е изтекла.

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът, предявил отрицателен установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане. В конкретния случай, с оглед повдигнатия спор, взискателят ответник следва да докаже, че определен изтекъл период от време след 28.09.2016г. е правно ирелевантен по отношение броенето на давностния срок – петгодишна давност, приложена и от първоинстанционния съд, предвидена за вземане, установено със съдебно решение (117, ал. 2 ЗЗД), с оглед правните последици, които възникват при стабилизиране на заповед за изпълнение, което на настоящия етап от производството не е спорно – настъпил е ефект, близък до силата на пресъдено нещо, при единствена възможност за оспорване на вземанията, предмет на заповедта, с иска с правно основание чл.

424 ГПК /по делото не се спори, че изпълнителният лист /ИЛ/ е издаден въз основа на документ по чл. 417 ГПК и допуснато незабавно изпълнение/.

За да се произнесе по основния спорен въпрос относно погасителната давност, въззивният съд взе предвид следното :

Спор по фактите във въззивното производство не е повдигнат. Спорът пред въззивния съд е пренесен по правото. Спори се по правните последици на действия на ответника – взискател във връзка с възраженията му, - каква е продължителността от време, през което е било обявено извънредно положение, и през което срокът на погасителната давност не е текъл, като жалбоподателката релевира и довод за неправилност на обжалвания акт поради неотчитане от съда, че взискателят не е направил искане за налагане на запор по второто изпълнително дело. Спори се и по правните последици от предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК - спира ли да тече погасителната давност по време на висящия процес.

За да приложи закона и ТР, относими за разрешаване на спора, въззивният съд приема за установени следните фактически положения въз 3 основа и на приети в първоинстанционното производство положения:

С ИЛ от 13.12.2013г., издаден по гр. дело № 50647/2013 г. от СРС, 72 състав, – заповедно производство, ищцата М. е осъдена да заплати на кредитора “Банка ДСК“ ЕАД сумата 195 549, 75 лв. - главница, 18 760, 34 лв.

– договорна лихва за периода 10.12.2012г. – 03.12.2013г., ведно със законната лихва от 04.12.2013г. до изплащане на вземането, заемна такса в размер на 2 326, 31 лв., сумата 19 415, 63 лв. – наказателна лихва за периода 06.12.2012г. до 03.12.2013г. и сумата 7 531, 56 лв. – разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. ИЛ е издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение на заповед за изпълнение /ЗИ/ на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Въз основа на посочения ИЛ безспорно е било образувано изпълнително дело № 955/2014г. по описа на ЧСИ с рег. № *** с район на действие СГС, по което последното извършено изпълнително действие е от 28.09.2026г., и това изпълнително производство е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК на 18.11.2021г., така както е удостоверено върху ИЛ. Въз основа на този ИЛ взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело на 18.11.2021г. с искане за извършване на справки за имотното състояние на длъжницата, както и за сключен трудов договор, като е поискал наред с това и налагане на запори и възбрани. Със запорно съобщение, връчено на банката, която е и взискател, на 23.11.2021г., е наложен запор върху всички вземания към банката и банката е отговорила, че длъжницата има открита разплащателна сметка, върху която е наложен запор при два предходни наложени запора; съобщение за образуваното изпълнително дело е връчено на длъжницата по месторабота на 04.04.2023г.

При така приетото за установено от фактическа страна относно извършените действия по принудително изпълнение, въззивният съд приема следното относно основателността на предявения иск:

Както се прие и по-горе, след влизане в сила на ЗИ, настъпва ефект, близък до силата на пресъдено нещо, при единствена възможност за оспорване на самото вземане, предмет на заповедта, с иска с правно основание чл. 424 ГПК, поради което приложима към погасяване на процесните вземания е именно давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, предвидена за вземане, установено със съдебно решение, - пет години. По силата на чл. 116, 4 б.”в” ЗЗД давността се прекъсва от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по - нататъшната съдба на тези действия (такова изискване законът не поставя, т.е. не е предвидено да отпада ефектът на прекъсването) и това е правната норма, поставена в основата на разрешаване на спора.

Спорното материално правоотношение се регулира, както вече се посочи, и от няколко тълкувателни акта, които съдът е длъжен да приложи при разрешаването на спора. Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя. Посоченото ТР обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Съгласно разясненията в това задължително за съда ТР (т. 10), след образуването на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата давност не спира, като според това ТР, ППВС № 3/1980г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, - вече е изгубило сила. Не е изпълнително действие и не прекъсва давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на призовката (поканата) за доброволно изпълнение, както и искането за извършване на справки (т. 10 от цитираното ТР от 2015г.). Според ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК на ВКС обаче, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д.

№ 2/2013г., ОСГТК, ВКС. Съгласно т.3 от ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълк. д. № 2/2023г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В мотивите към това ТР е прието, че кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от 5 възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго - взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото прекратяване с постановление, което задължение законът изрично му вменява в съответствие с принципа за удостоверяване на изпълнителните действия и за да се приложат някои предписани в закона последици, като съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново изпълнително дело.