Решение № 356 от 04.08.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. П., 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220200717 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ИВ. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес с. М.Б., обл. Х., ул. „П.В.“ № 1, чрез пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно постановление № 21-1006-003225 от 20.12.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР- П., Сектор ПП, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат обобщено до нарушения на материалния и процесуалния закон, които обуславяли незаконосъобразност на НП, поради което се иска неговата отмяна. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументи в подкрепа на искането за отмяна на НП като незаконосъобразно. Претендира разноски в полза на жалбоподателя, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по същество и не е направено искане за присъждане на разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в същата и становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС „М.“ с рег. № *****, което на 08.01.2021 г. около 13,20 часа, е управлявал в гр. П. по ул.

„Г.Б.“, КПП Затвора, в посока центъра на гр. П., като при максимално допустима скорост за движение в населено място от 50 км/ч, той се движел с 112 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- мобилна радарна система ARH CAM S1 № 11743bb, която отчела движение със скорост от 112 км/ч, т. е. превишение на скоростта от 62 км/ч, но от засечената скорост били извадени 3%, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 58 км/ч.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради което от страна на контролните органи била извършена справка за собственика на МПС, с което било извършено нарушението, като се установило, че това е жалбоподателя ИВ. Д. Й.. След това били предприети действия за установяване на собственика и попълване от негова страна на декларация по чл.188 от ЗДвП, от която да е видно дали на процесната дата, когато е било извършено нарушението, той лично е управлявал собственото си МПС или е бил предоставил управлението на друго лице. На 04.11.2021 г. собственикът на МПС- жалбоподателят Й. попълнил такава декларация (л.11), в която посочил, че на 08.01.2021 г. около 13,20 часа собственият му лек автомобил с рег. № ***** бил управляван от неизвестно лице- ползвано от познат, но не помнел кой точно.

Тъй като собственикът на автомобила не изпълнил задълженията си предоставения на МПС на друго лице, декларираното от него не било 2 възприето от контролния орган, тъй като с декларацията по чл.188 от ЗДвП собственикът е длъжен да декларира кой е управлявал неговото МПС на въпросната дата и място. Поради тази причина против собственика на МПС и настоящ жалбоподател, в негово присъствие и на свидетел на 16.12.2021 г. му бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта нарушителят вписал собственоръчно като възражение срещу направените констатации от актосъставителя, че друго лице било управлявало МПС на посочената дата.

Въз основа на АУАН на 20.12.2021 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на санкционираното лице на 18.04.2022 г., видно от разписката към санкционния акт, а жалбата против последния била подадена от надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат чрез АНО до съда на 20.04.2022 г., когато била входирана в деловодството на ОДМВР- П., при което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средствафотоси от АТСС и снимка към Протокол за използване на АТСС, както и от гласните доказателства събрани посредством свидетелските показания на актосъставителя Е.Т. и св. Г.Г..

При така установеното от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа факта на извършеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Правилно против жалбоподателя не е бил издаден ЕФ, независимо че нарушението е било установено с горепосоченото АТСС, защото е било извършено нарушение по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП- превишение на скоростта за движение в населено място с над 50 км/ч, за което освен наказание глоба се предвижда и лишаване от правоуправление. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП императивно разписва, че се допуска издаване на ЕФ при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което обаче не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, докато за процесното нарушение се предвижда и такава 3 кумулативна санкция.

На следващо място съдът констатира, че в процедурата по издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е било установено с мобилно АТСС, което към инкриминираната дата е било технически изправно и одобрено като тип средство за измерване на скорост (виж Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка за техническа изправност на л.27-30).

В НП, а и в предхождащия го АУАН, е направено ясно и точно описание на нарушението, като дата, час и място на извършване, установеното превишение на скоростта от 58 км/ч. Както се посочи и по-горе, това превишение е формирано след като от отчетената с АТСС скорост от 112 км/ч са извадени 3%- технически допустима възможна грешка при измерване на скорост над 100 км/ч, т.е. 3,36 км/ч, закръглени на 4 км/ч, което е в интерес на жалбоподателя.

Като се има предвид фотосът с № 034688553599 (л.7 и л.26), направен с ARH CAM S1 с № 11743bb, имащ статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същият този фотос, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие техническите изисквания. Визираните реквизити най-долу на фотоса, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотоса е процесният автомобил. Установява се въведеното ограничение и разрешената скорост, както и конкретно засечената скорост на автомобила, управляван от жалбоподателя, респ. на какво разстояние се е намирал той от АТСС. На същия този фотос ясно личи и регистрационния номер на автомобила.

Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения Протокол за използване на АТСС (л.20). В този протокол, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на 4 скоростта, както и че разрешената такава по закон е била 50 км/ч. Отразено е и мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим н измерване стационарен, с посока на действие- приближаващи.

Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, а именно направена е била снимка, отразяваща разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя (л.21).

По нататък АУАН е издаден срещу жалбоподателя в тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от установяване на нарушителя. Това е така, тъй като собственикът на процесното МПС е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП на 04.11.2021 г., в която не е посочил на кое лице е предоставил за ползване и управление собственото си МПС на процесната дата, час и място, нито е предоставил копие на СУМПС на лице, което евентуално е управлявано неговия автомобил. Тоест от тази дата административният орган е узнал нарушителя. Казано с други думи за него е станало безспорно известно, че нарушението е извършено от собственика на МПС на осн. чл.188 ал.1 от ЗДвП. Тук е мястото да се посочи, че съвсем основателно и законосъобразно адм. обвинение е повдигнато на жалбоподателя и той е санкциониран в качеството му на собственик на МПС, тъй като в тежест на последния е било да докаже, чрез надлежно деклариране и представяне на копие на СУМПС, кое е лицето което е управлявало автомобила.

АУАН е съставен на 16.12.2021 г., след като жалбоподателят е бил надлежно поканен, тоест в тримесечния срок от узнаване на нарушителя.

Вярно е, че нарушението е установено още на 08.01.2021 г., когато управляваният от жалбоподателя автомобил е бил заснет с гореописаното АТСС. Вярно е, че още към този момент или най-късно на следващия ден контролните органи са разполагали възможността да направят справка в тяхната база данни и да установят кой е собственика на въпросното МПС. Но те не са били длъжни незабавно да направят такава справка, тъй като няма нормативно изискване в тази насока. Ето защо от страна на контролните органи, след като очевидно в един момент са установили кой е собственикът на процесното МПС са предприели действия по установяването му, за да бъде поискано от него да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, което се е случило на 04.11.2021 г., а според декларираното е станало ясно, че собственикът на МПС (жалбоподателят) е извършил нарушението, с оглед на 5 отразеното от него в попълнената декларация. АУАН е съставен и в едногодишния срок от извършване на нарушението. Поради тази причина и съдът намира за неоснователно направеното в жалбата възражение в насока незаконосъобразност на издаденото НП, с оглед нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН.

По отношение на другото направено в жалбата възражение, а именно, че била нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в направеното в НП описание на нарушението липсвало посочване на това, че мястото на нарушението попадало в обхвата на знак Д11 за населено място.

Това възражение съдът не споделя, тай като в словесното описание на нарушението и в АУАН, и в НП, ясно е посочено че същото е извършено в населено място и по конкретно в гр. П., на ул. „Г.Б.“ в района на КПП Затвора, тоест ясно и подробно е посочено мястото на нарушението и очевидно след като е в грр. П. и на конкретната улица и цитирания й участък, е че то е в населено място и че този участък попада в обхвата на знак Д11.

Казано с други думи санкционираното лице е наясно какво точно обвинение му се повдига, както и че нарушението за скорост е извършено в рамките на населено място. Освен това цитираното съставомерно обстоятелство се доказва и от приложените снимки от АТСС, което е засекло движението и превишението на скростта на МПС, управлявано от жалбоподателя, от които ясно се вижда, че автомобилът се движи по ул. „Г. Б.“ в гр. П., в посока центъра на града и че е засечено в участък от пътя, намиращ се в района на сградата на Затвора П., която се вижда на фотосите. Поради изложеното съдът не споделя и останалите аргументи в тази насока доразвити от процесуалния представител в с.з., а именно че с оглед невъзможността по GPS координати да се установи мястото на засичане на нарушението, тъй като такива не били посочени в снимковия материал от АТСС, поради което не ставало ясно дали управлението на автомобила с превишена скорост е станало след знак Д11начало на населено място. Вярно е, че на снимките не са отразени координатите на нарушението, но пък от същите ясно се вижда, както се посочи по-горе, че движението на МПС е в рамките на населеното място.