Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 27.10.2023, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 500/2023
Вид
Решение № 270
Подписан
27.10.2023
В сила
21.11.2023
Състав
Гроздан Бончев Грозев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. гр. Хасково, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20235640200500 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Е. Хюсню К. от град Хасково, срещу Наказателно постановление № 23-1253-000548 от 21.04.2023г. на Началник група при Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че пробата с техническото средство не била взета правилно, като от там бил получен и резултата описан в АУАН и НП. Твърди, се, че на жалбоподателя не бил връчен на место талон за изследване с номер 110598 от 08.04.2023г. това станало много след това в дома на жалбоподателя и той не можел да се възползва да даде кръв за изследване поради факта, че бил изтекъл срока за това.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник група при Сектор "ПП" при ОД на МВР – Хасково. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован се явява лично и с адв.Т.. последният поддържа жалбата на изнесените в нея основания и в хода по същество излага подробни доводи, защо следва да се отмени атакуваното НП. Претендират се и разноски по делото.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор "ПП" при ОД на МВР - 1

Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 08.04.2023г., около 23:31 часа в град Хасково, на бул. България до сладкарница ,, Наслада ", в посока към Съдебна палата – Хасково, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ , с рег.№******, собственост на М. С. К. от гр.

Хасково. Там жалбоподателят бил спрян за проверка от св.В. С. К. и И. Н. К., и двамата служители в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Хасково. На место свидетелите след като установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя, приканили последния да бъде тестван с техническо средство – "Алкотест Дрегер" 7510 с фабр. № ARВА - 0065. При извършване на проверката с техническото средство било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 0. 89 на хиляда промила. На жалбоподателя бил издаден и връчен талон за изследване с номер 110598. В последствие не е дадена кръвна проба от жалбоподателя.

С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача Е. Х. К. бил съставен на дата 08.04.2023г., в негово присъствие, от свид. В. С. К. Акт за установяване на административно нарушение, по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП , който бил връчен на жалбоподателят и той подписал без възражения. Такива не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата дата, според отбелязването в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. С. К. и И. Н. К. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти. Показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на "водач" на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата , изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от 2 право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т.2. над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на санкционния акт. Съставения акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е бил съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з1632 от 02.12.2022г. на Министъра на вътрешните работи.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган видно от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2022г. на Министъра на вътрешните работи, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе относно съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия орган. Тоест и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяната на НП.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Е. Х. К. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ , с рег.№*****, собственост на М. С. К. от гр.

Хасково, на бул. България до сладкарница ,, Наслада ", в посока към Съдебна палата – Хасково. Това е станало след употреба на алкохол, която е установена с техническо средство – "Алкотест Дрегер" 7510 с фабр. № ARВА – 0065, който е отчел концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя 0. 89 на хиляда промила. Проверката с техничиското средство е извършена от В. С. К. и И. Н. К..

Тук следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на св.Х. К. баща на жалбоподателя, че на сина му не бил връчен талон за изследване с номер 110598, което е в подкрепа на твърденията в жалбата, че невръчването на този талон е причината жалбоподателя да не даде кръвна проба. Тук следва да се посочи на първо место, че видно от АУАН в него не са направени никакви възражения относно констатациите посочени в акта.

Една от тези констатации е, че на жалбоподателя е издаден талон за изследване с номер 110598. Освен това видно от талон за изследване с номер 110598 същият е връчен на жалбоподателя на 08.04.2023г. в 23.55 часа и това е станало срещу подпис на жалбоподателя, поставен в талона за изследване с номер 110598.

Това, че подписът поставен на местата – „Подпис на проверено лице“, в това число и за връчване на процесния талон се доказва и от заключението на назначената по делото съдебно-почеркова /графологична/ експертиза. Тоест според съда безспорно се доказа по делото, че на жалбоподателят е издаден и връчен срещу подпис талон за изследване с номер 110598. Твърденията в жалбата и в показанията на св.Х. К. баща на жалбоподателя, са само 3 в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя и не се подкрепят от останалите доказателства по делото, напротив опровергават се от тях изцяло.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2, вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване на се изисква настъпването на допълнителни вредни последици – напр. причиняване на ПТП. Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по себе си за съставомерността на деянието.

За да бъде осъществен съставът на административно, предвиден в цитираната разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и съответно е реализирана отговорността, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 8 до 1.2 на хиляда, включително установено по надлежния ред.

Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно определена величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 0,8 промила до 1.2 на хиляда, включително, очертаващи административнонаказателната му отговорност по т. 1 на чл.174, ал.2 ЗДвП . Следователно, точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение, надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0.8 промила до 1.2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, е медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, респ. този по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е употребил алкохол. Факт, който последният всъщност не отрича, а така също се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта – 0.89 на хиляда, установено чрез субсидиарния подход за определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство, приложим в хипотезите, в които лицето на практика отказва да даде кръвна проба за изследване или да съдейства за вземането на кръв и извършването на лабораторно изследване за определяне концентрацията на алкохол, каквато е настоящият случай.