Решение № 74 от 14.08.2025, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Асеновград, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200230 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 810496-F805245/27.01.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП – Мария Йосифова Радулска, на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от С. И. П. – управител на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000,00 лв. за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н—18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС.

Срещу НП е депозирана жалба от „***“ ЕООД. В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. А. се изразява становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението, навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна. Алтернативно се обосновава тезата за маловажност на нарушението и се моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив се представлява от юрисконсулт Атанасов, който моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално 1

ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, но само досежно размера на имуществената санкция.

От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 27.12.2024 г. от служители на ЦУ на НАП, сред които бил и актосъставителят А. Р., била извършена оперативна проверка на търговски обект – магазин „Експерт шоп“, находящ се в гр. Асеновград на ул.

„Никола Вапцаров“ № 5, стопанисвана от „***“ ЕООД. В хода на проверката била извършена контролна покупка от проверяващите преди да се легитимират на пиротехнически изделия на стойност 20 лева. Сумата била платена в брой от проверяващата А. Р. и стоката била получена, с което продажбата била извършена. За извършената покупка и получената сума обаче не бил издаден касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от продавача А. Т. За извършената покупка е следвало да бъде издаден касов бон с № 000490/27.12.2024г., с който номер по-късно бил изведен дневен „Х“- отчет от проверяващите. След легитимацията, проверяващите извършили и проверка на касовата наличност, като била установена положителна касова разлика в размер на 101.00 лв. между наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ, като се установило, че за датата на проверката не е отчетена чрез ФУ нито една продажба. Така при проверката се установило, че „***“ ЕООД в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. не регистрира всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство.

За констатираното нарушение на 08.01.2025 г. на „***“ ЕООД бил съставен АУАН в присъствието на управителя С. И. П., който го подписал с възражението, че фирмата не е виновна за това, че продавачът не е издал касов бон. Допълнителни писмени възражения не били депозирани в срока по чл.

44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя за горното нарушение било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000,00 лв.

При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, съдът намира следното от правна страна:

НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите законови реквизити и е издадено от компетентен орган Началника на отдел ОП-Пловдив при ЦУ на НАП, упълномощен за това, съгласно заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния Директор на Н А П . Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването му, са подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, потвърдени и чрез събраните гласни доказателства, посредством разпита в качеството на свидетел на 2 актосъставителя А. Р. и свидетеля А. Т.

Съдът намира, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин. Същото правилно е квалифицирано по посочената като нарушена материално правна-разпоредба, а имено чл.3 ал.1 от Наредба № Н -18 / 13.12.2006г. Посочената норма въвежда задължението за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

Разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС е в същия смисъл и гласи : „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.“ Именно тези административни разпоредби не е спазил жалбоподателят, с което е реализирал състава на горното нарушение.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба – чл. 185 ал.1 от ЗАДС, която предвижда в тези случаи имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.

Съдът обаче намира, че наложената имуществена санкция от административнонаказващият орган в максималния, предвиден от закона размер от 4000 лв. не е съобразен с основния критерий по чл.27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В тази връзка неправилно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства стойността на неотчетената продажба - 20 лв., която не е висока, а въз основа на констатацията, че не е отчетена нито една продажба за датата на проверката е прието, че неиздаването на касови бележки е постоянна практика в търговския обект, за което обаче извън конкретния случай липсват други доказателства, поради което и съставлява предположение, а не доказано обстоятелство, въз основа на което е определен максимален размер на санкцията. Съгласно правилото на чл. 27 от ЗАНН обаче, наказанието следва да се определи за конкретното нарушение съобразно неговите конкретни обективни характеристики. В тази връзка не е отчетен и фактът, че все пак в обекта действително е нямало ток към момента на проверката, което обстоятелство въпреки, че не отменя задължението на търговеца да отчита всяка продажба по способите на чл.118 ал.1 от ЗДДС и не отменя факта на нарушението, все пак обяснява поведението на продавача в контекста на наведеното възражение. Не е отчетено и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно факта,че жалбоподателят друг път не е наказван по административен ред за нарушения по ЗДДС. Ето защо, съдът намира, че тежестта на нарушението и балансът на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства налагат редукция на наложената имуществена санкция в средния размер на предвидения в закона диапазон, а именно в размер на 2500 лв. Съдът намира, че именно така оразмереното наказание най–точно отговаря на целите по чл.

12 от ЗАНН, като в случая не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно 3 нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28 следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност.

Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някаква минимална стойност на предмет на нарушението.

Стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 185, ал. 1 от ЗАДС няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева с оглед изхода на делото и частичното уважаване на оспорването и същите следва да се присъдят в полза на ЦУ на НАП.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.2 Т. 4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 810496-F805245/27.01.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП – Мария Йосифова Радулска, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес 4 на управление: ***, представлявано от С. И. П. – управител на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4 000 лв. за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н— 18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 2 500 лева.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на ЦУ на НАП – гр. София сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.