Решение № 806 от 25.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330117806 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. Р. Ш., ЕГН: **********, от ******, чрез ****** ******. Я. К., против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от ****** З. Р. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 309,08 лева – платена без основание сума над главница по недействителен договор за кредит № ******/ 19.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба 16.10.2024 г., до окончателното им плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ******/ 19.04.2022 г., при следните параметри: заемна сума- 1 300 лева, срок- 30 дни, ГПР- 49,66 %, ГЛП - 40, 99 % и общо дължима сума - 1 612 лева. Твърди се, че на ищеца не бил предоставен погасителен план, в договора имало такса за бързо разглеждане в размер на 268,20 лева, като тази услуга не била желана от лицето, нито му била предоставена, като уговорената възнаградителна лихва била прекомерна. Изтъква се, че ищецът заплатил изцяло сумата по кредита- 1 609,08 лева. Поддържа се в исковата молба, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 40,99 % била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като размерът й надвишавал повече от три пъти законната лихва за необезпечени кредити. Предвид краткия срок на кредита, разходите, които имал заемодателя и риска, който носел, размерът на лихвата бил висок. На следващо място, нищожна била и таксата за бързо разглеждане. Според чл. 10а ал. 2 от ЗПК законът не допускал кредиторът да 1 изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С тази допълнителна услуга се заобикаляло ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като това била реално дейност по управление на кредита. Нямало данни за колко време по принцип се обработвали документи, за да се прецени дали действително в рамките на 15 минути в случая е предоставен кредит и дали срокът е спазен. Освен това, този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но като не било сторено това, се заобикаляла императивна норма за лимит на процента на разходите, което правело клаузата нищожна. В тази насока се поддържа, че договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочения в договора ГПР не съответствал на действително приложимия в отношенията между страните. Доколкото ищецът бил заплатил по кредитното правоотношение сумата от общо 1 609,08 лв., при главница от 1 300 лв., то разликата от 309,08 лв. се явява недължимо платена по недействителен договор за кредит. Поради това се предявява иск за връщането й, като недължимо платена при начална липса на основание. Търси се и законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в който се признава, че между страните бил сключен процесният договор за кредит, при посочените в исковата молба параметри. Ищецът бил запознат предварително с условията по кредита, като му бил предоставен СЕФ. В случая била поискана услугата бързо разглеждане, която гарантирала обработка на информацията и даване на отговор до 15 минути от заявката, като за същата се дължала такса, съгласно Тарифата. В стандартния случай за одобряване на заявката били необходими 7 дни, за да се извърши оценка на кредитоспособността за заявителя, чрез извършването на съответни справки и проверки. Бързото разглеждане ангажирало допълнителен финансови човешки ресурс, поради което се дължала и таксата. Допълнителната услуга не била задължително условие за отпускане на кредита. Заемната сума била преведена по банкова сметка на ищеца, като действително той бил заплатил изцяло задълженията си по договора, а именно сумата в общ размер от 1 609,08 лева, от които: главница - 1 300 лева; договорна лихва- 40,88 лева и такса за бързо разглеждане- 268,20 лева. Предвид предсрочното погасяване, размерът на дължимата договорна лихва бил намален от 43,80 лева на 40,88 лева. Твърди се обаче, че договорът за кредит отговарял на всички законови изисквания. Нямало нормативен лимит на договорната лихва, като право на страните било да я уговорят и в размер над законната лихва. ГПР отговарял на предвидения в чл. 19 ал. 4 от ГПР размер и включвал в себе си възнаградителната лихва. Клаузата за допълнителната и незадължителна услуга „бързо разглеждане“ също била нормативно предвидена - чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Тази услуга не се отнасяла за действия, свързани с усвояване или управление на кредита, като тя се предоставяла преди сключването на договора. Ищецът бил предварително информиран за размерът й и се съгласил, като тя била израз на свободната воля на страните, като частноправни субект. Освен това услугата била и реално предоставена. Тя не 2 можела обаче да се включи в ГПР, защото имала незадължителен характер, а формулата на разходите била ясно разписана в закона. Тя нито била условие за сключване на договора, нито пък гарантирала отпускането на заема, поради което не била част от общите разходи по кредита. Не се оспорва плащането на сумите за лихва и такса от страна на длъжника. Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – Договор за кредит № ******/19.04.2022 г., че между ищеца и ответника „Вивус.БГ” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищецът има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател. По силата на договора за кредит на ищеца била предоставена в заем сумата от 1300 лв., срещу задължение да я върне заедно с уговорените лихви. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,97 %, и посочен ГПР от 49,66 %. Видно от съдържанието на договора за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 268,20 лв., представляваща такса „Бързо разглеждане“, дължима за бързо и експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения досежно самата услуга. Общият размер на задълженията по кредита е посочен на 1612 лв.

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил по договора за кредита сумата от общо 1609,08 лв., както и че сумата от 268,20 лв. - такса за допълнителна услуга Бързо разглеждане, не е взета предвид при изчисляването на ГПР по договора за кредит.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищецът освен качеството на кредитополучател, има и качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази 3 дефиниция съдът намира, че уговорената таксата за експресно разглеждане реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Видно от съдържанието на договора разглежданата такса се дължи за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста на договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите за бързото разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Конкретно приложимият ГПР по кредита не е 49,66 %, доколкото същият се завишава с начислената такса „Бързо разглеждане“, която е в размер на над 20 % от главницата, при срок на договора от 30 дни. Последното води до недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на посочен ГПР и неминуемо въвежда потребителя в заблуждение, доколкото и в двете хипотези същият е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит.

Допълнително следва да се отбележи, че таксата за бързо разглеждане на заявлението за кредит се дължи въз основа на клауза от договора, която е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Следователно договорът е недействителен, а в частност и процесната клауза за такса бързо разглеждане, и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита и завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин са частни хипотези на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като тъй като водят до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано високи разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора.

4

Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Доколкото по делото е безспорно, че ищецът е платил по процесния кредит сумата в общ размер от 1609,08 лв., при главница от 1300 лв., то исковата претенция от 309,08 лв. – неоснователно платени суми по кредита, се явява доказана и по размер.