Разпореждане № 55946 от 03.04.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 55946 гр. София, 03.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно гражданско дело № 20251110105702 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.

Делото е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу З. М. Л., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 929, 10 лв. – неплатена главница по договор за паричен заем № ****** от 20.11.2023 г., 83, 34 лв. - договорна лихва за периода от 05.12.2023 г. до 21.05.2024 г., 126, 31 лв. – лихва за забава за периода от 22.05.2024 г. до 28.01.2025 г.

С молба от 24.02.2025 г. в изпълнение на дадени указания заявителят е посочил, че длъжникът е заплатил по договора сума в общ размер на 121 лв., като с нея са погасени главница – 70, 90 лв., договорна лихва 13, 47 лв., възнаграждение по гаранционна сделка – 36, 63 лв.

Съдът констатира, че вземането произтича от договор за паричен заем № ****** от 20.11.2023 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И. Г. Я., отпуснат за сумата от 1 000 лв. главница, за срок от 26 седмици, платим на 13 вноски, при договорен годишен лихвен процент от 35.00% и посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от 41, 23 % с посочена обща дължима сума по кредита 1 096, 81 лв. За обезпечаване на задълженията на кредитополучателя е сключен гаранционен договор № ****** от 20.11.2023 г.с одобрено от заемодателя дружество – „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция за поемане на задължението потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 476, 19 лв., платимо с погасителните вноски по договора за кредит. Очевидно и без нуждата от специални знания възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР. Съгласно Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В случая кредитодателя предоставя на кредитополучателя възможност да избере обезпечение – банкова гаранция, поръчител, който да отговаря на множество условия или сключването на договор за гаранция с одобрено от него дружество. Липсва житейска и правна логика да се обоснове възможност на заемтаел да предостави банкова гаранция за получената сума.

Изискванията за качествата на двете физически лица поръчители, както и краткият срок за представяне на документи, които ги установяват правят и тази възможност трудно изпълнима и практически неприложима. Реално, за да се сключи договор заемателят е изправен пред единствена възможност – да сключи договор с одобрено от заемодателя дружество гарант, съответно да му заплати въанграждение, поради което и 1 възнаграждението, дължимо на поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР според настоящия състав.

В конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП. Съдът приема, че е налице вероятна недействителност на договора за потребителски кредит по чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19 ЗПК, поради което се дължи единствено чистата стойност от 1 000 лв. ( с оглед чл.23 ЗПК), защото в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.

Видно от посоченото от заявителя длъжникът е погасил сума в общ размер на 121 лв., т.е. непогасена част от задължението за връщане на главница е 879 лв.

Според настоящия състав лихва за забава върху дължимата главница се дължи за лихва за забава за периода от 29.10.2023 г. до 13.01.2025 г. и е в общ размер на 84, 02 лв., доколкото при прилагане разпоредбата на чл. 23 ЗПКр, сключеният заем следва да се счита за безвъзмезден такъв, а според сключеният договор срокът за погасяване на заема е до 25.08.2019 г. /в този смисъл решение № 3432 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. на СГС, III-Б състав, решение № 20099 от 06.12.2023 г. по гр.д. № 28804/2021 г. по описа на СРС, 182 с-в/./

На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 88 състав

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 33241/31.01.2025 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 срещу З. М. Л., ЕГН ********** с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 121 лв. – неплатена главница по договор за паричен заем № ****** от 20.11.2023 г., 83, 34 лв. - договорна лихва за периода от 05.12.2023 г. до 21.05.2024 г., 42, 29 лв. – лихва за забава.

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Препис да се връчи на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2