Решение № 75 от 08.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Кюстендил, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Диана Д. Г.а в присъствието на прокурора Б. Д. Л. и В. Ив. М. като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20251500100308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част Втора - Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от С. А. И., насочена против Прокуратура на Република България.

В исковата молба се твърди, че с постановление на разследващ полицай от 09.09.2020 год. по д.пр.№ 178/20 г.по описа на ГДБОП и пр.пр.№ 142/20 г.по описа на СпП ищецът бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение по чл.321,ал.3,т.2 вр. ал.2 от НК.

С ново постановление от 28.10.2020 г. обвинението било променено по чл.321 ал.3, т. 1 вр. с ал.1 от НК.

На 09.09.2020 г. ищецът бил задържан, като на 11.09.2020 г. му била определена мярка за неотклонение «Задържане под стража». През месец април 2021 г. мярката за неотклонение била променена на «Домашен арест». На 26.07.2021 г. СпНС изменил и тази мярка, като определил мярка за неотклонение «Парична гаранция» в размер на 5000 лв.

След внасяне на обвинителен акт било насрочено съдебно заседание на 11.05.21 г.

След многобройни съдебни заседания на 24.10.24 г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение от Специализирания наказателен съд. Оправдателната присъда не била протестирана от Прокуратурата на РБългария и влязла в сила.

За времето от 09.09.2020 г. до 24.10.2024 г. ищецът бил обвиняем и подсъдим за престъпление, което се наказва с «Лишаване от свобода», като му били наложени и 1 мерки за неотклонение „Задържане под стража“, „Домашен арест“ и „Парична гаранция“. Започнал да се притеснява от този факт и какво ще каже на познатите си, че прави в полицията или в съда. Заради тези обвинения претърпял срам, унижение и стрес. Това променило живота му. Било поставено под съмнение доброто му име и авторитет пред близките, роднините и приятелите му. Бил злепоставен пред всички тях и обществеността в гр. *****. Станал подтиснат, необщителен, ограничил контактите си и се изолирал от околните. Изпитвал страх, че ще бъде осъден за нещо, което не бил извършил. Този страх бил изпитан и от неговите роднини и най-вече от децата му.

Това се отразило и на здравословното му физическо и психическо състояние. Изпаднал в страх и депресия. Още в ареста, след това и по време на домашния арест, а и към момента, при ищеца започнали проблеми с физическото и психическото му здраве.

Изпитвал главоболие, замайване, световъртеж, забравяне, епилептични припадъци, нервно неразположение, безсъние. Започнал многобройни медицински прегледи, лежал по болници, консултирал се с психиатри. Здравословното и психическото му състояние се влошило най - вече след задържането му под стража. Оценката му за работоспособност вече била 78.00% ТНР.

С незаконното му обвинение за умишлено престъпление и воденото срещу него наказателно производство Прокуратурата на РБългария му причинила значителни неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име, уронване авторитета му на добър и честен гражданин, засягане на честта и достойнството му, насаждане на страх и несигурност за незаконно осъждане. Преживял душевни и физически болки и страдания, стрес, страх, депресия. Получил значително влошаване на здравословното и психическото ми състояние.

Всичко изложено породило у ищеца интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от и.ф. главен прокурор Б. С., да заплати на С. А. И., ЕГН **********, от гр. ****, ул.

„****“ №**, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2024 г. – датата, на която бил оправдан, както и сторените разноски по водене на делото.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна - Прокуратурата на Република България, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, чрез Б. Л. - прокурор при Окръжна прокуратура гр.Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 14, като представител на Прокуратурата на Република България, съгласно ТР № 3/2005г. на ОСГК, е депозирала писмен отговор.

Сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна, т.к. ищецът не ангажирал доказателства за постановена на твърдяната дата оправдателна присъда от СпНС, както и доказателства, че тя е влязла в сила.

Възразява срещу размера на претендираното обезщетение от 50 000 лева, който приема за завишен и несъответстващ на претърпените неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Сочи, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца 2 за наложените му мерки за процесуална принуда „задържане под стража“, „домашен арест“ и „парична гаранция в размер на 5000 лева“ и срока на търпенето им.

На самостоятелно основание твърди, че най- тежките мерки за неотклонение, а именно „Задържане под стража“ и „Домашния арест“, не са единствено и само в резултат на актове и действия на органи на Прокуратура на РБ, доколкото се взимат от съда.

Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази и обстоятелството, че делото е било с фактическа и правна сложност.

Твърди, че ангажираната медицинска документация не доказва наличието на причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и процесното обвинение.

Счита, че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, при доказана основателност на претенцията, би била дължима от датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила - за която дата не се съдържали твърдения в исковата молба, нито са ангажирани доказателства.

Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за сочените негативни преживявания, както и те да са пряк резултат от обвинението по чл. 321 НК.

Счита, че миналите осъждания на ищеца сочат на по-нисък интензитет на отрицателни преживявания.

Не възразява по заявеното от ищеца искане за приобщаване към доказателствения материал на приключилото срещу него наказателно производство по НОХД № 1408/2021 г. на СпНС, като твърди, че ще се ползва от същото.

Противопоставя се срещу искането на ищеца да му бъдат допуснати двама свидетели, без да е посочил имената им и конкретните обстоятелства, които ще установява чрез показанията на всеки един от тях

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца, чрез процесуалния му представител и оспорва от ответната страна, по посочените първоначално съображения.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното за установено от фактическа страна:

По настоящото дело са приложени материалите по д.пр.№ 178/20 г.по описа на ГДБОП и пр.пр.№ 142/20 г.по описа на СпП. От данните в тях се установява, че:

Ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.321,ал.3,т.2 вр. ал.2 от НК. С постановление от 26.02.2021 г. обвинението било променено по чл.321 ал.3, т. 1 вр. с ал.1 от НК. Досъдебното производство против настоящия е било прекратено частично с постановление от 24.02.2020 г. за престъплението по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

На 09.09.2020 г. ищецът бил задържан с постановление на органа по разследването била взета мярка за неотклонение «Задържане под стража» за срок до 72 часа.

По реда на чл. 64 от НПК с определение по НЧД № 2501/2020 г. на Специализиран наказателен съд, по отношение на ищеца е била взета и мярка за неотклонение «Задържане под стража», променена през месец април 2021 г. на 3

«Домашен арест». С определение от 26.07.2021 г. на Специализиран наказателен съд е била изменена и тази мярка, като била определена по-лека такава «Парична гаранция» в размер на 5000 лв.

На 28.04.2021 г. бил внесен обвинителен акт пред Специализиран наказателен съд, с който по отношение на ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3, т. 1 вр. с ал.1 от НК.

След внасяне на обвинителен акт било насрочено съдебно заседание на 14.06.2021 г., в което ход на делото и на съдебното следствие не е бил даден, поради нередовно призоваване на пострадали лица. В последствие то е било отлагано - за 01.07.2021 г., после за 08.09.2021 г., 08.09.2022 г., 25.10.2022 г., 01.12.2022 г., 07.03.2023 г., 25.05.202 г., 31.07.2023 г., 28.05.2024 г. и 24.10.2024 г., като в последното съдебно заседание е била постановена присъда, с която ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение от Специализирания наказателен съд. Няма данни присъдата да е била протестирана от Прокуратурата на РБългария и е влязла в сила на 11.11.2024 г., според отбелязването на нея.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В.

С. И. и В. З. Т..

Свидетелят В. И. е дъщеря на ищеца. Сочи, че живее заедно с баща си в едно домакинство. Преди около 5 години – на 8-ми или 9-ти септември 2020 г., той бил задържан от полицията, без да е ясно защо. Била му взета и мярка „задържане под стража” и бил задържан 6 или 7 месеца. След това задържане той бил вече доста зле – и психически, и физически. Прибирайки се вкъщи под домашен арест постоянно бил в някакви „паник атаки“, т.к. смятал, че ще дойдат и ще го задържат. Не искал да разговаря с никой, а всички роднини се отдалечили, защото той не бил в състояние да бъде адекватен. Постоянно повтарял, че ще дойдат, че ще го задържат и започвал да крещи, вдигал кръвно, постоянно били линейките в тях. По делата, които му се водели, имало и друг обвиняем – брат на свидетеля, като официално най-накрая ги оправдали.

По време на делото баща й постоянно посещавал болнични заведения във връзка и с физическо, и психическо му състояние. През месец-два той оставал на лечение, като постоянно ходели и на психиатър. Преди този случай той имал операция заради една травма на главата, но не бил постъпвал в болница. Други оплаквания преди това нямал и психически бил по-стабилен. След задържането повече не общувал с никой, искал да седи сам. Не искал да комуникира, страх го било да не се въвлече в „някои такива неща, които са му измислили“. Постоянно забравял.

Свидетелят В. Т. сочи, че живее в един блок с ищеца и го познавала от 10 г.

Преди и след ареста му той не бил същия. В момента не го виждала, защото не излизал навън, то чувала как крещи постоянно. Постоянно му идвали линейки, вдигал кръвно. От дъщеря му също разбрала, че не е добре, страх го било. Преди ареста говорел със съседите, но след него въобще не разговарял.

Към доказателствата по делото са приобщени: Постановление за привличане на обвиняем от 09.09.2020 г.; Постановление за привличане на обвиняем от 26.02.2021 г.;

Постановление за привличане на обвиняем от 28.10.2020 г.; Разпореждане № 692/11.05.2021 г. по НОХД № 1408/2021 г. на Специализирания наказателен съд.

От приобщената медицинска документация - Амб. лист № 000306/09.06.2021 г.;

Амб. лист № 002135/22.10.2021 г.; Амб. лист № 000427/11.03.2022 г.; Амб. лист № 230475056В05/16.02.2023 г.; Амб. лист № 23291102С755/18.10.2023 г.; Амб. лист № 24144606Е39Е/23.05.2024 г.; Амб. лист № 25008002D2А6/08.01.2025 г. Амб. лист № 4

2502830757D1/28.01.2025 г.; Епикриза по И.З. № 3515/440, от 27.06.2021 г., издадена от МБАЛ „******“ гр. ***; Етапна епикриза от 22.10.2021 г.; Епикриза по И.З. № 699/104-2023, издадена от МБАЛ „******“ гр. ******; Етапна епикриза от 15.03.2023 г.; Етапна епикриза от 18.10.2023 г.; Експертно решение № 90553, зас. № 53 от 16.03.2023 г., издадено от МБАЛ „******“ гр. *****, се установява счупване на основната кост на черепа на ищеца, заради което бил опериран двукратно през 2019 г.

Установяват се и множество посещения при медицински специалисти след 2021 г., поради оплаквания от слаба концентрация, паметови изменения, ежедневно главоболие, притъмняване пред очите, безпричинно нервно напрежение до степен на избухване. На 16.02.2023 г. при посещение при психиатър по повод предстояща оценка на ТЕЛК, е установено обективно състояние на емоционална нестабилност, усложнена от черепо-мозъчна травма, нисък праг на фрустрация, влошен контрол над емоционалните си преживявания, импулсивност и афектни избухвания и характерова промяна с нетърпеливост, гневни реакции, които трудно контролира. Споделил е и за влошена концентрация, разсеяност, бъркане на думи. Такива констатации и оплаквания са отразени и при последващи прегледи при специалисти, вкл. до 28.01.2025 г.