Протокол № 172 от 20.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 172 гр. Пазарджик, 18.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900007 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За ищеца „СБС КОМОДИТИ“ ООД се явява пълномощника адв. Ю. В. Р.

(САК) редовно упълномощен.

За ответника „ГАЯ АГРО“ ООД и Т. Н. С. се явява адв. П. редовно упълномощен.

Страните са редовно призовани.

Адв. Р.: – Да се даде ход на делото.

Адв. П.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Р.: – Поддържам ИМ и допълнителната такава. Нямам допълнения.

Адв. П.: – Поддържаме първоначалният отговор и отговора на допълнителната ИМ. Поддържаме исканията за доказателствата.

На основание чл. 375 от ГПК

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Настоящето производство е образувано по искова молба от „СБС КОМОДИТИ“ ООД (предишно наименование „Интервентум стоки“ ЕООД), 1

ЕИК 206798286, със седалище и адрес на управление в гр. С., п.к. 1700, бул.

„С.” № 85 буква „з“, вх. А, офис 7, чрез пълномощника адв. Ю. В. Р. (САК) против „ГАЯ АГРО“ ООД, ЕИК 201420219, със седалище и адрес на управление, гр. В., обл. Пазарджик, ул.„50-та“ №3 и Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес в гр. С., п.к. 1700, ул. ”К.П” № 5, ет.6, ап.27.

Претенцията на ищеца по реда на чл.422 от ГПК е, да се признае за установено по отношение на „СБС КОМОДИТИ“ ООД, ЕИК 206798286, че ответниците „ГАЯ АГРО“ ООД, ЕИК 201420219, и Т. Н. С., ЕГН **********, дължат на ищеца при условията на солидарност главница в размер на 50 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 10.11.2022 г. до изплащане на задължението.Претендират се и разноските по делото дело, а имено: 1 000 лв.

- ДТ в заповедното производство; 1000 лв. - ДТ в исковото производство; адв. възнаграждение в исковото производство, както и всички други разходи в заповедното производство и по настоящото дело.

Изложени са следните съображения :

Твърди се, че на 10.11.2022 г. ищцовото дружеството подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение (ЗНИ) по чл. 417, т.10 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника „ГАЯ АГРО“ ООД, като издател по запис на заповед и срещу Т. Н. С., ЕГН **********, като авалист по издадената запис на заповед.

На 14.11.2022 г. били издадени Заповед № 1856 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т. 10 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3522/2022 г. на ПзРС, съгласно които „ГАЯ АГРО“ ООД и авалистът Т. С., били осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 50000 лв. - главница, ведно със законна лихва от 10.11.2022 г. до изплащане на задължението, както и 1000 лв. - разноски за ДТ в заповедното производство. Процесното вземане произтичало от запис на заповед, издаден на 29.03.2022 г. от „ГАЯ АГРО“ ООД, подписан от пълномощника на управителя Т. Н. С., ЕГН ********** и авалиран лично от Т. Н. С., в полза на взискателя за сумата от 50000 лв. с падеж 30.09.2022 г. и място на плащане в гр. С., бул. „С.” № 85, вх. А.

Сочи се, че било образувано изпълнително дело № 20228880400886 по описа на ЧСИ Георги Захариев, рег.№888 срещу солидарните длъжници „ГАЯ АГРО“ ООД и Т. Н. С., които на 30.11.2022 г., след връчването на покА. за 2 доброволно изпълнение, ведно с приложената заповед за изпълнение, подали възражения, обуславящи интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Във връзка с обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца, са изложени следните съображения:

Твърди се, че в полза на ищеца било налице валидно вземане по запис на заповед, издаден на 29.03.2022 г. от „ГАЯ АГРО“ ООД, подписан от пълномощника на управителя Т. Н. С., ЕГН ********** (съгласно пълномощно. рег.№13472 от 29.09.2021 г. на Нотариус №040 с район на действие PC С. - Ивайло Николов) и авалиран лично от Т. Н. С. в полза на взискателя за сумата от 50000 лв., с падеж 30.09.2022 г. и място на плащане в гр. С., бул. „С.” № 85, вх. А.

Твърди се, че така издадения запис на заповед бил валиден и редовен от формална стрА., като съдържал всички изискуеми реквизити в съответствие с чл.535 и сл. ТЗ. Менителничният ефект бил издаден като неотменимо и безусловно задължение на датата на падежа, а именно на 30.09.2022 г., издателят и авалистът да заплатят на поемателя сумата в размер на 50 000 лв.

Изискуемостта на това безусловно задължение не била обвързА. от никакви условности и задължения, договорени отделно между страните, напротив страните договорили дата на падежа за плащане и място на плащане, като безусловно и неотменимо задължение по менителничното задължение на издателя и авалиста.

На второ място в исковата молба са изложени и твърдения, че между ищеца и първия ответник „ГАЯ АГРО“ ООД, бил подписан Договор за продажба на плодове и зеленчуци за преработка с № 290322/29.03.2022 г., по силата на който „ГАЯ АГРО“ ООД, като изпълнител (доставчик), се задължил да произведе и предаде на възложителя „СБС Комодити“ ЕООД стока, представляваща 1000 тона домати - полско производство, сорт „HEINZ“, реколта 2022 г., произведени върху площ от 150 дка, планиран добив от един декар - 8 (осем) тона, при условия, срок и цена, регламентирани от страните в договора.

На 05.04.2022 г. в изпълнение на чл.3.4 от договора, ищецът заплатил авансово 50000 лв. по издадена Фактура №348/05.04.2022 г., която авансова сума следвало да бъде приспадната от стойността на предадената в 3 изпълнение на договора продукция. За гарантиране на така платените авансово суми, в полза на възложителя “СБС КОМОДИТИ“ ЕООД (понастоящем ООД), в деня на подписване на договора - 29.03.2022 г., от доставчика бил издаден процесния запис на заповед. Подчертава се отново, че ефектът не бил обвързан от условия по изпълнение на договора - същият съдържал безусловно и неотменимо задължение за плащане на посочената в него сума на посочения падеж.

Изпълнението на договора, изразяващо се в предаване на готовата произведена продукция, следвало да започне на 20.07.2022 г., като договореното количество трябвало да бъде предадено на ищеца за срок не по[1]дълъг от 60 дни, т.е. до 17.09.2022 г., като съгласно условията на договора, готовата продукция следвало да бъде предавА. в обем от по 20 тона домати на ден. Съгласно чл.5.2.1 доставчикът се задължил да уведоми писмено преработвателя за началото на доставките минимум 5 работни дни преди да започне прибиране на реколтата. Твърди се, че в срока на изпълнение доставчикът нито уведомил ищеца, нито го поканил да получи договорената продукция, нито предоставил информация относно изпълнението по договора.

Сочи се, че към 04.11.2022 г., сезонът за производство на домати реколта 2022 г. приключил, респ. изтекъл и 60-дневния срок за доставка по чл.5.1.1. Поради пълното неизпълнение от стрА. на „ГАЯ АГРО“ ООД, с писмено уведомление от 04.11.2022 г., връчено на посочения в договора електронен адрес за кореспонденция, ищецът развалил договора и поканил дружеството-ответник да върне платените суми, но и до настоящия момент това не било сторено.

Твърди се, до настоящия момент длъжниците не изпълнили поетото от тях задължение за плащане на дължимата сума по менителничния ефект, нито да върнат полученото по разваления договор.

В законоустановения по чл.367, ал.1 ГПК от двамата ответници е постъпил писмен отговор, чрез пълномощника им адв. Надя П.а (САК), с който искът се оспорва основателността на претенцията.

Не се спори, че с ищеца бил сключен Договор за продажба на плодове и зеленчуци за преработка № 290322/29.03.2022 г. за кампания 2022 г. Твърди се, че по силата на този договор основното задължение на ответника, като 4

Доставчик било да произведе и да предаде домати - суровина за преработка в количество и качество съгласно изискванията на договора (чл. 1.1.), а ищецът, в качеството на Преработвател, бил длъжен да приеме доматите в своята производствена база в с.Б., обл. Пловдив (чл. 2.1. и чл. 5.8.).

Сочи се, че записът на заповед от 29.03.2022 г. бил издаден именно във връзка с подписания на същата дата договор и обезпечавал дадената авансова сума от 50000 лв., но при условията на чл. 7.2., ако доставчикът не доставел договореното количество домати при неблагоприятни природни явления, или при условията на чл. 261 от ЗЗД - изпълнителят не изпълнел задълженията си по договора.

Твърди се, че в конкретния случай ответникът изпълнил изцяло всички свои задължения по договора - произвел домати в количество и с качество, и в срок съгласно договора, но ищецът не успял да получи разрешение от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) за производство на храни в своята производствена база в с.Б., обл.Пловдив, поради което и не успял да организира производствения процес за преработка на доматите и така не изпълнил своето задължение да приеме произведената продукция.

Към края на договорния период ответникът отчел огромни загуби от похабена продукция поради неприбирането й в срок след достигане на зрялост.

Многократно провеждали разговори с представителите на ответника, но обяснението им винаги било в смисъл, че всеки момент очакват да получат регистрация, след което веднага ще съберат персонал, ще организират производствения процес и ще започнат да приемат домати, а ответникът да съхранява доматите си и да чака.

Твърди се, че през целия период от 20.07.2022 г. до 17.09.2022 г. ответникът имал домати в изобилие, които се похабявали, защото не се прибирали навреме.

Същевременно той следвало да продължава непрекъснато и борбата с плевели, болести и неприятели, да тори и да полива растенията, което изисквало значителни финансови средства. Именно за да се избегне подобна ситуация, в чл.7.1. било договорено, че ако преработвателят не изпълни задължението си да изтегли от блока договореното количество домати в срок не по-дълъг от 60 дни, доставчикът да има право да получи като неустойка цялата договорена сума от преработвателя. Размерът на договорената сума 5 бил както следва: 1000 тона х 180 лева/тон = 180000 лв., или 216000 лв., с включен ДДС.

Не се спори, че ответникът получил описания платен аванс в размер на 50 000 лв., но се твърди, че на последния се дължала неустойката по чл.7.1. от договора в размер 166 000 лв. с вкл. ДДС.

Твърди се, че с уведомление от 18.11.2022 г., получено от ищеца на 22.11.2022 г., било поискано спорът да се реши по пътя на споразумението, а ако такова не бъде постигнато, било отправено заявление за едностранно разваляне на договора поради неизпълнението му от стрА. на ищеца.

След образуване на делото се разбрало, че на ищеца е издадено удостоверение за регистрация в БАБХ № 02338/05.10.2022 г., но той дори не уведомил ответника за това.

С оглед на изложеното се иска отхвърляне на предявения иск.

При условията на евентуалност, ако същият бъде приет за частично или изцяло основателен, се прави възражение за прихващане между евентуално присъдените на ищеца суми и неустойка в размер 166000 лв. с вкл. ДДС, която била дължима от ищеца по чл.7.1 от договора поради неизпълнение на задължението да изтегли договореното количество домати от блока в срок не по-дълъг от 60 дни.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която се поддържат съображенията, изложени и в първоначалната молба, като същевременно се оспорват всички твърдения и възражения на ответниците, направени с отговора.

Оспорват се твърденията, че плащането по този запис на заповед било обвързано с изпълнението на каузалното правоотношение между първия ответник и ищеца съгласно Договор за продажба на плодове и зеленчуци за преработка № 290322 /29.03.2022 г., както и че записа на заповед обезпечавал дадената авансова сума при условията на чл.7.2 от същия договор или при условията на чл.261 от ЗЗД, каквито уговорки в посочения договор липсвали.

Отделно се сочи, че дори менителничният ефект да е бил издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, това обстоятелство не опорочавало абстрактната сделка, доколкото то не се отразявало на безусловния характер на обещанието за 6 плащане, тъй като изпълнението по менителничното правоотношение не зависело от неизпълнението на посоченото от ответниците каузално правоотношение. Задължението за плащане на задължението по представения запис на заповед било валидно, редовно и изискуемо.