Определение № 891 от 08.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 891 гр. Ловеч, 08.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500652 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е частна жалба № 5160/03.10.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт И. Н. против разпореждане № 1094/25.09.2024 г. по ч.гр.д. № 693/2024 г. на РС – Троян, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. П. М. изцяло. По отношение на доказателствата за извършената цесия, жалбоподателят цитира практика на ОС – Търговище, ОС – Плевен, ОС – Шумен, ОС – Пловдив. Във връзка с твърдението за неравноправни клаузи, излага, че атакуваният съдебен акт е в противоречие с чл. 26, ал. 4 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 5 ЗЗП, съгласно който наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Счита, че в процесния случай договорът за кредит, от които са възникнали задълженията за главница, договорна лихва и лихва за забава, може да продължи действието си без таксата за оценка на риска, поради което заповедният съд е следвало да не присъжда таксата за оценка на риска и да присъди всички останали заявени суми. Твърди, че процесната такса не е свързана с усвояването и управлението на кредита, а покрива разходи, извършени от банката към момента на сключване на договора и непосредствено след него. Сочи, че банката предоставя на потребителя само кредит, а макар и наречена „такса“, същата 1 има за цел да компенсира разход извършен от Банката за конкретния потребителски кредит, който разход е включен в общите разходи на потребителския кредит, формиращ ГПР, който в процесния случай не надвишава 5 пъти законната лихва – законоустановеният таван съгласно чл.

19, ал. 4 от ЗПК. На следващо място посочва, че заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК е формално и като такова не следва да се сочат и доказват твърденията на заявителя, а е достатъчно ясно да бъдат индивидуализирани дължимите вземанията и да е в съответствие с разпоредбата на чл. 410 от ГПК. Излага, че в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение по чл.

411, ал. 2 от ГПК да следи дали искането на заявителя не противоречи на закона и на добрите нрави, включително и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице вероятност за това.

Моли съда да отмени атакувания съдебен акт от 25.09.2024 г. на Районен съд – Троян, с който заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу К. П. М., като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт на 02.10.2024 г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Частната жалба е подадена на 03.10.2024 г.

Следователно е спазен законоустановеният срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба № 5160/03.10.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД – София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 4544/30.08.2024 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против К. П. М. за сумата от 6,506.16 лева представляваща главница, договорна лихва в размер на 4834.76 лева за периода от 14.10.2018 г. до 15.07.2022 година, обезщетение за забава – 3,762.14 лева – считано от 15.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението, дължими по

Договор за потребителски кредит №

700068****/09.07.2018 г., слючен между дължинка и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и съдебно-деловодни разноски в производството. Твърди се, че заемодателят се 2 е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 6,648.32 лв., представляваща главница, а страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 5,185.70 лева.

Договорено е общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 11,834.02 лв., която е платима на 48 броя месечни погасителни вноски, първите 47 броя в размер на 246.55 лв. всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 246.17 лв. Посочено е, че срокът на договора е изтекъл на 15.07.2022 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Изтъква, че на 19.12.2022 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК *********, по силата на което вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № 700068****/09.07.2018 г. межу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и К. П. М. е прехвърлено в полза на „Иновативни финанси“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна „Иновативни финанси“ ООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

********** по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.10.2023 г. Сочи, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на първоначалния кредитор и от името на „Иновативни финанси“ ООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ-ИФ/700068**** от дата 17.11.2023 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедентите.

С разпореждане № 1005/03.09.2024 г. РС – Троян е указал на основание чл. 129 от ГПК на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да индивидуализира претендираните вземания, произтичащи от сключения договор за кредит, като се посочи какви плащания е направил М. и каква част от главното и от акцесорните задължения са погасени с направените вноски, да уточни кога е направено последното плащане от длъжника, да посочи в размера на главницата включена ли е и сумата по двете застраховки и еднократната такса за оценка на риска и как е формиран ГПР. Ако в размера на главницата е включена и застраховката и еднократната такса за оценка на риска, да посочи отделно каква част от дължимите суми за главница и договорна лихва са погасени от направените вноски, без да се включва застраховката и таксата за оценка на риска в общата сума. Указано е на 3 заявителя да докаже своята процесуална легитимация като цесионер на претендираните вземания, като представи договор за цесия, сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Съдебният акт е съобщен на заявителя на 04.09.2024 г., като е подадена писмена молба от него № 4637/04.09.2024 г. В молбата се сочи, че претендираната сума за главница представлява използван и непогасен кредитен ресурс, който е бил предоставен на кредитополучателя, а начинът по който е изчислен ГПР е посочен в чл. 10 от процесния договор. Излагат се подробни доводи и е цитирана практика на Съда на Европейския съюз относно неравноправния характер на договорните клаузи. Посочено е, че нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, не предвижда представянето на договора за цесия. По въпроса за извършените плащания по процесния договор, изтъква, че същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково, състезателно производство.

Произнесено е разпореждане № 1094/25.09.2024 г. по ч.гр.д. № 693/2024 г. на РС – Троян, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. П. М. изцяло, поради неотстраняване на нередовностите и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ГПК .

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК, което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Въпреки дадените указания на заповедния съд на 03.09.2024 г. до заявителя да отстрани нередовностите на заявлението от 30.08.2024 година, те не са изпълнени.

Жалбоподателят не е заявил какви вноски са направени от длъжника, каква и коя част от дълга е погасена с тях. По заявлението и приложните към него документи не се съдържат данни, от които съдът да установи как е формирана главницата по дълга до сумата 6,506.16 лева, тъй като заявителят не изпълнил разпореждането на заповедния съд.

Съдът е дал конкретни и точни указания към заявителя-жалбоподател да посочи какви плащания е направил М. и кога е направено последното плащане от длъжника, както и да докаже своята процесуална легитимация като 4 цесионер на претендираните вземания, но в молбата от 04.09.2024 г. няма никаква информация по този въпрос. Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит заповедният съд дължи произнасяне по приложението на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

Длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите /определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК/.

Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно твърдяната цесия в негова полза.

В жалбата са изложени пространни доводи относно вида на заповедното производство, но те не водят до извод, че заповедният съд не извършва дейност по установяване на съответствие между изложените обстоятелства в заявлението и представените писмени документи към него. Нещо повече, в действащата редакция на чл. 410, ал. 3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора, от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат именно от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411, ал.2, т. 2 и т.

3 от ГПК. В този смисъл цитираната съдебна практика не е задължителна съдебна практика за настоящата инстанция, тъй като отразява правораздавателна дейност по конкретни казуси на равни по степен съдилища, а не е по Тълкувателни решения на ВКС.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 1094/25.09.2024 г. по ч.гр.д. № 693/2024 г. н а Троянски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

5

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно, разпореждане

№

1094/25.09.2024 г. по ч.гр.д. № 693/2024 г. на Районен съд – Троян.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6