Решение № 1493 от 06.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1493

Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН канд № 20257050702740 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „ФЛЕКСТРАНС“ ЕООД, чрез адв. И. Г. срещу Решение № 1148/30.09.2025г. постановено по АНД № 280/2025г. по описа на Районен съд Варна.

В касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП и да му бъдат присъдени сторените разноски. Към касационната жалба е приложен списък на разноските.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради неправилно отразяване на фактическата обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че е налице нарушение на чл.18 от ЗАНН, т.к. били констатирани в НП няколко нарушения, за които било наложено само едно административно наказание. Намира, че непредставянето на пътни листи е нарушение по чл. 91в, т.3 от ЗАвПр, а дружеството е санкционирано по чл.97, ал.1, пр.2 от ЗАвПр и, че непредставянето на тахографски листи е нарушение по чл. 91в, т.1 от ЗАвПр, а дружеството е санкционирано по чл.97, ал.1, пр.2 от ЗАвПр. Намира, че с непредставянето на пътни или тахографски листи за конкретна дата е осъществил повече от едно отделни административни нарушения, поради което не е следвало да му бъде издадено едно НП за всички, в което да му бъде наложена само една санкция. Сочи, че не били представени доказателства, в МПС да е монтиран аналогов тахограф, поради което за дружеството не било налице задължение да представя в хода на проверката тахографски листи. Счита, че ЗАвП, предвид приложното му поле очертано в чл.1, т.1 и т.2 от закона е неприложим към дружеството, т.к. такива факти не са описани в НП.

Ответникът в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Иска оставянето в сила на оспорения съдебен акт.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1148/30.09.2025г. постановено по АНД № 280/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е изменено НП № 23-0003387 от 28.11.2024г. издадено на „ФЛЕКСТРАНС“ ЕООД от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00лв. на основание чл.97, ал.1, предл.второ за ЗАвПр за нарушение по чл.97, ал.1, предл.второ за ЗАвПр, като нарушената разпоредба е изменена на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал, че през м. юли 2024г. от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна е извършена комплексна проверка на транспортната дейност на „ФЛЕКСТРАНС“ ЕООД, извършващ обществен превоз на товари и притежаващ лиценз на Общността за международен превоз на товари. На упълномощеното да представлява дружеството лице е връчена покана на 24.07.2024г. за представяне на документи относно извършваната от дружеството дейност, включително пътни листи, товарителници и тахографски листи за периода на проверката – от 01.04.2024г. до 30.06.2024г.

С приемо – предавателен протокол на 31.07.2024г. изисканите документи са предадени от упълномощеното от дружеството лице на проверяващия орган.

След извършена проверка на представените документи и тяхната съпоставка проверяващият орган е констатирал, че не са представени пътни листи за дати 03.06.2024г., 06.06.2024г., 11.06.2024г., 12.06.2024г., 13.06.2024г. и 14.06.2024г., както и тахографските листи с регистрирани данни за периода от 11.06.2024г. до 12.06.2024г. за изминати 181км., за 13.06.2024г. за изминати 795 км. и за периода от 25.06.2024г. до 26.06.2024г. за изминати 129 км. за движението на МПС, кат. N3, [Марка], с рег. № [рег. номер], с което са извършвани превозите, с монтиран в него аналогов тахограф. Съставен е протокол от проверяващите, в който са описани липсващите документи. Протоколът е предявен на упълномощеното лице на 30.09.2024г. На същата дата е съставен АУАН на дружеството за извършено нарушение на чл.97, ал.1, пр. 2 от ЗАвПр.

АНО възприел фактите в АУАН и издал НП на същата правна квалификация.

Фактическа обстановка, описана в съдържанието на АУАН и възприетата от административно наказващия орган в НП е установена от въззивния съд от събраните по делото доказателства – гласни и писмени.

Съдът приел, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на дружеството е проведено законосъобразно, че са спазени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

Съдът приел, че в наказателното постановление АНО е описал съставомерните признаци на нарушението и, че правната му квалификация, следва да бъде допълнена, поради което изменил НП, в частта на правната квалификация на деянието.

Съдът посочил, че нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима към деянието. На съображение, че санкцията е определена в абсолютен размер от закона, съдът е посочил, че не обсъжда справедливостта на наказанието.

Съдът приел за неоснователни възраженията на дружеството, че деянието е съставомерно по чл.104, ал.7 от ЗАвПр, а не по дадената от АНО правна квалификация. Изводът за неоснователност на оплакването, съдът извел, след подробен анализ на нормативната уредба, конкретно на чл.104, ал.7 от ЗАвПр и чл.97, ал.1 от ЗАвПр и съотнасянето му към установените по делото факти. Въззивният съд посочил, че разпоредбата на чл.104, ал.7 от ЗАвПр обезпечава задължението за съхранение и предоставяне при поискване на изрично посочените в нея доказателства за движението на превозните средства и дейността на водачите им, поради което не представянето на документи, съдържащи данните по чл.104, ал.7 от ЗАвПр може да се разглежда като форма на не представяне за проверка на документи свързани с превозната дейност по см. на чл.97, ал.1 от ЗАвПр. Съдът констатирал, че освен информацията по чл.104, ал.7 от ЗАвПр от дружеството са изискани и други относими към дейността му документи, поради което направил извод, че нарушението попада под санкционния режим на чл.97, ал.1 от ЗАвПр. Съдът констатирал, че неправилно е посочен нарушеният материален закон като идентичен със санкционната норма. Посочил, че санкционната норма е правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност и че бездействието на превозвача да представи изисканите документи е включено в диспозитива на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр и че това е нарушената разпоредба, поради което изменил НП, като посочил като нарушена последната норма.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените доказателства. Касационната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в начина, по който въззивния съд е достигнал до фактическите констатации и правните изводи.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилно приложение на материалния закон, състоящо се в неправилна квалификация от въззивния съд на нарушението, като такова по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр, а не по чл.91в, т.3 от ЗАвПр и по чл.91в, т.1 от ЗАвПр и в този аспект наличието на пет отделни нарушения, които са санкционирани с една санкция, а не по отделно. Тези доводи касационната инстанция намира за неоснователни. Възражението за неправилна квалификация на деянието в НП е направено във въззивната жалба. Във въззивната жалба дружеството е сочило като нарушена разпоредбата на чл.91в, т.3 от ЗАвПр и не е било съгласно с дадената правна квалификация на нарушението от АНО. Оплакването относно неправилната квалификация на деянието и осъществяването на повече от едно нарушение е разгледано от въззивния съд и му е даден мотивиран отговор, който настоящият касационен състав намира за правилен. Съответен на относимата нормативна уредба е изводът на съда, че е осъществено едно нарушение, което е санкционирано с оспореното пред въззивната инстанция НП.

Съгласно разпоредбата на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр „Превозвачите и собствениците на автогари са длъжни: 1. да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари;“.

Съгласно разпоредбите на чл.91в, т.3 от ЗАвПр и по чл.91в, т.1 от ЗАвПр „Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 3. пътните листове.“ При анализ на трите разпоредби се констатира, че в тях е разписано задължение на определен кръг лица да представят на контролните органи за проверка документи относими към превозваческата дейност, като посочени лицата, на които са регламентирани задълженията, видът на задълженията и обемът от документи, които следва да бъдат представени. В трите разпоредби е предвидено задължението на превозвачите да представят документи пред контролните органи, като чл.91в, т.3 от ЗАвПр ограничава видът на документите до пътните листове; чл.91в, т.1 от ЗАвПр до тахографските листове от аналогови тахографи, а чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр поставя общото изискване за представянето пред контролните органи на всички документи, свързани с превозите на пътници и товари.

От установената от въззивния съд фактическа обстановка се констатира, че проверката на дружеството е комплексна, т.е. не се свежда само до представянето от задълженото лице и проверката от контролния орган на тахографските листове от аналогови тахографи и пътните листове, а са изискани и проверени и други документи конкретно посочени в поканата до дружеството. При проверката не са представени тахографските листове от аналогови тахографи и пътните листове за конкретно посочени периоди, което налага извод, че е направен отказ за представянето им в хода на извършваната комплексна проверка. Именно това е осъщественото нарушение – неизпълнение на задължението за представянето на документи свързани с превозите на пътници и товари, а не неизпълнение на задължението за представянето на тахографските листове от аналогови тахографи и пътните листове. Дадената правна квалификация на деянието от районния съд е правилна. Нарушението е едно. То включва в състава си общото неизпълнение на задължението за представянето на документите или част от документите изискани от контролния орган за извършването на комплексната проверка.

Възраженията в касационната жалба, че в НП не са описани факти, от които да се направи извод, че дейността на дружеството попада в приложното поле очертано в чл.1, т.1 и т.2 на ЗАвПр са неоснователни, т.к. предмет на проверка от касационната инстанция е решението на въззивния съд. Проверката на фактите описани в НП се извършва от въззивния съд, като последният установява фактическата обстановка, въз основа на която изгражда правните си изводи.

Възражението на касатора, че не били представени доказателства, в МПС да е монтиран аналогов тахограф, поради което за дружеството не било налице задължение да представя в хода на проверката тахографски листи е свързано с обосноваността на съдебния акт. Необосноваността по арг. от чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 348, ал.1 от НПК, не е касационно основание, което да подлежи на проверка от касационната инстанция по административнонаказателните дела. Съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН “Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,…“. Чл. 348, ал.1 от НПК предвижда следните касационни основания: нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални правила и наложено е наказание, което е явно несправедливо. От анализът на цитираните разпоредби следва, че касационната инстанция няма правомощия да проверява установените по делото фактически констатации и се произнася за приложението на материалния закон при установените от въззивната инстанция фактически положения. Касационната инстанция може да направи проверка само относно формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд. При тази проверка касационната инстанция констатира, че фактическа обстановка въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства и свидетелските показания на разпитания свидетел. Съдът е посочил кои доказателства и защо кредитира. Решението е мотивирано и от съдържанието му може да се проследи спазването на логическите правила при изграждането на вътрешното убеждение на съда във връзка с фактическите констатации. От проверката на доказателственият материал, върху който е изградено вътрешното убеждение на съда, касационната инстанция констатира, че е събран и проверен по реда на НПК.

Разпечатката съдържа 36 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b056aae5-a013-4aaf-9634-2d17660de958