Определение № 3613 от 01.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3613 гр. София, 01.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002104354 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 20925/17.07.2025 г., подадена от П. Д. Т., С. З. Т., Д.

Т. М. и А. Т. Д., чрез адвокат Е. Ф., срещу решение № 627 от 06.06.2025 г. по гр. д. № 20253100500411/2025 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 4056 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 706/2024 г. на Районен съд - Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните М. И. А., от една страна, и П. Д. Т., С. З. Т., Д. Т. М. и А. Т. Д., от друга, че ищецът М. И. А. е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Варна, одобрени със заповед № РД-18-15/25.02.2015 г., с площ от 1166 кв.м, м. „*“, вид територия: земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване: лозе, номер по предходен план: *, при граници и съседи на имота: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намерение за своене (владение, упражнявано лично от ищеца), в периода от м. май 2008 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2024 г.

Въззивният съд е съобразил, че в исковата молба са изложени твърдения, че с протокол за замяна от 20.10.1956 г. на земите на частните стопани от [населено място] бащата на ищеца И. Р. А. отстъпил нива от 5 дка, II категория, заменена с нива от 5 дка, II категория, в м. „Ч.“, при съответни граници, като от този момент започнал да обработва придобития имот. С протокол № 1/15.03.1958 г. на комисия по ТПС - [населено място] за отчуждаване и причисляване към държавен фонд собствената на И. Р. А. нива от 2 дка в м. „Т.“ била отчуждена и причислена към ДПФ. През 1989 г. бащата на ищеца, без надлежен документ, 1 дарил на сина си този имот. Ищецът поддържа, че владее имота и към настоящия момент. С решение № 2/20.04.2001 г. на ПК - Б. на наследниците на П. и Я. И. било възстановено правото на собственост на земи в землището на [населено място] – лозе от 3.500 дка, четвърта категория, местност „*“, имот № *, като им бил издаден и протокол за въвод във владение, но самият въвод не бил реализиран. Така възстановеният имот бил поделен с договор за доброволна делба, вписан в Службата по вписванията - гр. Варна на 14.05.2001 г.

По молба на наследниците на П. и Я. И. до кмета на Община Белослав била издадена заповед от 16.08.2008 г. по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот. Тя била обжалвана от ищеца, като с влязло в сила определение по образуваното административно производство същото било прекратено. Ищецът твърди още, че процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Имотът се използвал за зеленчукова градина. Твърди, че ответниците никога не са влизали във владение на този имот, съответно никога не са оспорвали владението му върху същия. Поддържа, че владее имота явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, поради което го е придобил по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Преди него имотът бил владян, в периода от 1956 г. до 1989 г., от баща му И. Р. А., който го обработвал, а през 1989 г. предал владението му на ищеца. От своя страна, ответниците са оспорили иска – оспорват твърдението на ищеца за упражнено от него необезпокоявано владение, като твърдят, че са придобили правото на собственост върху същия имот по силата на решение № 2/20.04.2001 г. на ПК – Б., като с протокол за въвод във владение, придружен със скица от 24.04.2001 г., наследниците на П. и Я. И. били въведени във владение на имота; с протокол от 20.08.2007 г. било извършено трасиране на имота; със заповед № 227/18.04.2008 г. на кмета на Община Белослав имотът бил иззет от самонастанилите се в него лица М. А. и Н. Н. и предаден на ответниците със съдействието на органите на реда, след което обаче ищецът отново се самонастанил в имота и им отправял заплахи; сочат, че имотът е бил причислен към държавен фонд и е представлявал социалистическа собственост, поради което бащата на ищеца не е можел да го придобие по давност.

Окръжен съд – Варна е приел за установено следното:

От протокол за замяна на земеделските земи на частните стопани от [населено място] от 20.10.1956 г., издаден въз основа на ПМС от 26.08.1954 г. за земеустрояването, блокирането на земите, одворяването на ДЗС, ТКЗС, МТС и други обществени стопанства, се установява, че е взето решение по т. 34, а именно: „И. Р. отстъпва нива от 5 дк. II кат., която се заменя с нива от 5 дк. II кат. в м. „Ч.“ при граници - В. Х. М. и Ю. Х., бивша собственост на П. Н.“.

Представено е и решение от 15.03.1958 г. (т. 34) на комисия по ТПС в [населено място] за отчуждаване и причисляване на недвижими имоти към Държавния поземлен фонд, с което от И. Р. А. от [населено място], В. е отчужден и причислен към Държавния поземлен фонд собственият му имот, а именно: нива от 2 дка в местността „Т.“, при граници: Ю. Х. и И. Х.

М.. От удостоверение за наследници от 17.02.2023 г. се установява, че И. Р. А. е починал на 09.02.1999 г. и е оставил за наследници Ю. И. Р. (син), А. И. М. (дъщеря) и М. И. А. (син).

Съгласно договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.05.2001 г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. № 5852, том 6, акт 183 от 14.05.2001 г., в дял на Т. П. К., от 2 подлежащия на делба имот - лозе с площ от 3.500 дка в местността „*“, съставляващ имот № *, са поставени само 1.166 дка, четвърта категория, за която част е образуван имот № *, при граници и съседи: имот № * на Я. Н. П., имот № * на И. П. С., имот № * на В. Х. М., имот № * на Л. С. Д., имот № * на Д. С. В., имот № * на П. Ж. П., имот № * на М. Ж. П. и имот № * на Община Белослав. В договора за доброволна делба изрично се посочва, че съсобствениците И. П. С., Т. П. К., Я. Н. П. и К. Т. Н. (страните по договора за доброволна делба) се легитимират като такива на наследствени недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], възстановени по ЗСПЗЗ, придобити по наследство от П. и Я. И., бивши жители на [населено място], [община], област Варна, за което е издадено решение № 2/20.04.2001 г. по преписка № 1131, на основание чл. 18ж, т. 1 ППЗСПЗЗ, издадено от ПК - Б., както и нотариален акт № 153/02.11.1995 г., том 17, дело 11480 на ВРС.

От удостоверение за наследници от 09.02.2024 г. се установява, че Т. П. К. е починала на 05.01.2012 г. и е оставила за наследници П. Д. Т. (дъщеря) и Т. Д. Т. (син). Т. Д. Т. е починал на 19.06.2019 г., като е оставил за наследници С. З. Т. (съпруга), Д. Т. М. (дъщеря) и А. Т. Д.

(дъщеря). Представен е по делото протокол на ПК (без посочена дата) за въвод във владение на имоти в землището на [населено място], по силата на който наследниците на П. и Я. И. са въведени във владение на имотите, описани в решение № 2/20.04.2001 г. на ПК, както следва: имот № *, местност „*“. Към протокола е приложена скица на този имот, съгласно която същият е с площ от 3.500 дка, начин на трайно ползване – лозе. Съгласно представения протокол за извършено трасиране от 20.08.2007 г., издаден от правоспособно лице – инж. Г.

К., имот № * по плана за земеразделяне на [населено място] е трасиран и координиран с гранични точки в присъствието на П. Д. Т., посочена като собственик на имота. В представената молба до кмета на Община Белослав от 20.06.2007 г., подадена от наследниците на П. и Я. И. (от Я. П. – от името на всички наследници), се посочва, че М. И.

А. и Н. С. Н. обработват собствения им имот – лозе № * в землището на [населено място], [община], с площ от 3.500 дка, като към настоящия момент молителите не могат да влязат във владение на имота. Във връзка с посочената молба е издадена заповед № 225/10.04.2008 г. на кмета на Община Белослав за изземване от М. И. А. и Н. С. Н. на ползвания от тях неправомерно имот – лозе № *, с площ от 3.500 дка С протокол за въвод във владение от 21.04.2008 г. на комисия при Община Белослав са въведени във владение наследниците на П. и Я. И. (в това число и наследодателката на ответниците Т. П. К.) на имот № *, с площ от 3.500 дка, находящ се в местност „*“ в землището на [населено място], общ. Б.. С определение № 2263/03.06.2008 г. по адм. д. № 1028/2008 г. на Административен съд - Варна е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Н. С. Н. и М. И. А. срещу заповед № 225/10.04.2008 г. на кмета на Община Белослав. Приети и приобщени към доказателствения материал са още удостоверение от Белославската народна община от 08.09.1947 г., съгласно което нива в землището на местност „*“ от 27.6 дка е записана на Х. С. М.; протокол от 08.12.1947 г. на Варненски околийски съд, съгласно който Я. Х. С. е получила от този имот само 3.500 дка, при граници: С. К., В. Х. и Ж. А., както и извадка от Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ, с пълна история на имот № *, съгласно който същият е включен чрез обединяване в имот № * с площ от 3.500 дка. Въззивният съдебен състав е кредитирал като 3 обективно и компетентно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което не са налице достатъчно технически данни за установяване на идентичност на описания в протокола за замяна от 20.10.1956 г. имот – нива от 5 дка, II категория, в [населено място], м. „Ч.“, при граници: В. Х. М. и Ю. Х., и имота по решение № 2/20.04.2001 г. на ПК - Б.. На изготвената от вещото лице комбинирана скица със зелен щрих са обозначени границите на имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], а с червен контур - границите на образувания от него имот № *, като е видно, че имот № * (към настоящия момент с идентификатор ***) е част от имот № *. При проведения оглед на място вещото лице е констатирало, че процесният имот с идентификатор *** е ограден с ограда от бетонови колчета и оградна мрежа. В имота са засадени лозе, овощна градина и царевица.

От заключението се установява, че в картата за възстановена собственост на землище на [населено място] имот № * е записан на Т. П. К. с договор за доброволна делба № 183/14.05.2001 г. В действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18 15/25.02.2015 г. на АГКК, имот с идентификатор *** е записан на Т. П. К., отново въз основа и на договор за доброволна делба на земеделски имоти. В експертизата е посочено, че със заявление № 1131/25.02.1992 г. Т. П. К., като наследник на П. и Я. И., е заявила за възстановяване следните имоти: 1. нива от 10 дка в местност „*“; 2. нива от 4 дка в местност „*“; 3. нива от 5 дка в местност „*.“; 4. нива от 4 дка в местност „*“; 5. нива от 4 дка в местност „*“; 6. нива от 6 дка в местност „*.“; 7. нива от 3 дка в местност „*“ и 8. ливада от 3.5 дка в местност „*“. В заявлението ливадата под т. 8 е заявена, без да са описани граници и съседи. При извършена от вещото лице проверка в ОСЗ – Варна не е открит Списък с обобщени местности на землище [населено място]. Ето защо не е възможно технически да бъде установено наличие на идентичност между заявените за възстановяване от наследниците на П. и Я. И. имоти и имот № * по плана за земеразделяне на [населено място]. Не са налични данни процесният имот да е бил внасян или обработван от ТКЗС или кооперация. За конкретния имот с идентификатор *** не са открити съставени актове за общинска или държавна собственост. Имотът не е включен в ДПФ. В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице инж. П. коригира допусната от нея грешка в експертизата относно отбелязването „ползвана площ от 3-ти лица“, като посочва, че има трети лица, които ползват част от имота (има предвид големия имот № *, с площ от 3.500 дка), като излага, че частта, която се ползва от трети лица, е разположена в западната част на имота и е оградена, като попада именно в тези 3.500 дка. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява още, че е налице идентичност между огледания от него имот и имот № *, който е възстановен на ответниците с решение на ПК. С категоричност не може да бъде установено кой от всичките заявени за възстановяване осем имота е идентичен с реално възстановения такъв, доколкото няма Списък на обобщени местности. Единствено допуска, че това е ливадата по т. 8, която именно е с площ от 3.500 дка.