Присъда № 11 от 11.06.2026, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ по присъда № 11/11.06.2026 година, постановена по Н.О.Х.Д.

№ 467/2025 година по описа на Районен съд-Ихтиман

Първоинстанционното производство пред РС-Ихтиман е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура- Самоков, ТО-Ихтиман обвинителен акт против Ц.Д.Д., ЕГН: **********, за това, че на 02.12.2021 г., в град Ихтиман, област Софийска противозаконно присвоил чужди (собственост на А.И.М.) движими вещи - пари на стойност 538,00 (петстотин тридесет и осем) лева, които владеел на основание Споразумение за саниране на етажна собственост, сключено на същата дата с А.И.М. - престъпление по чл.206 ал.1 от НК

В съдебно заседание представителят на РП- Самоков, ТО-Ихтиман поддържа обвинението. Счита, че по несъмнен начин по делото е установено, че подсъдимият е автор на престъплението, предмет на обвинението. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно.

Частният обвинител поддържа изложеното от прокурора.

Защитникът на подсъдимия, адв. Б., излага подробни доводи в защита на тезата, че предмета на делото касае гражданскоправни отношение между страните. Счита, че случая касае неизпълнение на договор от страна на подсъдимия и отношенията между него и частният обвинител следва да се уредят по гражданскоправен път, а не чрез наказателно производство.

Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия реда на чл. 269, ал. 3, т.

1 от НПК.

Съдът след преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и доказателствата, намиращи се по досъдебно производство поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ц.Д.Д., ЕГН **********,

От справката за съдимост на подс. Д. се установява, че той към момента на извършване на настоящото деяние е осъждан.

Частният обвинител А.И.М. през месец декември 2021 г. е публикувал обява в социалната мрежа „Фейсбук“, че търси изпълнител за саниране на северна стена на апартамент, находящ се в гр. Ихтиман.

На публикацията на частния обвинител се отзовали различни лица, които му изпратили ценови оферти, между които бил и подсъдимият Ц.Д.Д., който предложил добра цена, според частия обвинител, за извършване на 1 санирането.

Частният обвинител М. се свързал с подсъдимия Д. и кореспонденцията между двамата мъже продължила чрез използване на приложенията „Вайбър“, „Месинджър“ и мобилни телефонни разговори.

На 02.12.2021 г. подсъдимият Д. посетил дома на частния обвинител и свидетелката Л. М.а, находящ се гр. Ихтиман, бул. „Ц.О.“ № *, вх. Б, ет. 5, ап.

19, за да извърши оглед. След като направил оглед на стените за саниране подсъдимият им казал, че, за да извърши исканите от тях строителномонтажни дейности по саниране на северната стена на апартамента им ще трябва да му заплатят сумата от 1290 лева, от които 538 лева за материали, останалите за положения от него труд. Подсъдимият поискал да му бъде заплатена веднага сумата в размер на 538 лева, с който да отиде да закупи материали за изпълнение на услугата, като ги уверил, че ще започне да поставя изолация на следващия ден.

По време на срещата, на 02.12.2021 г., частният обвинител и подсъдимият подписали договор наименован „Споразумение за саниране на етажна собственост“, в което посочили цена за изпълнение в размер на 1290 лева, в която се включва цена за материали в размер на 538 лева и труд, срок за изпълнение - 30 работни дни, считано от подписването му. В споразумението отразили, че частният обвинител дава на подсъдимия сумата в размер на 538 лева за закупуване на материали и се подписали.

Частният обвинител предал сумата в размер на 538 лева на подсъдимия Д., след което последния си тръгнал от жилището.

На следващия ден, подсъдимият не се явил в дома на частния обвинител, за да започне работа, като в телефонен разговор изтъкнел, като причина, че има проблем с автомобила си. Подсъдимият не се появи и следващите дни, за да започне извършване на строително-монтажните дейности, като в началото изтъквал различни причини за невъзможността си, а в последствие спрял да отговаря на съобщенията и позвъняванията на частния обвинител.

На 20.12.2021 г. частният обвинител А. М. е подал жалба в РУ-Ихтиман, като на 21.02.2022 г. е образувано досъдебно производство по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК.

По досъдебното производство било извършено разпознаване на лица по снимки от пострадалия и свидетелката Л. М.а.

Съгласно заключението на назначена в досъдебното производство и приета в съдебното производство съдебно-графическа експертиза на вещото лице Н. Д. подписът, положен в графа „за изпълнител: Ц. Д.“ в „Споразумение за саниране на етажна собственост“ е положен от подсъдимия.

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от събраните по делото гласни доказателства– чрез показанията на частния обвинител А. М. и свидетелката Л. М.а, депозирани в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства 2

„Споразумение за саниране на етажна собственост“ с отразена дата 02.12.2021 г., справки за съдимост за подсъдимия, и останалите писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК, както и от заключението на съдебнографическата експертизи.

От показанията на частния обвинител А. М. и свидетелката Л. М.а, се установява кога и на какво основание е предадена на подсъдимия инкриминираната парична сума. Настоящият съдебен състав не намира основания да се съмнява в достоверността на показанията на посочените свидетели относно предмета на престъпното посегателство, доколкото инкриминираните вещи са посочени и в подписания от подсъдимия Д. договор, наименован „Споразумение за саниране на етажна собственост“ с отразена дата 02.12.2021 г.. Показанията им са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра.

Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената и приета по делото съдебно-графическа експертиза като намира, че същата е компетентна, обективна, всестранна и пълна, както и относими към основния факт на доказване в производството.

По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото, съдът не констатира несъответствия в доказателствените материали, поради което прие, че не се налага подробният им анализ на всяко едно поотделно.

От правна страна

При описаната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че с поведението си подсъдимият Ц.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението чл.206, ал. 1 от НК.

От обективна страна безпротиворечиво се установява, че подс. Д. противозаконно е присвоил чужди (собственост на А. М.) движими вещипари на стойност 538 лева, които владеел на правно основание, подписано Споразумение за саниране на етажна собственост.

Изпълнителното деяние „присвояване“ подсъдимият е осъществил, като вместо да върне на собственика й инкриминираната сума, който знаел, че си я иска обратно, той я е задържал. Съгласно решение № 608/91 год. на I н. о. на ВКС изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне. Отказът обаче също трябва да бъде противозаконен, а да не се касае за упражняване на право на задържане по смисъла на гражданските закони. В настоящият случай е безспорно установено, че не се касае за упражнено право на задържане от страна на подсъдимия.

Подсъдимият е „владеел“ паричната сума, предоставената му на основание- Споразумение за саниране на етажна собственост, за закупуване на материали, необходими за извършване на саниране.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма 3 на вината пряк умисъл и при наличие на специфичното за този вид престъпление намерение за окончателно разпореждане с чуждо имущество.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите вредоносни последици и е желаел тяхното настъпване.

Подсъдимият е съзнавал, че присвояването на процесните движими вещи е противозаконно, както и че същите представляват чужда собственост.

Действията му са били съзнателно насочени към противозаконно присвояване на паричната сума с цел разпореждане с нея.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се касае за неизпълнение на граждански договор, а за осъществен състав на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, тъй като гражданският договор се сключва, за да породи права и задължения с намерение от страните да бъдат изпълнени точно и в срок, при обсебване, за разлика от договора за изработка, поръчка, заем за послужване, наем и др. лицето няма намерение да изпълни поетото задължение по договора, като действа извън знанието и съгласието на собственика на вещта. В случая подсъдимият, по силата на Споразумение за саниране на етажната собственост с пострадалия е трябвало да закупи материали за извършване на строително-монтажни дейности с парични средства, собственост на последния и след като ги закупи да извърши дейностите. По делото е установено, че подсъдимият не е закупил материалите, необходими за санирането, не е предприел никакви действия, за да изпълни договорното си задължение. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че подсъдимият е държал да получи предварително някаква парична сума, като „капаро“. Съдът намира, че от обсъдените действия на подсъдимия е изводимо, че той е сключил процесното Споразумение за саниране на етажна собственост не с цел да се задължи по него да извърши конкретни дейности и получи доход, а за да получи предварително парична сума и да се разпореди с нея. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя възражението на защитника на подсъдимия, че в случая се касае за гражданскоправни отношения между страните.

По наказанието:

Съставът на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години.

Настоящият съдебен състав намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващи обстоятелства, над отегчаващите.

Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете, невисоката стойност на предмета на престъплението, доколкото същата не е съобразена като елемент от обективната страна на престъпния състав, както и изминалия период от време от извършване на инкриминираното деяние- 02.12.2021 г. до приключване на досъдебното производство, както и до постановяване на присъдата. Съдът намира, че продължителност на наказателното производство 4 е значителен, като се отчита, че делото не представлява фактическа или правна сложност, разпита ни са малък брой свидетели, като отчете поведението на подсъдимия, с което в значителна степен е допринесъл за продължителността му.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете предходно осъждане на подсъдимия,

С оглед гореизложеното и на основание чл. 54, ал. 1 от НК съдът намира, че следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 месеца.

Настоящия съдебен състав, счита, че не са налице формално материалните предпоставки за приложението на института на условното осъждане, както и, че отлагането изпълнението на наказанието не би съответствало на личността на подсъдимия и на неговата обществена опасност.

За да се приложи условно осъждане, е необходимо освен размерът на наказанието лишаване от свобода да е до три години, деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, да са налице и обстоятелства, които да сочат, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието.

В настоящия случай, подсъдимият е бил осъден по н.о.х.д. № */2016 г. по описа на РС-София, за деяние извършено на 18.03.2015 г. престъпление по чл.

316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като му е определено наказание „лишаване от свобода в размер на 5 месеца, изпълнението на което е било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. В изпитателния срок подсъдимият е осъществил друго деяние през месец септември 2018 г., за което е осъден по н.о.х.д. № */2022 г. по описа на РС-Плевен. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е настъпила реабилитация по осъждането на по н.о.х.д. № */2016 г. по описа на РС-София.