Решение № 32 от 09.02.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Перник, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500004 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. К. против Решение № 880 от 18.09.2023 г., постановено по гр.д. № 1526/2023 г., по описа на Районен съд - Перник, с което същата е осъдена да заплати на Е. К. от с.*** сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - в резултат от телесно увреждане, ведно със законната лихва върху така претендираната сума, считано от датата на увреждането - 04.07.2022 г., до окончателното изплащане. Присъдени са и разноски.

Жалбоподателката излага доводи за това, че районния съд е приел грешно фактическата обстановка и съответно на това е направил неправилни правни изводи. К. твърди, че тя е била нападната, както лично така и детето й, поради което се е опитала да се защити. Твърди се също така, че изслушания пред съда свидетел е пристрастен. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли изцяло, като неоснователни както главния, така и акцесорния иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор.

Пернишки окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

1

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

По делото е разпитан един свидетел- K.K., който установява, че на 04.07.22 г. кравата на жалбоподателката влязла в двор в който собственост имала и К.. След като последната отишла да я изгони, между нея и междувременно пристигналата на място К. възникнал спор. К. нанесла удари с тояга по тялото на въззиваемата и я блъснала на земята.

Видно от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение от 05.07.2022 г. при преглед от съдебния лекар същият е установил, че К. има кръвонасядане с лек оток по лявата ябълчна област и кръвонасядане по седалището вляво и по лявото бедро, като описаните увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети и е възможно да са получени по време и начин, както е съобщила освидетелстваната, те са й причинили страдание.

Пред районния съд въззиваемата е дала обяснения по реда на чл.176 ГПК като отрича да е обиждала жалбоподателката и да я е нападала.

К. не е ангажирала никакви относими към твърденията й доказателства.

При тези факти и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК първия съд правилно и в точно приложение на материалния закон е приел, че по делото са доказани всички елементи на фактическия състав, който обуславя ангажиране на деликтната отговорност на ответника.

Поради това и иска по чл.45 ЗЗД се явява доказан в своето основание.

Възраженията на жалбоподателката, че пострадалата е замахвала с тояга към нея и детето й и, че е нарекла последното „***“ са положителни факти от които К. би извлякла положителни за себе си правни последици. Поради това доказателствената тежест за така твърдените факти е на нейна страна. Както вече се посочи за установяване на тези факти ответницата не е ангажирала нито едно доказателство. В тази връзка следва да се има предвид и това, че дори и тези факти да бяха установени, те не изключват сами по себе си отговорността по чл.45 ЗЗД, а биха се отразили на преценката за обезщетението.

Неоснователни са и твърденията в жалбата, че неправилно районния съд се е позовал на показанията на свидетеля K., тъй като същия е пристрастен. Доказателства за такава пристрастност не се посочени и събрани. Първата инстанция правилно е съпоставила данните от този свидетел с обективните находки по приложеното съдебномедицинско удостоверение. На това основание в точно приложение на материалния закон е направен извод, че съобщените от K. факти, като механизъм на причиняване на увреждането се потвърждават изцяло от установените наранявания.

2

Без каквото и да е правно значение за изясняване на фактическата обстановка по делото е приложеното постановление на РП Перник, тъй като приетите с него факти не са задължителни за съда.

Районния съд е отделил значително място в мотивите си при обосноваване на фактите въз основа на които е определил обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Поради тяхната изчерпателност въззивния съд напълно се солидаризира с изложените доводи. Отчетени са характера и естеството на увредата, взета под внимание е възрастта на пострадалата. Отчетен е и периода през който ищцата е търпяла болки и страдания.

При всичко това отмерения размер от 2 000 лв. се явява справедлив.

С оглед на всичко изложено неоснователна се явява жалбата на ответника.

При този изход на делото жалбоподателката следва да понесе разноските сторени от въззиваемата в размер на 550 лв.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение Решение № 880 от 18.09.2023 г., постановено по гр.д. № 1526/2023 г., по описа на Районен съд - Перник.

Осъжда Т. С. К. *** *** ЕГН********** да заплати на Е. И. К. *** ЕГН********** сумата 550 лв. разноски пред окръжен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3