Решение № 6791 от 10.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6791 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100109174 по описа за 2023 година иск с пр. осн. чл. 500 от КЗ:

Ищецът - ЗД "Б.И." АД, моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 40 000 лева, обезщетение по щета № 2210002435/2022, ведно със законната лихва.

Ответникът – А. И. Н., оспорва иска:

- оспорва механизма на ПТП и своята вина;

- оспорва превеждането на обезщетението на пострадалото лице;

- навежда и други правни доводи, като оспорва иска за лихви (претендира се само законна лихва); оспорва се и допустимостта на представената СТЕ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Представен е констативен протокол. Той обвързва съда до доказване на нещо различно от страната, която има интерес да го стори (арг. от - чл. 189, ал. 2 от ЗДП и чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 2, както и Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС). В случая това е ответникът. В документа е посочено, че г-н Н. е предизвикал ПТП с 1 пешеходец, вследствие от шофиране след приемане на амфетамин.

Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. З.. От показанията му, които са почти ирелевантни, се установява, че управлявал служебно, а и не само той, паркирания л.а.

(марка „Фолксваген“). Той, тогава, се намирал в „ухо“, т.е. вход за товаро-разтоварване.

Депозирани са няколко СЕ:

1. ССчЕ, оспорена от ответника и приета от съда, като компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 27.02.2024г., се установява, че: на 19.08.2022г. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по щета № 2210002435 от 26.01.2022г. е постъпила по банкова сметка на Бенефициента по Споразумение от 08.07.2022г. между С. П. и ищцовото дружество.

Вещото лице се свързало с г-жа Ш., която му предоставила извлечение от нейна банкова сметка, което била с дата, номер, час, номер на банкова операция, видно от която, че тя в качеството си на представител на пострадалото лице и подписала споразумението, е получила първоначално сумата. Също така, от нея му била предоставена декларация от пострадалото лице, че получило сумата от процесуалния си представител. Тази декларация не се намирала по настоящото дело, тъй като била предоставена по имейл.

Оспорването, което е неоснователно, е във връзка с ненаходящата се по делото декларация. От една страна, съгласно опр. № 144 от 7.03.2016г. по гр.д. № 5084/2015г., I г.о., процесуалният закон не изключва обаче възможността вещото лице да извърши проверка и проучване и на други материали, които не са представени по делото, щом това е необходимо за изпълнение на възложената задача и за даване на обективно, обосновано и пълно заключение, за което носи наказателна отговорност . От друга – декларацията е ирелевантна. Представител и представляван (в случая адвокат и доверител) от гледна точка и на процесуалното и на материално право са едно и също. Доктрината ги определя като „другото аз“ (alter ego). След като не е оспорено представителството на адв.

Ш., то плащането обвързва, а и ползва ищеца.

2. СМЕ, немотивирано оспорена от ответника и приета от съда, като компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 27.02.2024г., се установява, че: при процесното ПТП г-н П. е получил следните наранявания: Политравма - множествени счупвания на подбедрицата, закрито. Фрактура и оток на лявата тибия, фибула и предмишница. Наличие на минимално количество субарахноидна хеморагия в ляво фронтално и фронто-париетално. Черепно-мозъчна травма, с подкожен хематом в ляво слепоочие. Счупване на ляв мастоиден израстък без разместване на фрагментите.

Получените травматични увреждания на г-н П. са довели до болки и страдания за различен срок и с различна интензивност, отделно взета само фрактурата на тибиалната кост е причинила болки и страдания за срок от 3 месеца, като интензивните са били през първите 3 седмици непосредствено след злополуката. Извън посочените периоди, пострадалият е търпял спорадични болки в зоната на лявата подбедрица, най-вече при преумора и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, когато се е налагало да използва различни по вид седативни и обезболяващи средства.

2

В медицинската практика няма обективен метод за оценка на чувството за болка.

Прагът на чувствителност е различен при всеки отделен човек.

Фрактурата на лява тибия и фибула е получена след удар от лекия автомобил.

Фрактурите на тибията и фибулата независимо от вида на проведеното лечение, зарастват за около 50 дни, като остава трайно затруднение в движението на долен ляв крайник за срок от 4-6 месеца. При такава фрактура се наранява мускулатурата, която играе стабилизираща роля в подбедрицата и на цялото тяло. В процеса на оздравяване се образуват фиброзни сраствания, които предизвикват усещания за болка. Променената биомеханика изисква провеждане на физикални процедури за подобряване на трофиката на мускулатурата, облекчаване на болковата симптоматика, която постепенно отзвучава.

Относителната стойност на разходите се изразява в сумата от 2 975 лева.

Личен преглед не е правен.

3. единична СТЕ, оспорена от страните и приета от съда, като компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 08.10.2024г., се установява:

Разстоянието от мястото, на което е спрял лек автомобил „Фолксваген Кади“ до пешеходната пътека е 37,29 метра, измерено от мащабната скица. Видно от приложения по делото видеозапис пешеходецът се движи първоначално попътно на лекия автомобил.

Разстоянието от вход изхода до паркирания автомобил е от порядъка на 3,60 метра.

Разстоянието изминато от автомобил „Ситроен“ от предприемане на заобикаляне на спрелия лек автомобил „Фолксваген“ до момента в който водачът за пръв път е имал възможност да възприеме пешеходеца е 46,67 -17,14 = 29,53 метра.

Поради наличието на спрял автомобил в дясно спрямо посоката на движение на лек автомобил „Ситроен“ и попътното движение на пешеходец, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме за първи път пешеходеца, когато се е намирал на 17,14 метра до мястото на удара.

Видно от приложения по делото видеозапис пешеходеца се движи първоначално попътно на лекия автомобил. От момента, в който е започнал да пресича пътното платно пешеходецът е имал възможност да възприеме движещият се от лявата му страна автомобил.

Видно от видеозаписа първоначално контактът е настъпил между предната броня на автомобила в крайно дясна част и левия крак на пешеходеца, след което е последвало приплъзване на тялото по десния калник, последващо достигане на тялото и главата до челното стъкло на автомобила, след което същото е било отхвърлено напред и в дясно на разстояние от порядъка на 12 метра.

От материалите приложени по делото е видно, че автомобилът, които е бил в района на произшествието и е ограничавал видимостта на водача на лек автомобил „Ситроен“ е бил паркиран, което от своя страна позволява същия да бъде заобиколен без да се налага да се увеличава скоростта. tp = 1,4 с - време за реакция от 1,4 с се приема, когато в полезрението на водача не е 3 имало обекти, които да могат да създадат опасна ситуация, при навлизане на пешеходеца на пътното платно от невидима преди това зона за водача.

Пешеходецът от момента, в който е навлязъл на платното за движение е имал възможност да възприеме движещият се от лявата му страна лек автомобил „Ситроен“, да спре, да изчака преминаването на автомобила и след това да продължи пресичането си.

Поради наличието на спрял автомобил в дясно спрямо посоката на движение на лек автомобил „Ситроен“ и попътното движение на пешеходец, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме за първи път пешеходеца, когато се е намирал на 17,14 метра до мястото на удара.

Водачът на л.а. не е могъл да спре своевременно. Самият спрял автомобил не представлява опасност.

4. тройна СТЕ, оспорена от ищеца, и приета от съда, като компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на в.л-а в о.с.з. от 03.12.2024г., се установява, че:

Видно от видеозаписа, първоначално пешеходецът се движи попътно на лекия автомобил и е бил с гръб към него. За определяне на възможността на водача на автомобила да възприеме пешеходеца е изготвена симулация на движението им преди удара, от която е видно, че намирайки се на 46,67 метра до мястото на удара, след като е преминал през пешеходната пътека водачът на лекия автомобил, поради спрял от дясно автомобил не е имал възможност да възприеме движещият се пешеходната пътека е 37,29 метра, измерено от мащабната скица.

Разстоянието от вход изхода до паркирания автомобил е от порядъка на 3,60 метра.

Разстоянието изминато от автомобил „Ситроен“ от предприемане на заобикаляне на спрелия лек автомобил „Фолксваген“ до момента в който водачът за пръв път е имал възможност да възприеме пешеходеца е 46,67 -15,75 = 30,92 метра.

Поради наличието на спрял автомобил в дясно спрямо посоката на движение на лек автомобил „Ситроен“ и попътното движение на пешеходец, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме за първи път пешеходеца, когато се е намирал на 15,75 метра до мястото на удара.

Скоростта на автомобила е изчислена на 42 км/ч и видимостта е определена съгласно тази скорост.

Пешеходецът се движи първоначално попътно на лекия автомобил. От момента, в който е започнал да пресича пътното платно пешеходецът е имал възможност да възприеме движещият се от лявата му страна автомобил.

Първоначално контактът е настъпил между предната броня на автомобила в крайно дясна част и левия крак на пешеходеца, след което е последвало приплъзване на тялото по десния калник, последващо достигане на тялото и главата до челното стъкло на автомобила, след което същото е било отхвърлено напред и в дясно на разстояние от порядъка на 12 4 метра.

Максималната скорост на движение, при която водачът е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, е ревна или по ниска от 23,32km/h.

От материалите приложени по делото е видно, че автомобилът, който е бил в района на произшествието и е ограничавал видимостта на водача на лек автомобил „Ситроен“ е бил паркиран, което от своя страна позволява същия да бъде заобиколен без да се налага да се увеличава скоростта. tp = 1,4 с - време за реакция от 1,4 с се приема, когато в полезрението на водача не е имало обекти, които да могат да създадат опасна ситуация, при навлизане на пешеходеца на пътното платно от невидима преди това зона за водача.

Скоростта на пешеходеца в района на произшествието е била 6,48 км/ч, а към момента на удара същия е бил неподвижен.

Пешеходецът от момента, в който е навлязъл на платното за движение, е имал възможност да възприеме движещият се от лявата му страна лек автомобил „Ситроен“, да спре, да изчака преминаването на автомобила и след това да продължи пресичането си.

Поради наличието на спрял автомобил в дясно спрямо посоката на движение на лек автомобил „Ситроен“ и попътното движение на пешеходец, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме за първи път пешеходеца, когато се е намирал на 15,75 метра до мястото на удара и същият не е имал възможност да спре преди мястото на удара.

Идентични отговори са дадени и в о.с.з.

Съдът кредитира и двете заключения на СТЕ, доколкото те не си протИ.речат.

Разликите са минимални и не се отразяват на крайното становище на експертите.

Оспорванията са по-скоро с оглед невъзприемане тезата на съответната страна, или част от фактологията, изложена най-вече от ответника.

Видно от фотоизображение, л.а. марка „Фолксваген“, е паркиран до вход на двор. Това всъщност е товарен бус. Има колчета, но те ограничават ползването на тротоара за паркиране на л.а., а не пешеходците (л. 62). Фотоснимките са веществени доказателства, което са допустими в гражданския процес, а способът за тяхното приемане е чрез оглед (Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС; Р. № 619 от 23.10.2024г. на ВКС, IV г.о., докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3145/2023г. и Р. 1510-77-I). от правна страна: