Решение № 188 от 02.10.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Свиленград, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20235620200406 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш №8504610962 за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на „ТРАНС ГРУП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕООД с ЕИК

160083418 със седалище и адрес на управлениегр.Пловдив,общ.Пловдив,обл.Пловдив, район Южен, ул.Чорлу 6 , представлявано от управителя Силвия Вартан Димитрова, с който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 . във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2500,00 лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 133лева.

Дружеството -жалбоподател, моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен –издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения.В жалбата се излагат доводи относно допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на ЕФ,като се твърди,че следвало да се спази процедурата предвидена в ЗАНН,а именно съставяне на АУАН,а не както е сторил АНО.

Сочат се и други допуснати процесуални нарушения,а именно липса на посочено място на нарушението, липса на посочен издател на акта, липса на 1 словесно описание на нарушението , липса на посочване на дата на издаване на ЕФ,което нарушение водело до невъзможност да се извърши проверка за спазване на сроковете предвидени в ЗАНН и в тази връзка счита че е изтекла давността предвидена в ЗАНН. Твърди се още,че не бил обсъден въпросът относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Поради гореизложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

Претендира присъждане на адв.възнаграждение.

В съдебната фаза, дружеството жалбоподател редовно призовано, не изпраща представител. От пълномощника му е постъпило писмено становище,в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи .

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Агенция „Пътна

Инфраструктура” към

Министерството на регионалното развитие и благоустройството , редовно призовани, изпращат представител, който оспорва жалбата.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно,като излага доводи в тази насока в представеното пред съда писмено становище. Претендира присъждане на разноски по делото,а именноюр.възнаграждение.Отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Атакуван е Електронен Фиш №8504610962 за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, издаден за това, че на 08.06.2021г. в 12:52 часа е установено нарушение № С51A021B4D915CDCE053021F160AC981 с ППС товарен автомобил влекач "МЕРЦЕДЕС 1844 ЛС АКТРОС ", регистрационен номер *********, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40 000, се е движел в о б щ и н а Любимец по път А-4 км 83+554, с посока нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС , изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му.

Нарушението е установено с устройство № 20351, представляващо 2 елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А- 4 км 83+554.

Страните не спорят,че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството жалбоподател,а и се установява от приобщеното по делото свидетелство за регистрация на МПС.

Създаден е доклад за пътно нарушение по чл. 179, ал. 3 от Закон за движение по пътищата от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .

Към доклада са приложени статични изображения във вид на снимков материал,от които се установява,че е заснето процесното МПС, представляващо влекач/товарен автомобил/в състав с ремарке с общ брой на оси-5.

От публично достъпното Решение № 959 на Министерския съвет от 2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 – автомагистрала, е част от този списък.

О т Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г. , обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г. се установява в т. 27, ч е за ползване на платената пътна инфраструктура от пътни превозни средства се заплаща такса за изминато разстояние – тол такса, както следваза декларираната категория ППС, Товарен автомобил над 12 т . с 2 оси- ЕВРО III- 0,08лв/км.

За действителната категория на ППС -товарен автомобил над 12 тона , но с 5 оси , се дължи - 0, 16 лв/км.

За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 . във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на ЮЛ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500,00 лв. както и дължимостта на съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 133лева Електронният фиш е връчен на 06.07.2023 г. и е обжалван пред АНО с жалба от 17.07.2023г.

По АНПр са приложени Протокол№28765/21 на УС на А“ПИ“ и Заповед №РД-11-983/13.09.2021г. на И.Д. Председател на управителния съвет на А“ПИ“,съгласно която се утвърждават образци на електронни фишове,ведно с четири приложения на същите.

Приети като доказателство по делото е и становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ,както и 3

Разрешение за строеж №РС-32/15.05.2015г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, таблица с данните за движение на процесното ППС ,съдържащо сегмени за които има получени и платени тол декларации за датата на нарушението и Протокол №24400/20 от заседание на УС на АПИ,ведно със Заповед №РД -11-4/23.01.2020г. на Председателя на УС на АПИ, за утвърждаване на образец на ЕФ,ведно с приложен екземпляр от последния,както и Свидетелство за регистрация на МПС, Договор с национален доставчик на услугата,анекс към него и месечна разписка за извършени плащания на ТОЛ такси за периода 01.06.2021г.-30.06.2021г.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от представените в съдебно заседание писмени такива.

Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

На първо място, съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП "собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него". С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП "ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв. ". Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението 4 на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП , т. е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 ЗДвП , се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Съгласно чл. 179, ал. 3б ЗДвП "собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата , се наказва с глоба в размер 2500 лв.

Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. ". Съгласно цитираната разпоредба административното наказание се налага на собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – изцяло или частично, вкл. и когато това е последица от невярно декларирани данни.

От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено административно наказание.

Не се установява безспорно дали въззивникът е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП , като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП , или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса.

Безспорно е, че в ЕФ е посочено като описание на деянието - за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, т. е. изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Дори и да се приеме, че нарушението от обективната му страна е установено, то същото не е подведено под приложимата по време, място и лица правна норма. Несъответствието на фактите, които са установени, с посочените като нарушени законни разпоредби, вкл. и с тези, с които се регламентират видът и размерът на наложеното наказание, е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвининението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита.