Решение № 2616 от 13.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17681/2024
- Вид
- Решение № 2616
- Подписан
- 13.07.2025
- В сила
- 03.12.2025
- Състав
- МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 2 · Кодекс на труда
- параграф 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2616 гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110217681 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД с ЕИК ******** чрез адв. В. К. срещу наказателно постановление № 14-2400163/04.11.2024 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалването наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Застъпва се тезата, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са посочени дата на установяване на нарушението и мястото на извършването му, тъй като посочването, че е извършено в предприятието на работодателя е неконкретизирано, предвид обстоятелството, че дружеството извършва дейност на различни места.
Поддържа се, че АНО не е обсъдил подадените възражения срещу АУАН. В жалбата не се оспорва, че уведомлението за регистрация на трудовия договор, сключен между жалбоподателя и *** в ТД на НАП е от 05.08.2024 г. в 11:33 часа, респ. че преди този час то не е могло да бъде връчено на ***, както и че за 05.08.2024 г. графикът е предвиждал *** да полага труд от 09:45 до 20:15 часа, но в жалбата се твърди, че в периода 09:45 часа до 12:00 часа *** не е 1 полагала труд, а й е бил провеждан първоначален инструктаж. Посочва се, че *** е допусната до работа след връчване на уведомлението и след приключване на инструктажа, следователно нарушение не извършено.
Алтернативно се твърди приложение на чл. 415в от КТ респ. чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател „***” ЕООД редовно призовано се представлява от адв. К., който моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство и неизвършване на вмененото нарушение. Поддържа, че незаконосъобразно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като счита, че изпращането на покана по имейл не може да се счита за надлежно известяване. Не оспорва фактът, че служителката *** е била в търговския обект в началото на работния ден, но изпълнението на трудовите функции е започнало едва след връчването на уведомлението от ТД на НАП за регистрирания трудов договор. Претендира разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна- директорът на ДИТ- гр. Перник се явява лично и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Посочва, че от постъпилите възражения срещу АУАН следва извод, че дружеството е бил връчен екземпляр от АУАН и правото му на защита не е накърнено. Подробни аргументи излага в писмен вид.
В правото си на реплика адв. К. посочва, че представените от жалбоподателя възражения не са били обсъдени от АНО.
В отговор на репликата директорът на ДИТ – Перник посочва, че това твърдение е единствено хипотеза.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и като обсъди доводите и възраженията на страните съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 05.08.2024 г. бил сключен трудов договор между дружеството – жалбоподател „„***” ЕООД в качеството му на работодател и ** *** в качеството й на служител, по силата на който работодателят възложил, а служителят приел да изпълнява длъжността „продавач-консултант“ с място на работа гр. София, кв. „***“, ул. „***“ № 15. В договора било посочено, че начало на изпълнението му започва на 05.08.2024 г., след връчване на екземпляр от трудовия договор, длъжностната характеристика, както и на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Посочено било, че служителят е постъпил на работа на 05.08.2024 г., за което бил съставен и протокол, удостоверяващ постъпването на работа на служителя *** на 05.08.2024 г. На 05.08.2024 г. на служителя били проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място.
Уведомлението за сключения между „***” ЕООД и ** *** трудов договор било регистрирано в съответната ТД на НАП на 05.08.2024 г. в 11:33 часа.
По повод постъпил сигнал в ДИТ- гр. Перник на 28.08.2024 г. служители на ДИТ-Перник сред които и свидетелката Т. Б. Т., заемаща длъжността главен инспектор извършили проверка на място в търговски обект – магазин, 2 находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ № 15, стопанисван от дружеството-жалбоподател, а впоследствие била извършена и проверка по документи. Свидетелката Т. установила, гореописаните обстоятелства и тъй като съобразно представения график за месец август 2024 г. служителката *** следвало да полага труд от 09:45 часа до 20:15 часа на 05.08.2024 г. счела, че работодателят „***” ЕООД е допуснал до работа служителят *** преди да й връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ и изпратила до дружеството покана за изпращане на представител на 17.09.2024 г. за съставяне на АУАН срещу дружеството. Поканата била връчена на 16.09.2024 г. на **** упълномощен представител на дружеството пред ДИТ. На посочената в поканата дата дружеството не изпратило представител, поради което свидетелят Т. съставила в отсъствие на представител на нарушителя АУАН № 14-2400163/17.09.2024 г. Актът бил изпратен по пощата и получен от дружеството на 24.09.2024 г. На 02.10.2024г. били подадени възражения срещу АУАН.
Като счел подадените възражения за неоснователни и въз основа на така съставения АУАН директорът на ДИТ- Перник издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „***” ЕООД имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Препис от НП бил връчен на дружеството-жалбоподател на 25.11.2024 г., а на 03.12.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля Т. Б. Т., ** ***, ***, протокол за извършена проверка, копие от трудов договор от 05.08.2024 г., сключен между „***” ЕООД и ** ***, Служебна бележка № 26/05.08.2024 г., протокол за постъпване на работа от 05.08.2024 г., справка за приети и отхвърлени уведомления за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП изх. № 30Е000637403/05.08.2024 г. от 11:37 часа, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, декларация от ***, отчетна форма за месец август 2024 г., Заповед № 1/25.01.2022 г. на управителя на „***” ЕООД, Програма за провеждане на инструктаж, копия от страници за начален и инструктаж на работното място, покана за изпращане на представител за съставяне на АУАН, пълномощно, известия за доставяне, заповед № З-0864/17.10.2022 г., заповед № ЧР1260/18.12.2017 г., заповед № З-0078/11.01.2024 г. всички на изпълнителния директор на ИА ГИТ, заповед № ЧР-740/26.04.2024 г. на главния секретар на ИА ГИТ и длъжностна характеристика на длъжността „главен инспектор“ в ДИТ- Перник.
На първо място следва да се подчертае, че по делото не се спори, че между жалбоподателят и служителя *** на 05.08.2024 г. е бил сключен трудов договор, че служителят е постъпил на работа на същата дата, както и че трудовият договор е бил регистриран в съответната ТД на НАП на 05.08.2024 г. в 11:33 часа. По отношение на тези факти са налице несъмнени доказателства – наличието на трудово правоотношение се установява от представения трудов договор, от който е видна и датата на сключването му, протоколът за постъпване на работа, подписан от служителя *** установява датата на постъпването й на работа – 05.08.2024 г., а от уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ се установява, че трудовият договор, сключен от жалбоподателя 3 със служителя *** е бил регистриран в ТД на НАП на 05.08.2024 г. в 11:33 часа.
От показанията на свидетелката *** се установява, че на датата на постъпването й на работа- 05.08.2024 г. същата е отишла на работното си място около 10:00 часа, като денят протекъл в провеждане на инструктаж и обучение относно подреждане на стоката, работа с касов апарат, като твърди, че реално не е полагала труд, а започнала да полага такъв едва на следващия ден. Посочва, че на същата дата - 05.08.2024 г. й е било връчено уведомлението от НАП. Показанията на свидетелката *** се подкрепят от заявеното от свидетеля ***- управител на магазина, в който е постъпила на работа свидетелката ***. *** потвърждава, че на датата на постъпване на работа служителката *** е била в обекта през целия работен ден, през който й е бил проведен инструктаж и обучение, като на *** е било заплатено възнаграждение за посочения работен ден. *** посочва, че лично връчила уведомлението за регистрирания трудов договор на *** на 05.08.2024 г., но в него липсва отразяване в колко часа го е получила. Въпреки липсата на отразен час на връчване на уведомлението, то без съмнение, предвид факта, че трудовият договор е бил регистриран в НАП на 05.08.2024 г. в 11:33 часа, то към момента, в който свидетелката *** е отишла на работното си място и й е бил проведен инструктаж уведомлението за регистрирания в НАП трудов договор не й е било връчено.
Съдът възприе с доверие показанията на свидетеля Т. Т., тъй като същите са последователни, подробни, обективни и кореспондират с писмените доказателства по делото. Свидетелят добросъвестно депозира показания за факти и обстоятелства, които непосредствено е възприела или в осъществяването на които лично е участвала. От показанията на свидетелката Т. се установява, че на същата е участвала в проверка на обект, стопанисван от жалбоподателя в гр. София, ул. „***“ в кв. „***“ и на база предоставени документи установила, че служителката *** е постъпила на работа на 05.08.2024 г., преди да й бъде вречено уведомлението за регистрирания трудов договор. От показанията на свидетелката Т. съдът извлече данни и относно процедурата по съставяне на АУАН и последващото му изпращане на адреса на дружеството.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК като обективни, съставени за цели извън процеса и допринасящи за установяване на релевантната фактическа обстановка. От приложените по делото заповеди съдът установи, че на актосъставителя и АНО е била предоставена компетентност за съставяне на АУАН и издаване на НП относно нарушения, извършени на територията на гр.
София, район „***“.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (видно от представеното известие за доставяне препис от НП е връчен на жалбоподателя на 25.11.2024 г., а жалбата е подадена на 03.12.2024 г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
4
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство съдът дължи пълна преценка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление тоест дали правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН.
На първо място съдът намира, че АУАН и НП не съдържат посочените в чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН реквизити, а именно не е посочено мястото, на което е извършено нарушението, което от една страна накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, а от друга препятства съда да извърши дължимата проверка относно компетентността на актосъставителя и АНОдали същите са били компетентни с оглед твърдяното местоизвършване на нарушението да съставят АУАН респ. да издадат НП. Видно от текста на АУАН и НП нарушението, вменено на жалбоподателя се състои в това, че в качеството си на работодател е приел да полага труд на 05.08.2024 г. ** *** преди да й връчи копие на хартиен носител от уведомлението, заверено от ТД на НАП за сключения договор. Изрично както в АУАН, така и в НП е посочено, че „нарушението е извършено на 05.08.2024 г. в предприятието на работодателя и е констатирано в Д „ИТ“- Перник“. Така посочено мястото на извършване на нарушението обаче е напълно неясно и лишено от всякаква конкретика, тъй като не е посочен адрес, на който се намира предприятието на работодателя тоест не е посочено къде точно е била приета да полага труд служителката *** преди да й бъде връчено уведомлението. Следва да се държи сметка, че съгласно легалната дефиниция на понятието „предприятие“, дадена в параграф 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на КТ това е „всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд“ тоест с термина „предприятия“ биха могли да се означават множество обекти. Констатираната неяснота изпъква още повече, предвид изложеното в жалбата, че работодателят „***” ЕООД извършва дейността си чрез верига от търговски обекти, намиращи се на територията на цялата страна следователно е напълно неясно дори и в кой град се твърди да е извършено нарушението. Не може да се приеме, че като е посочено седалище и адрес на управление на работодателя всъщност е посочен адреса на предприятието му, респ. е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като на първо място между тези понятия не съществува тъждественост, а на следващо място в НП седалището и адреса на управление на жалбоподателя са посочени на две места, като вписаните адреси са различни - при посочване на наложената санкция е отразено, че седалището и адреса на управление на работодателя е обл. София /столица/, общ. Столична, с. Негован, ул. „***“ № 15, а частта, представляваща разписка за връчване на НП е посочено, че седалището и адреса на управление на дружеството е обл. София /столица/, общ. Столична, гр. София, р-н Илинден, „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 4, офис D4-1.