Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 905 от 16.12.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 706/2021
Вид
Разпореждане № 905
Подписан
16.12.2021
В сила
16.12.2021
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 905 гр. Перник, 16.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500706 по описа за 2021 година

С решение № 260862 / 13.7.2021г., постановено по гр.д. № 4415/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, Детска градина “Пролет” е осъдена да заплати на М. М. С. сумата от 15 000,00лв., представляваща частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 60 000,00лв. за претърпените болки и страдания в резултат на трудова злополука от 29.08.2017г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №29/12.09.2017г. от ТП на НОИгр.Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 29.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Като неоснователен е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен в производството размер на иска от 20 000 лв., представляваща частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 60 000,00 лв.

Със същото решение, Детска градина “Пролет” е осъдена да заплати на М. М. С. и сумата от 4 963,32 лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба и пропуснати ползи в резултат на трудова злополука от 29.08.2017 г. при изпълнение на трудовите и задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане № 29/12.09.2017 г. от ТП на НОИ- гр.Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането– 29.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Като неоснователен е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 6 318,28 лв.

С оглед разпоредбата на чл.78 от ГПК Районен съд – Перник е възложил в тежест на всяка от страните разноски, съобразно уважената част от предявените искове.

В установения от закона срок по чл.259, ал.1 от ГПК, Детска градина „Пролет“, чрез адв.А.А., е обжалвала решението в осъдителната му част, в която предявените искове са частично уважени, включително и в частта за разноските. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд, в

1 противоречие със събраните по делото гласни доказателства, е приел за неоснователно възражението за съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Считат, че съдът е формирал неправилен фактологичен и правен извод, че ищцата не е допуснала груба небрежност, довела до настъпване на трудова злополука, тъй като не е обсъдил посочената анамнеза в представения като доказателство по делото Лист за преглед на пациент от 29.08.2017 г. Излагат се подробни доводи по същество срещу формираните изводи от първоинстанционният съд. Твърди се, че съдът не е съобразил размера на обезщетението с приноса на ищцата за настъпване на вредите и е определил същия в противоречие с материалния закон и принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В заключение се иска решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

По така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от М.С., чрез адв. Т.Я.-С., като се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила, както и по същество на наведените възражения във въззивната жалба. Твърди се, че възраженията, обективирани във въззивната жалба са неоснователни, като съдът правилно е определил механизмът на злополуката, който се потвърждава и от събраните гласни доказателства.

Отбелязва се, че съдът неправилно е приел , че ищцата не е следвало да извършва дейности по поддръжка на помещението, при които е настъпил инцидентът. За неоснователни се считат твърденията на въззивника, че процесното решение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като определеното обезщетение счита за занижено. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК М.С., чрез адв. Т.Я.-С., е подала насрещна въззивна жалба срещу решение № 260862 / 13.7.2021 г., постановено по гр.д.

№ 4415/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 20 000,00 лв., а именно за сумата от 5 000,00 лв., както и в частта за присъдените разноски в тежест на ищцата С.. Въззиваемата твърди, че решението в обжалваната си част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено при съществени процесуални нарушения.

Сочи се, че при определяне размера на дължимото се обезщетение, съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е присъдил обезщетение в занижен размер. Излагат се доводи по същество като се анализират доказателствата по делото. В заключение се иска уважаване на предявения частичен иск в пълен размер, в едно с акцесорния такъв за лихви, както и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

2

В срока по чл. 263, ал.3 от ГПК не е постъпил отговор по депозираната насрещна въззивна жалба.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба и насрещната такава са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

Д О К Л А Д ВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал.

1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.01.2022 г. от 10,20 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 3